Брой 02, 2009
Тема: В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА
Реквием за мама Заха
Винаги съм съзнавала, че няма значение как е живял един човек; по-важна е следата, оставена след него. Хората най-често оставят следа, която осветява имената им: някои се запомнят с мрачни нюанси; други – активни, творчески, предани на благородни идеи, тържествуват в живота ни и след тяхното отминаване от света. Такава е сега за мен Захарина Лалова, която по-младите й приятели наричаха мама Заха. Тази зима, когато вече я няма, за спомен от ръцете й имам дълъг вълнен шал и плетени терлици с пъстри шарки.
„Да те топлят в студа!” – каза, когато ми ги подари за рождения ден през януари 2005 г. От душата й съм скътала много спомени, заедно с две от нейните книги; едната - „Ягодово време” ми е особено скъпа.
Не съм критикът, който ще прави анализ на литературното й творчество и публицистика: всеки читател има свои впечатления и преценки за нейните разкази, повести, статии. За мен тя беше ценна и като личност, която поощрява духа на другия пишещ, защото беше разбрала, че създаването на сериозна литература не е игра за малчугани... Имам и нещо лично, за което съм й благодарна: нейният отзив за книгата ми „Непорочната жертва”, който тя написа, без да ми съобщи; предаде го за публикация във в. „Кураж” и така книгата ми, посветена на страдащите хора, достигна до десетки абонати на вестника в страната. По препоръка на Захарина предложих сборника с разкази и в сп. „Зари”. В последните 15 години от живота й, вече със значително намалено зрение и хронични болести, тя се обърна предано към хората с физически увреждания, съпричастна с техните несгоди и радости.
През пролетта на 2008 г., преди да замине в любимото си планинско селце Терзийско, край Троян, тя ме покани на гости в софийския си апартамент, за да ми довери две съкровени желания. Тях сега мога да изповядам с ръка на сърцето. Първото беше обяснимо: подготвила е нова книга, която най-вероятно няма да успее да издаде, заради задълбочаващата се болест и финансови причини.
Попита ме съгласна ли съм през есента, като се върне в София, да й помогна в подбора с лично мнение. Разбира се – приех. Второто й желание ме смути. След като отпи глътка от чая си, тя каза решително: „Все някога ще умра, разбирам, че времето наближава. Ще приемеш ли да прочетеш същите молитви над урната ми, както направи за моя съпруг? Знаеш, че държа на този ритуал и няма да отмина спокойно без него.”
Казах й, че бих направила това, ако децата й са съгласни и ме повикат за случая.
През ноември 2008 г., като се чухме за последен път по телефона, тя ми каза, че вече е доста зле, трудно се движи, има силни болки... Но вместо да продължи с оплакванията от болестите и старостта, започна да се хвали с приятели и любимите си внуци, които винаги са били силата на живота й, тя ги обича, очаква правнуче...
В средата на този януари, като узнах от приятели, че мама Заха вече не е между живите, си спомних последните й две желания. Извадих шалчето, плетено от ръцете й, от гардероба, преметнах го през врата си; прочетох молитва за нейната влюбена душа, отлитнала на небето, и реших, че това е достатъчно. За следата, която Захарина Лалова остави сред нас, по-натам Бог ще се погрижи.
София, февруари, 2009 г.
Мариана ЕКЛЕСИЯ
Всички статии на Брой 02, 2009
* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмноМоите добри очи
"Тук мъртвите отварят очите на живите."
Луи Брайл
Изложба "Тактилна керамика"
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Редакцията на списание "Зари" се извинява за допуснати неточности:В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА
Почина Захарина Лалова (1930-2008)От колектива на сп. "Зари" и журналиста Дончо С. Дончев
Реквием за мама Заха
Бяла гълъбица и гарван на въртележка
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ
"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ХасковоСофия
Левски
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Слънцето забавя стареенето с пет годиниЕкореволюция - мобилен със слънчева батерия
Средиземноморската диета съхранява интелекта
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят. Пейо Крачолов Яворов.Сърца, които могат само да изгарят. Рози за Юлия Вревская.