Брой 02, 2009

Тема: 200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ

Луи Брайл


/продължение от брой 1/

Седларското ателие на баща му се превръща за него в място на изкушенията, където детското му любопитство е непрестанно разпалвано. Та там има толкова много тайнствени неща, толкова много нови предмети, които човек може да докосне! Върху работната маса са разхвърляни безброй инструменти със странни форми - тънки източени шила, остри като  бръснач седларски ножове. Стара работна маса, груб селски стол, постaвка за хамути, принадлежности за оседлаване - това е ателието, тук ще се разиграе драмата, която ще промени съдбата на всички слепи в света.
Повече от век в семейство Брайл седларският занаят се предава от баща на син. Дядото на Луи Брайл идва в Купврей през 1740 г. Жени се за дъщерята на майстора - седлар Анвий и наследява занаята му. Именно в това ателие става инцидентът, които лишава от зрение детето-чудо на Купврей.
Има ли пo-голямо и по-прекрасно изкушение от това да подражаваш на баща си! Един ден Луи се изплъзва от погледа на родителите си, грабва парче кожа и един остър нож от тезгяха. Детето държи във възпълничките си ръчички дългия нож, който проблясва на слънчевата светлина, проникваща през полуотворената врата. Но кожата е твърда и не се поддава лесно. Ръцете се свиват и изведнъж изплъзналият се нож попада право в окото на малкия Луи. Разнася се вик на непоносима болка. Кръвта се стича на потоци по смъртно раненото личице... Повече нищо не може да спре неумолимия и трагичен ход на съдбата - нито внимателните грижи на родителите, нито помощта на лекаря в Купврей. След няколко месеца се инфектира и другото око и на петгодишна възраст Луи Брайл е в плен на вечната нощ.

Какво да прави невръстното дете сред мрака, който го заобикаля? То нито за миг не се затваря в себе си, проявява интерес към всичко около него, с течение на времето възобновява връзките си с външния свят. През зимата, седнало в голяма обща стая, където цепениците пламтят в откритата камина; то събира ресни за хамутите.
Когато достига училищна възраст, родителите му го поверяват на Антон Бешре - учителя в селото. Момчето е внимателен и прилежен ученик, но обучението му се свежда единствено до слушане и запомняне на казаното от учителя. Kак би могло да се научи да разпознава буквите? Един седлар в Шеси, който добре познавал семейство Брайл, разказва, че бащата на Луи измислил удивителен метод. Върху една дъсчица той забива гвоздейчета за тапициране в определена последователност, очертавайки формата на буквите, след което детето търпеливо разгадавало тайнствената азбука на виждащите. Всъщност тези гвоздейчета с издути главички не са ли предшественици на изпъкналите точки на писмото на Брайл?
Сляпото дете се сблъсква с войната и окупацията в ранното си детство. 1814 г. - в жилището отекват непознати стъпки. Гласовете, които Луи не разбира, крещят заповеднически. Баща му трябва да даде квартира на няколко войника от руската царска армия, която заема френска територия след разгрома на Наполеон I.
По цели дни движението не спира в бащиното ателие. Кавалеристите носят за поправка сбруи, хамути, ремъци. След вечеря край камината възрастните унило говорят за тези събития. Момчето, изпълнено със страх, се вслушва в долитащия грохот на войната. След двегодишна окупация чуждите войски напускат страната. Луи Брайл е на седем години. В ателието на седларя отново се възцарява някогашната тишина, възвръща се спокойният ритъм на селския живот. Дните на Луи се запълват от училището и кратките занимания с бащата. Но твърде скоро едно ново събитие ще промени изцяло съдбата му. През 1819 г. в Купврей пристига писмо от доктор Гийе - директор на Кралския институт за слепи деца. Молбата за приемане на малкия Луи е разгледана от Училищния съвет, който се изказва благосклонно, и на момчето е отпусната стипендия за радост на семейство Брайл.
На 15 февруари сутринта дилижансът на Мо отнася невръстното момче към Париж. От сега нататък за него започва нов живот...  Дали малкият ще съжалява за родното селце, за изпълнения с нежност покой в близост до родителите? И какво всъщност го очаква занапред? Лесно е да се отговори на тези тревожни въпроси век и половина по-късно. Това е първата стъпка на детето към славата.

/следва/     
                                                                                  
Жан РОБЛЕН


Назад

Всички статии на Брой 02, 2009

* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмно
Моите добри очи
"Тук мъртвите отварят очите на живите."
Луи Брайл
Изложба "Тактилна керамика"
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Редакцията на списание "Зари" се извинява за допуснати неточности:
В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА
Почина Захарина Лалова (1930-2008)
От колектива на сп. "Зари" и журналиста Дончо С. Дончев
Реквием за мама Заха
Бяла гълъбица и гарван на въртележка
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ
"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Хасково
София
Левски
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Слънцето забавя стареенето с пет години
Екореволюция - мобилен със слънчева батерия
Средиземноморската диета съхранява интелекта
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят. Пейо Крачолов Яворов.
Сърца, които могат само да изгарят. Рози за Юлия Вревская.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очно протезиране за деца до осемнадесет години
ПРЕМИЕРА
"Социална рехабилитация и интеграция на зрителнозатруднени лица"
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Дете на Божието чудо




Архив на изданието
1 2 3 4