Брой 02, 2009

Тема: 200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ

"Тук мъртвите отварят очите на живите."


Това е надпис, издялан над входа на древна библиотека. Още в най-древни времена, човек е имал нужда от знаци, чрез които е изразявал и записвал съдби и събития, които в бъдеще ще разказват за минали събития и така во веки веков.
Слепотата, истинската, а не душевната е бич човешки от векове и столетия. В миналото не само не се е говорило, но и не се е отдавало голямо значение на проблема „слепота”. Някак си спонтанно и неорганизирано са били създавани отделни сдружения като дружество на слепите есперантисти „Балкана стело", дружество „Черен поглед", дружество „Тъмнина", „Мрак", „Покровител" и други. Но едва през 1951 г. всички дружества се обединяват в общ Съюз на слепите в България. В далечната 1907 г. в института за слепи в София Никола Торбов, Петко Стайнов и Стоян Орозов разпространяват международния език есперанто, изработен от полския лекар Заменхоф, благодарение на който незрящите получават информация за живота на слепите по света. Този език определено играе важна роля за осъзнаването на необходимостта от общ съюз и читалище, което да защитава и представя интересите на незрящите в България.
Още през 1916 г. от Германската санитарна мисия за България е започнал да функционира център за изучаване на специалното точково писмо, за самообслужване и изучаване на някои традиционни занаяти за ослепелите от войната хора. По-късно започват да се издават списания „Съдба” и „Вестител" — всички на точково писмо. Още през 1921 г. е взето решение да се създаде Библиотека и Читалище на слепите, което да издава собствен печатен орган - списание „Съдба". Това списание излиза в огромния за времето тираж от 10 000 екземпляра.
В България Ден на слепите най-напред се е чествал на първата неделя след Великден. По-късно е преместен на Димитровден. Едва през 1980 г. е взето решение в България Денят на слепите да бъде отбелязан на 15 октомври като Ден на белия бастун. В цял свят Белият бастун е признат като знак на хора със зрителни увреждания. Той не само сигнализира, че човекът, който го държи е незрящ, но белият бастун е символ за самостоятелността на хората без зрение. Честването на 15 октомври като ден на самостоятелността на незрящите е подходящ повод да си припомним името на Луи Брайл.
Кой е Луи Брайл? Френски тифлопедагог - създател на азбуката на слепите. Роден на 04.01.1809 в селцето Купврей. Още на четиригодишна възраст ослепява, но това не му пречи и той учи в местното училище за виждащи деца. Изключително паметлив, с буден ум, той продължава учението си в Кралския институт за слепи в Париж. Там той се научава да свири на орган и до смъртта си свири в парижката църква "Св. Никола Дешан". След завършване на института, едва на 19 години, е назначен за учител по алгебра и география. В института се е преподавало по метода на Валентин Аюи.
Изобретената от Луи Брайл азбука е приложима за всички езици от Европа, Азия, Африка и Америка, така също с нея могат да се записват нотни, химични, математични и физични знаци.
Така през 1827 г. вече на брайловата азбука е отпечатана първата книга „Френска граматика". Релефното писмо на Луи Брайл получава признание от цял свят. Точно тази азбука свързва най-добре незрящия с човешкото знание и култура. Тази писменост стои в основата на интеграцията в обществото. Може ли човек да навлезе в дебрите на медицината, на науката, на литературата, ако няма букви, няма азбука? Какво ще бъдат Юго, Балзак, Толстой, Пушкин, Дюма, Нютон, Айнщайн, без азбуката!? Как поетите - художници на човешката душа, щяха да достигнат до човешките сърца!? Как Пушкин, Вапцаров, Ботев, Матей Шопкин, Петя Дубарова щяха да ни развълнуват до сълзи, ако я нямаше азбуката. Както за нас българите Кирил и Методий са светци, така Луи Брайл е светец за слепите.
Вместо да се озлоби, да намрази хората, да се затвори в себе си, той - Луи Брайл отвръща на жестоката съдба с добро. А има ли по-голяма добрина от тази да създадеш азбука за слепи, като по този начин им даруваш душевна светлина и с тази азбука отваряш вратите на познанията.
В България азбуката е пренесена от Русия през 1904 от д-р Стойчо Донев. Една година по-късно в София е открит институт за слепи деца. Професор Иван Шишманов, тогавашен министър на просвещението открива и библиотека към училището. Но едва през 1928 е сложено началото на Брайловия фонд и учредяването на Читалище „Луи Брайл" в София.
Сега читалището разполага с техника, предоставена от фондация „Отворено общество" и сама печата нужните учебници и материали.
Читалището обслужва директно читатели от цялата страна.
Но нека се върнем назад във времето. В края на 30-те години на миналия век за нуждите на института е имало само една печатна машина, която за съжаление е унищожена по време на бомбардировките. Едва след края на Втората световна война от Америка като дарение е получена една печатна машина и брайлова хартия. Вече през 1970 от Марбург са получени три печатни машини. За първи път в България през 1994 е въведен брайлов печат чрез компютър и вече читалището разпространява напълно безвъзмездно тази програма в цялата страна. Но да се стигне до компютър, обслужващ слепи, трябва да се започне от Брайловата плочка. Дълъг път - 183 години. В навечерието на 200 години от рождението на Луи Брайл ще бъде пропуск, ако не споменем и брайловата стенография - системата за съкратено писане.
Животът на Луи Брайл е бил кратък. Едва 43-годишен, покосен от туберкулоза, умира през 1852. Сто години по-късно през 1952 френското правителство взема решение тленните останки на Луи Брайл да бъдат пренесени в Пантеона в Париж и положени до тези на великите синове на Франция. За милиони хора от Европа и Азия, от Африка и Америка името Луи Брайл се изговаря с благодарност, на която са способни само хора със зрителни увреждания.
Лишени от зрение, те са надарени с богата душевност, силна воля да докажат, че не само се равняват с останалите, а даже са по-добри. Брайловата азбука премахва бариерата за опознаване на света и позволява на незрящите да навлизат в дебрите на науката, изкуствата. Когато говорим за читалище „Луи Брайл", не може да не споменем името на големия български композитор Петко Стайнов - дългогодишен председател на читалището.
В големите градове Районните организации на слепите разполагат с богат фонд говорещи книги. Тези говорещи книги са по-евтини и по-достъпни до хората с увредено зрение, които не владеят брайловото писмо. Но чувството, когато слушаш четеца е различно от чувството на допира на пръстите до хартията. Като че ли връзката между читател и автор е по-силна, по-истинска. Макар че толкова години ни делят от създаването на азбуката на слепите, то името Луи Брайл е живо в нас. Неговият вечно търсещ ум и силна воля са не само покоряващи, но и заразяващи.
В читалището се водят курсове по изучаване на Брайловото писмо, машинопис, есперанто и чужди езици. В него се провеждат тематични вечери, танцови забави, шахматни турнири и други. Организират се конкурси по бързо и изразително четене на брайлова литература. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Запазени са екземпляри от 1927 на джобни календарчета. Тук също се съхраняват екземпляри от художественото табло „Български народни будители", също настолни и стенни календари. Тук в библиотеката към читалището се пазят броеве от списания „Родни цветя", „Съдба, "Зари", „Вестител". В тези списания се публикуват научнопопулярни статии, вести от живота на слепите в България и по света, проблеми по офталмология и други теми.
Може да изброяваме още много заглавия на списания, ръководства, учебници, справочници, но всичко това е резултат от работата на стотици незрящи, отдадени на великото дело в полза на хората със зрителни увреждания. Има една истина, доказана във времето - за да си помогнем, трябва да се организираме! Само тогава ще намерим красотата в живота! Ако се борим със злобата и алчността ще победим и отчаянието няма да ни победи. Надявам се, че Луи Брайл ни е завещал точно това! Той е дал на слепите най-здравите, най-силните очи - очите на безсмъртните.

Весела ПАРАШКЕВОВА


Назад

Всички статии на Брой 02, 2009

* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмно
Моите добри очи
"Тук мъртвите отварят очите на живите."
Луи Брайл
Изложба "Тактилна керамика"
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Редакцията на списание "Зари" се извинява за допуснати неточности:
В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА
Почина Захарина Лалова (1930-2008)
От колектива на сп. "Зари" и журналиста Дончо С. Дончев
Реквием за мама Заха
Бяла гълъбица и гарван на въртележка
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ
"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Хасково
София
Левски
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Слънцето забавя стареенето с пет години
Екореволюция - мобилен със слънчева батерия
Средиземноморската диета съхранява интелекта
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят. Пейо Крачолов Яворов.
Сърца, които могат само да изгарят. Рози за Юлия Вревская.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очно протезиране за деца до осемнадесет години
ПРЕМИЕРА
"Социална рехабилитация и интеграция на зрителнозатруднени лица"
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Дете на Божието чудо




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017