Много ми се иска да разкажа за една 24-годишна госпожица, член на ТСО – Средец. Това младо момиче от раждането си страда не само от зрителни увреждания, но и от остра форма на пареза. През краткия си живот е претърпяла десетина операции и но макар и с ограничени движения тя се движи самостоятелно. Тя не се е озлобила и не се е предала. Благодарение на помощта от страна на социални грижи, кметството, сътрудника на Съюза на слепите г-н Бързев и разбирането на г-жа Карайотова  сега това момиче работи в детската градина. Там за първи път се чувства щастлива, защото  сред колектива е приета като равностоен човек. Там в лицето на директорката г-жа Карайотова среща Човека с главна буква, жената с богата душевност.

Много ми се иска да споделя видяното на екскурзията на 29 и 30 ноември. Това момиче на 24 години за първи път излезе извън родния Средец. Вълнение се четеше по лицето й. Казанлък, Тракийската гробница, Храм-паметник Шипка, Етъра, Габрово, Арбанаси, Велико Търново с хълма Трапезица и Балдуиновата кула. За да стигне до всички обекти, трябваше да изкачи десетки стъпала, височини и надолнища. За нормално движещи се, нормално виждащи хора, това е безпроблемно, но с пареза и увредено зрение, това е равносилно на подвиг. И колкото и трудно да беше, това момиче не каза "Повече не мога!", а напротив: "Аз искам, аз трябва да стигна там горе". Със сигурност за краката й е било сериозно изпитание, но на душата й бе леко. Благодарение на физическата подкрепа на г-жа Карайотова и един господин тя успя. Застанала там на високото до Балдуиновата кула, тя сподели: "Аз съм безкрайно щастлива, че на 24 години стъпих по тези места, защото имах шестици по история и география, но знаех за тях само от учебника." Това откровение е толкова трогателно, неподправено, че коментарът е излишен. Нито миг на отчаяние, а силна воля и огромно желание и в бъдеще да има възможност да посещава красиви кътове от страната! Аз се надявам, аз вярвам, че докато има такива хора, със сърца отворени към хората и готовност да се притекат на помощ, доброто ще победи.
Дай Боже!


Има дни, които не са отбелязани в календара като празници, но те ще бъдат запомнени от нас, хората със зрителни увреждания. За един такъв ноемврийски ден искам да ви разкажа. Есен е, но слънцето щедро огрява и дърветата, и полето. Подарен ден, с много топлина и светлина. По предложение на председателя на РСО  Бургас Атанас Петров бе организирана еднодневна екскурзия до Жеравна и Котел. Поканени бяха хората от ТСО Айтос, Поморие, Средец, Карнобат и Бургас. Незабравими мигове! 
Крачейки по калдъръмените улички на Жеравна и Котел, дишайки чистия планински въздух, за миг забравили болестите, ние се пренесохме във времето на нашето детство и младост. Стоейки пред къщата на Йордан Йовков, като че ли пред нас оживяха Албена и Боряна, Вълчан и Гроздан, Нона и болното момиче, което е устремило жаден поглед и търси бялата лястовица. И някак неусетно и ние вдигаме глави и се надяваме, че и над нас ще прелети онази бяла лястовица, която носи здраве и щастие. И Жеравна, и Котел са неповторими с къщите и високите дувари, с тъканите килими и престилки. Преминали през времето, те са така живи, така топли, като че ли сега са излезли от сръчните ръце на жените. В Пантеона ние сведохме глави пред сърцето на д-р Петър Берон и Рибния буквар. Гледайки ятаганите, ни побиха тръпки и като че ли усетихме топлината на пролятата кръв на стотиците жертви от Априлското въстание. Оживяха и Бенковски, и Раковски, и Волов, и Ботев, и Левски. Напущайки Пантеона, като че ли самочувствието, че сме българи малко се повиши. Разговорите бяха все за тези млади хора, които отдадоха своя живот за Свободата, а за съжаление сега са позабравени. В Природонаучния музей влязохме в друг свят - в чудния свят на природата. Животните оживяха, а хербариите пазеха омаята на цветя и дървета. Неповторимо чувство на спокойствие цареше около нас. Макар всички в трета възраст, с много сребро в косите и с бял бастун в ръка, не удържахме на порива и с бодър дух запяхме: "Хей поле, широко, хей Балкан, ти роден наш". Песента изригна от гърдите ни така спонтанно, така сърдечно, че е невъзможно да не ни е чул Господ! В автобуса, като ехо от преживяното, продължихме с откъси от стихотворения, които още помним. 
Връщайки се, минахме през село Медвен и си припомнихме за Захари Стоянов и неговите "Записки по българските въстания". А на 25 ноември пак по решение на председателя Атанас Петров в хижа "Орловец" бе организиран семинар за председателите и сътрудниците от Бургас, Айтос, Карнобат, Поморие и Средец. Гост на събитието бе г-жа Живка Павлова - главен специалист организационна дейност в ССБ. Обстановката в хижата бе подходяща и заседанието бе много благотворно и полезно. Бяха разгледани молбите за помощи и бяха предложени за гласуване. Г-н Атанас Петров предложи дългогодишния сътрудник Стоян Бързев от ТСО Средец да бъде удостоен със Сребърна значка за приноса му в работата на ССБ. Предложението бе гласувано и прието с пълно мнозинство. На Живка Павлова бяха зададени въпроси, на които тя даде точен, изчерпателен отговор. За нея нямаше неудобни въпроси, защото самата тя е незряща и защото тя ежедневно се сблъсква с дискутираните проблеми. След изчерпването на дневния ред вечерта продължи в топла, сърдечна атмосфера. Много весели случки се разказаха, много стихове се издекламираха, много вицове се казаха. С това ние доказахме, че не само можем да хленчим, но и можем да се веселим. Искам да завърша с думите на една жена, която само от 3 години е член на ТСО Бургас: "Тук в Съюза на слепите аз намерих моя втори дом!". Коментарът е излишен. Надявам се за всеки от нас да е така!

Весела ПАРАШКЕВОВА