Международният ден на жените има далечна история, чиито корени се крият в Международното женско социалистическо движение. През 1907 година Клара Цеткин, ръководителка на Германското работническо движение, която по време на Първата световна война създава лигата “Спартак”, съвместно с Роза Люксембург-теоритичка на Марксистката революция и основателка на Полската социалистическа партия и Германската комунистическа партия, организират първата международна конференция на жените. Освен това честването на Деня на жената е тясно свързано и с пожара запалил се във фабрика за производство на памук в Чикаго, САЩ през 1908 година, където 129 стачкуващи жени-работнички окупирали фабриката изгарят живи в пламъците му. През 1910 година в Копенхаген, Дания, по време на друго международно мероприятие на жените се решава да се установи Международен ден на жените впамет на трагедията в Чикаго. В следващите години в различни части на света този ден започва да се чества. С течение на времето Международният ден на жените се превръща в ден посветен за подкрепа на социалните и политически права на жените и цветето мимоза се превръща в един от символите на този ден.
Денят на жените преминава изпитанията на историята през този един век, в който намират своето място политически движения, войни, идеологии и преустройства. Жени от много страни с различно държавно устройство е трябвало да преминат дълъг и труден път, който да ги доведе до крайната им цел еманципацията и освобождаването и който път много често е прекъсван, но жените винаги са успявали да го продължат с огромната си решителност.
Жените се борят за правото си на глас при избори, равнопоставеност при трудовите възнаграждения, официално признаване на равноправието между жените и мъжете при назначаване на работа, което в много страни вече е основен принцип, но който не се е превърнал в практика все още. Жените също се борят и за приемането на закони касаещи разводите, майчинството, семейни въпроси и правото на аборт. Много често хората си мислят, че през 2009 година няма причина да се празнува този ден, който в наши дни често се смята повече за бизнес мероприятие и официален случай, забравяйки неговото истинско значение.
Наистина има много индикатори показващи, че дискриминацията между половете е все още добре вкоренена в много от европейските страни. Дискриминацията се разкрива като проблем с културен характер още преди да се превърне в конкретна дейност. Все още се нуждаем от оценка на  ползите от работата и правата на хората, които да станат солидна основа за едно истинско равноправно и обединено общество. Правата на жените и техните групи са все още социални компоненти основно засегнати от негативните ефекти на не регулираната глобализация. В докладите на много от Агенциите на ООН, както и на други международни институции ясно се вижда, че ефектите от глобализацията върху вариациите на приходите от трудовата заетост, върху качеството и количеството на професиите, несигурността в работата и ниските трудови възнаграждения основно засягат жените, които жени също така увеличават броя си в групата на заетите в „сивата икономика”. Изнасилванията и насилието спрямо жени са основните средства, чрез които както в миналите така и в настоящите войни се цели да се заличи идентичността им. На база статистически данни една на всеки пет жени живеещи в западния свят и една на всеки три по света е жертва на насилие, на нападение и побой, изнасилване, мъчения и извършен психологически тормоз: всеки девет от десет случая извършителят е член на семейството или съсед.
Степента на домашно насилие нараства, в повечето случаи извършителят е съпругът в семейството. Съпрузите са отговорни за 40 от 100 случая на изнасилвания, приятели и познати за 56 и само в 4% от случаите насилникът е неизвестен. Създадоха се групи за повишаване на съзнанието на мъжете, но въпреки тези групи, където се очаква от мъжете да имат желанието да си казват всичко без премълчавания, в дискусиите им винаги внимателно се заобикаля въпроса за насилието, като че ли това е опасен водовъртеж. Някои от мъжете участващи в дейностите на тези групи казват, че при започване на дискусии между мъжете относно насилието усещането е като че ли се върви по минно поле, където двусмислието и лицемерието се вплитат. Мъжете внимаватз а склонността си към собствена абсолютизация, мислейки че насилието спрямо жените е нещо което тях лично не ги касае. Това е доказателство за това как допира до този въпрос ги обърква /разстройва/. Дискриминацията в областта на трудовата заетост въздейства с голяма сила върху слепите и с частично увредено зрение жени. Все повече е необходимо да се съдейства за достъпа на жените със зрителни увреждания до професионална квалификация, рехабилитация и курсове за ръководни позиции. От фундаментална важност е да се знае, че на жените се предлагат същите възможности, каквито и на техните колеги мъже, и че изявите им в учението, както и в работата им не е затруднено чрез бариери от икономически и културен характер или други подобни.
Поради тази причина Направляващата група на жените към ССЕ реши да предложи на страните членки в ССЕ да фокусират мероприятията си върху една от долупосочените две теми свързани с честването на Международния ден на жените през 2009 година: първата тема е рехабилитация и професионална квалификация, а втората различните форми на насилие прилагани спрямо слепите и с частично увредено зрение жени, както и проекта ДАФНЕ, в който преди няколко години участваше и ССЕ. Това са две злободневни теми, които трябва да са обект на интензивен анализ също с цел да се да се изготви адекватна стратегия в политическите и други условия. Нашата мечта ще е да можем да включим и други въпроси в дневния ред по повод честванията на Международния ден на жените, като: ние бихме искали да говорим за любовта, приятелството, да развием един нов и истински скъюз между мъжете и жените, бихме искали да бъдем включвани в решаването на повече приятни въпроси. Жените също така биха желали да не чувстват яда и абсолютния антагонизъм, но за съжаление насилието е винаги сред тях и даже продължава да се увеличава година след година. На всеки два - три дни или даже по – често във вестниците четем, че съпруг или партньор е убил съпругата си, приятелката си или бившата си приятелка, като при някои от случаите потърпевшите са жени с увреждания. Тези случаи - един, плюс един, плюс един и т.н. събрани заедно се превръщат в касапница /кръвопролитие/, но хората никога не са били запознати изцяло с този проблем, както не е изследван и размера на тези значителени по количество убийства. За съжаление мълчанието остава и така насилието продължава да се изявява чрез своите груби форми, които няма как иначе да се опишат освен гласно. Има закони, които по–малко или повече са ефикасни или адекватни, но те не са достатъчни, необходима е нова култура. Всяка една от нас в своята страна може да направи нещо за постигането на тази нова култура, за осуетяването на насилието, за елиминирането на бариерите от предразсъдъци и всички пречки, които силно затрудняват живота на всички жени и в частност слепите и с частично увредено зрение жени като нас. От една страна е необходимо да се поднови и даде конкретен тласък на политиката свързана с подпомагането на жените в трудовата заетост и еманципацията независимо от всичките последици от това, а от друга страна да се започне задълбочено и сериозено обмисляне на начините чрез които да се преодолее и във, и извън нашите организации все още съществуващата дискриминация с цел най–после да се даде възможност на жените да играят истинска водеща роля.