Брой 12, 2008

Тема: ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

Ботев – върхът и славата на нацията

Струва ми се съвсем естествено, че Ботев е дошъл от Балкана – от малкото балканско градче Калофер, където преди 160 години един даскал и неговата жена се радват на своя първороден син. С Калофер, Карлово, Копривщица и Сопот сякаш се затваря кръгът на големите имена, които по неповторим начин извисяват България. 
Ботев – поетът, публицистът, организаторът, безсмъртният войвода. Прави чест на България, че в трудните си моменти намира сили да се изяви чрез едно или няколко имена, на които е съдено да прекрачат границите – духовни и географски.
През 70-те години на 19 век по оскъдните книжни пазари на поробена България се появява една малка книжка, озаглавена "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Истината е, че това са стихотворения, на които е съдено да станат песни. Те ще закърмят с идеите на борбата и революцията, ще утвърждават едно и ще отхвърлят друго, ще стигнат сами до голямото откритие - най-късият път до народната душа е езикът на народната песен, езикът на народното страдание. Именно това е Ботев. Но с него не се изчерпва той.
За нас, които разполагаме с няколко негови снимки и описания, не е трудно да различим левента и обаятелния човек. Той би могъл да си избере поприще на "вечния хъш", би могъл да се радва на голям и заслужен успех сред нежния пол, да пише своите песни и да проповядва соломоновски принципи. Но Ботев си избира съдбата на "странствуващ рицар" и вятърните мелници му служат само като страноприемници. Той се движи сред цвета на българската емиграция, диша въздуха на най-напредничавите идеи, живее в непосредствената атмосфера на революцията.
Враговете на славянството са врагове на българския народ и следователно – негови лични врагове. Спомнете си фейлетона "Политическа зима"! Нито един от войнстващите европейски дипломати не е останал извън чувствителното перо на поета, маските са свалени, лицемерието точи гърбавата си костура над своето собствено лице. Или "Смешен плач"! Фарисеите и езуитите плачат за Париж, но те плачат за столицата на разврата и пиянството, която завинаги отива в архивите. Българинът Ботев не се страхува да произнесе своята присъда над един свят, фиктивно далечен от неговия, но всъщност толкова близък до мечтите на революционера Ботев - "Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото".
Балканът и само Балканът е баща и майка на този човек, тях той сънува и за тях мечтае, към неговите върхове се стреми цялата му душа и там ще спре да тупти и сърцето му. Колко преди това той е изповядвал "Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът в редовете на борбата да си найда и аз гробът."
Не е странно, че личност като Ботев предсказва съдбата си. Не е странно, че неговата молба към бога на революцията е така пределно ясна. Ботев знае за какво е роден, знае за какво живее, знае за какво ще умре. Той го знае по рождение. Към големия жизнен и поетичен подвиг го зове кръвта на българина и духът на бунтовника.
След Хаджи Димитър и Стефан Караджа нашата национална революция имаше нужда от силна личност и тя не закъсня да се яви.
Ботев не падна на своя връх. Той падна за България и всеки неин връх е негов. Той принадлежи на върховете, защото умря за низините. Не можем да го измерваме с обикновените мерки. Ботев беше неизменно на страната на слабите, поради това той обичаше всички поробени отечества, но Ботев имаше едно Отечество и неговото Отечество има един Ботев.

Иван СЕВЕРНЯШКИ

7100 Бяла
област Русе
ул. "Стефан Стамболов" 56
Иван Пенков Северняшки

Назад

Всички статии на Брой 12, 2008

ПРАЗНИЧНО

Бъдни вечер и Коледа

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В Управителния съвет на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Русе
София
Дупница
Пловдив, Час по България
Пловдив
Велико Търново, При веселите момичета
Пловдив, Вечери край Струма

ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"

Появи се монета с брайлови символи

КОЛЕДНА ТРАПЕЗА

Рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

НОВО

В студиото за звукозапис

ОБЩЕСТВО

Трети декември - Международен ден на хората с увреждания
Читалище "Луи Брайл" отбеляза 80-ата си годишнина
"Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели"

ПОЕЗИЯ

Витлеемската звезда

СПОРТ

Спорт за пълноценен живот

СЪОБЩЕНИЯ

Нови телефонни номера на РО София
Нови издания

ХУМОРИСТИЧНА СТРАНИЦА

Нова Коледна приказка