Брой 12, 2008

Тема: ПРАЗНИЧНО

Бъдни вечер и Коледа

Празникът, който отбелязваме непосредствено преди Коледа е Бъдни вечер и той като повечето зимни празници спада към групата на неподвижните празници. Той се чества винаги на 24.12. За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично-обредна система. В някои краища на България Бъдни вечер се нарича още Мала или още Детска Коледа.
На този ден се извършват ритуали и обреди, които са свързани с посрещането на Коледа.
На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят прасето на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави, понеже денят преди Коледа е последният от Коледните пости.
Едно от характерните неща за този ден е "бъдникът". Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдникът бива дъб или круша. Самият бъдник, като се качи на шейната или друго превозно средство, не трябва да се опира или пада на земята. По пътя за дома дървото не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдникът трябва да гори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдникът, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сарми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, която се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни, но най-често изобразявани са овцете. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир, заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла.
Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастната жена от този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен.
Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа.
В нощта срещу Коледа  се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват, за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещият им съпруг.
Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано, за да разучат нови песни и да си припомнят стари.
Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастният коледар в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания, наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.
По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.
Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите.
В деня на самия празник Коледа, който е най-големият зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости.
Въпреки че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания, познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв път от 40 дена може да се яде блажно. Естествено на коледната трапеза вече ще присъстват и месни ястия.
Въпреки че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества, ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, таласъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесънът. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.
Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идентичност. Така че, ние българите трябва да знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.

Назад

Всички статии на Брой 12, 2008

ПРАЗНИЧНО

Бъдни вечер и Коледа

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В Управителния съвет на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Русе
София
Дупница
Пловдив, Час по България
Пловдив
Велико Търново, При веселите момичета
Пловдив, Вечери край Струма

ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"

Появи се монета с брайлови символи

КОЛЕДНА ТРАПЕЗА

Рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

НОВО

В студиото за звукозапис

ОБЩЕСТВО

Трети декември - Международен ден на хората с увреждания
Читалище "Луи Брайл" отбеляза 80-ата си годишнина
"Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели"

ПОЕЗИЯ

Витлеемската звезда

СПОРТ

Спорт за пълноценен живот

СЪОБЩЕНИЯ

Нови телефонни номера на РО София
Нови издания

ХУМОРИСТИЧНА СТРАНИЦА

Нова Коледна приказка