Брой 12, 2008

Тема: ПОЕЗИЯ

Витлеемската звезда


Борис ПАСТЕРНАК

Сковал бе студът.
И вятър, и степи.
И за младенеца студен бе вертепа
на скалния рът.
 
С дъха си го топлеше волът. Тегла
деляха в обора
добитък и хора,
над яслите плуваше топла мъгла.
 
Кожуси от плява отърсили, в сняг,
в очите с уплаха
от зъбера бдяха
пастирите, вгледани в нощния мрак.
 
Пред тях беше снежно поле с параклис,
гробове и ритли,
догоре зарити,
и пълна със звездни сияния вис.
 
А редом, незнайна, преди да се взрем,
трептеше — унило
бедняшко кандило —
звездата, потеглила към Витлеем,
 
Тя пламна — копа — надалече дори
от свода и бога.
тъй както в тревога
разпалват се снопи и село гори.
 
Кола със сено с огнелика следа —
тя бе извисена
сред цяла вселена,
тревожна от тая незнайна звезда.
 
Отблясъкът трепкаше в нощната твърд
и значеше нещо,
съзрял как насреща
тук трима добри звездобройци вървят.
 
Камилите с дарове бяха отзад
и в сбруи магаренца, дребни и постни,
ситняха в редица по стръмния скат.
 
И — странна картина на бъдния свят —
напредваше всичко, пристигнало после.
О, мисли, мечти, светове, а сред тях
и бъдни галерии, бъдни музеи,
дела на магьосници, капризи на феи
и сънища детски, и коледен сняг.
 
И трепет на капещи свещи, и трепети
от великолепен и цветен варак…
… А все по-свиреп беше вятърът в степите…
… и ябълки златни сред златния мрак.
 
От вейки частично закрит бе вирът,
но другата част през гнезда и през клони
се виждаше; можеха да се съзрат
как бързат осли и камили по склона.
Да тръгнем и ние по правия път,
на чудото всички да сторим поклони —
успяха пастирите да промълвят.
 
По пътя от шляпане ставаше жарко.
По яркия сняг, като слюда преди,
зад къщи се мяркаха боси следи.
Скумичеха кучета, сякаш угарки
на свещи съзряли — залог за беди.
 
Нощта мразовита бе приказка сякаш
и някой от тежките преспи — но кой? —
незримо се вмъкваше в техния строй.
И псетата вкупом подтичваха в мрака
и чакаха нещо с ръмжене и вой.
 
По същия път през пустинната местност
с тях ангели бързаха в нощния мрак —
незрими от чистата си безтелесност,
но стъпки оставяше босият крак.
 
Край камъка вече стълпен бе народа.
Разсъмваше. Кедри изникнаха — лес!
— Кои ще сте вие? — попита Мария.
— Пастири и божи посланици, днес
дойдохме хвала да ви кажем и чест.
— Не можете всички. Потрайте на входа.
 
И в ранните пепелносиви мъгли
тълпяха се стари пастири сърдито,
пешаци и конни кипяха открито,
край каменното водопойно корито
ревяха камили, лежаха осли.
 
Разсъмваше. Изгревът беше помел
огнището гаснещо на небосвода.
И влъхвите само пропусна през входа
Мария — там в тесния скален тунел.
 
Той спеше сияещ, гол в яслата груба,
подобно лъч, тъмна хралупа пробол.
И там му заменяха овчата шуба
оселът пръхтящ и лъхтящият вол.
 
Стояха встрани, в здрача син на обора,
шептяха, налучквайки верни слова.
И някой докосна тук, без да говори,
единия влъхва — извърна глава
и зърна той: гостенка гледа отгоре,
и новата вечна звезда бе това.


Назад

Всички статии на Брой 12, 2008

ПРАЗНИЧНО
Бъдни вечер и Коледа
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Русе
София
Дупница
Пловдив, Час по България
Пловдив
Велико Търново, При веселите момичета
Пловдив, Вечери край Струма
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Появи се монета с брайлови символи
КОЛЕДНА ТРАПЕЗА
Рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
НОВО
В студиото за звукозапис
ОБЩЕСТВО
Трети декември - Международен ден на хората с увреждания
Читалище "Луи Брайл" отбеляза 80-ата си годишнина
"Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели"
ПОЕЗИЯ
Витлеемската звезда
СПОРТ
Спорт за пълноценен живот
СЪОБЩЕНИЯ
Нови телефонни номера на РО София
Нови издания
ХУМОРИСТИЧНА СТРАНИЦА
Нова Коледна приказка




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017