Брой 01, 2009

Тема: ОБЩЕСТВО

Размисли зад борда или тъжна песен за успокоение на сърцето


От дълго време ме гложди мисълта да напиша това. Все не й обръщам внимание, но накрая реших да го направя, за да ме остави на мира, да въздъхна с облекчение и да продължа обикновените си работи с една грижа по-малко. Поводът е прост, банален, до болка познат, но заедно с това пронизително тъжен за потърпевшия. С една дума, съкратена съм от работа. Знам, че много хора ще кажат, че не познават тази болка, защото не са били назначавани въобще през живота си. Но много хора и ще ме разберат. Значи, вървиш си по утъпкания път като коня, който преди е теглел вагонетката в мините и без да искаш си мислиш, че това е твоят свят и от него зависи здравината и солидността на всичко изобщо. И един ден те освобождават от всички принадлежности и вместо да ти стане по-леко, примигваш учудено на изведнъж облялата те светлина с полуослепелите си очи. Разбира се, за някои съкращението е истинско освобождение, но за мен, сляпа по рождение и прекарала целия си трудов живот в печатница за слепи, едва ли ще е лесно да продължа, свирукайки си. Или поне засега не виждам изход.
И така, размисли зад борда… Интересно какви ли мисли идват в главата на давещ се човек. Разбира се, не за вечните проблеми или кулата от слонова кост. Разбира се, целият е зрение, слух и осезание в стремежа си да се докопа до нещо, което може да го измъкне на брега. Да, така е с истинското море, а когато си зад борда дълго време и не си се удавил, а само гледаш течението на живота, можеш и да помислиш.
И втората част на заглавието ми, тъжна песен за успокоение на сърцето. Взех я от заглавието на една много трогателна книга на Анатолий Приставкин. Той сигурно е живял в дом за изоставени деца и преживяното не го е оставяло на мира. Та си мисля, полюшвайки се върху бавните вълни, че всъщност всяко човешко творение е песен за успокоение на сърцето. Е, не е задължително непременно да е тъжна, може да е например весела, агресивна, жестока, кадифена, разбираща, според каквото има в сърцето. Мисля си за отчаяното желание на човека да каже нещо на своите подобни. И какво излиза – всички литературни произведения, научни трудове, графомания и дори писанията, които умиращите затворници с неимоверни усилия издълбават по стените на килията, са все едно и също. Отчаян зов към другите. Някак непоносимо е да изчезнеш и никой да не знае твоята песен. Друг въпрос е дали тя интересува някого. За успокоението на сърцето най-важното е да им се каже, а какво ще се получи не е толкова важно.
И аз искам да разкажа за моята професия. Тя е единствена в България, пък и в света не сме много. Ние правехме учебници за слепите деца. Адаптирахме изданията на нормалните учебници. Тази работа е трудна, интересна и творческа. Но вместо да се гордеем, някак се срамувахме, защото всъщност нямаме право на това. Винаги сме били смятани за нещо като производственици. Сложно е да описвам какво правехме (заедно с учителите по съответния предмет), за да се получат разбираеми учебници, доколкото това е възможно. Ще кажа само, че страницата на брайлов шрифт (това е азбуката на слепите) се състои от 27 реда и 32 знака. Каквото и да има в нормалния учебник – таблица, схема или друго сложно нещо, трябва да се вмести в тези рамки. Правехме и всички чертежи по геометрия, физика, химия и подобия на някои картинки в учебниците за малките. Това е много трудно, защото нямаме големи възможности за релефно изображение. Да, беше трудно, уморително и сладостно. И все пак малко тъжничко, защото имаше огромно поле за работа и изследване какво по-добро може да се направи, но никой не се интересуваше от това. Като дете слушах един радиотеатър. Най-добрите журналисти бяха затворени на едно място и пишеха статиите си уж за някакъв вестник. А всъщност целта на работодателя беше да ги затвори далеч от хората и просто да унищожава статиите им. Разбира се, плоска фантастика, но и моята професия ми прилича на нещо подобно. Сладка или не, засега тази работа свърши. Поне тази година няма да се правят учебници за слепите деца, а дори и да се правят някога, то ще бъде без мен.
Добре, поплаках за изгубената професия, която отначало смятах за временна, докато завърша образованието си, а стана почти за цял живот. Да, обичам я, свикнах с нея, но няма какво да се прави. Стоя си зад борда, полюлявам се паянтово на пенсията си и мисля дали няма някоя дъска да изплувам. Работя на компютъра вкъщи, уча все нови неща с плахата надежда да се пласирам на трудовия пазар. Разбира се, за да ме наеме някой на работа, трябва да стане чудо. Християнка съм и вярвам, че за Бога няма нищо невъзможно. Като се замисля, целият ми живот е чудо. Но докато чакам, правя всичко възможно мечтата ми да се сбъдне. Наистина чудото трябва да премине много препятствия. По принцип длъжността ми никъде не е отразена в нашите характеристики. В трудовата книжка професията ми е "Работник". Сега си търся работа и ми е интересно как ще докажа, че това значи редактор,  коректор. Пак трябва да разчитам на чудо някой да ми повярва, а освен това да приеме за него да работи сляп човек. И най-голямото чудо в този студен и егоистичен свят ще бъде да намеря човек, който иска да работя за него и е готов да разбере какво мога и да ми помогне да направя онова, което още не мога, а му е необходимо. Затова трябва сърце, ум и доброта. И Бог да го докосне нежно и той да отговори.
Ето, написах песента за успокоение. Сега мога да продължа нататък. Ще я чуе ли някой, ще се отзове ли? Ако не може да ми помогне, поне да си поплачем на рамото един на друг, да се помолим заедно на Бога, пък с Неговата помощ може да построим и сал, а ако имаме повече сили и смелост и голям, красив кораб за далечно плаване. И дано вятърът да е попътен!

Румяна КАМЕНСКА


Назад

Всички статии на Брой 01, 2009

* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Успешна година
Новозаписани заглавия през 2008 година
Възстановени заглавия през 2008 година
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ГОДИШНИНА
200 години от рождението на Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Казанлък
София
Пловдив
Средец
Плевен
Червен бряг
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Важен международен форум на слепите
НОВИ КНИГИ
Отпечатани книги на брайлов шрифт през 2008 година
ОБЩЕСТВО
Размисли зад борда или тъжна песен за успокоение на сърцето
ПРОЕКТИ
Информация за проект "Достъп до образование и труд на зрителнозатруднени лица"
РАВНОСМЕТКА
НЦРСГ "Хелън Келър" – трамплин за по-нагоре и по-нагоре
СКРЪБНА ВЕСТ
На 14 декември бяхме покрусени от скръбна вест
СПОРТ
Добра година за българския голбал




Архив на изданието
1 2