Брой 02, 2009

Тема: В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА

Бяла гълъбица и гарван на въртележка

Точно след вечерня един пикап спря пред църквата, шофьорът пусна куфар и изфуча неизвестно накъде. В него поп Петър намери сватбена рокля и було. Никакъв знак, никакъв адрес...
Панаирът линееше. Стихваше доскорошната гълчава на любопитните, дошли да поотпуснат малко души и кесии. Не се чуваха детските викове и хленчене за още и още трепетна наслада от шеметното въртене на люлките. Спря и мученето на добитъка откъм онази част, наречена „Сър пазар", където предлагаха овце и саански кози, магарета, малки прасенца и птици. Улегна и пушилката, вдигана от панаирджиите, обгръщаща със сивкав тюл сергиите и стрелбището, силомера и малката овехтяла шатричка, в която, както обясняваше един уж палячо с картонен нос и карирани шалвари, имало чудо невиждано: жена-русалка, огнедишащ змей и препарирана акула.
Спряха да димят и скарите, върху които апетитно се нежеха над дървените въглища маломерни кебапчета. Останаха само люлките - въртележка с конче, лъвче, козле и велосипедче - истинско, но със здраво законтрени педали, на което мераклиите да се въртят най налитаха. Не спираше и грамофонът на огромната въртележка със синджири, които, щом техникът пуснеше мотора, зазвъняваха тежко и ако някое столче оставаше незаето, то се люшкаше и издигаше нависоко, заплашвайки да се оплете. Тази въртележка бе най-примамливото място за младите, които можеха да доведат момичето си, да го придумат да се полюлеят, да уловят столчето на избраницата си и да шепнат на ушенцето й, че няма нищо страшно, щом е под закрилата на такъв мъжага.
Въртележката бе сигурно място за срещи, показател за чувствата, проверка на собственото самочувствие.
В онзи паметен ден, когато панаирът вече затваряше кепенците, децата, пуснати от училище след първия учебен ден, забързали да усетят още малко от празничната атмосфера, съзряха удивителна гледка. Можеха да подминат събитието, ако едно мъниче-първолаче не вдигна очи и не извика: „Ей, вижте: поп на въртележката!". И наистина, на столче сред празните подрънкващи весело синджири се развяваше расото на местния свещеник. Но не това беше най-забавното. На столчето пред него имаше... булка. Дългата снежнобяла дантелена рокля плющеше от вихъра, сребристото було се бе омотало около лицето й и краищата му плуваха като забързан облак към „дядо поп". Той нададе гръмовит вик, засили се и улови булката. И така - мъжът, подобен на гарван (или дявол?), и тя - бяла гълъбица, фея, ангел, се сгушиха един до друг. Лицето на жената не се виждаше и това още повече разпали любопитството на зяпачите. Защото след вика на малчугана още неколцина спряха да позяпат, една бабичка стреснато се запрекръстя: „Боже, пази ни от нечестивия!". Двама почерпени старци едновременно възкликнаха: „Era ти попа!". Циганин, понесъл на дланта си едра диня, я изтърва и тя цъфна в нозете му, изпръсквайки го със сладък сок, но ценителят на хубавото дори не трепна, а с ослепителна усмивка изкрещя: „Браво, попе, така те искам!".
Когато времето на шеметното люшкане свърши и стопанинът спря мотора, поп Петър му махна с ръка и той отново пусна тока. И отново, и отново гарванът и гълъбицата правеха своите лупинги, слети в здрава прегръдка. За миг булото се вдигна от лицето на жената и ошашавеният народ възкликна: „Ама това е попадията!". И започна една... „Защо? Как така? Да не е полудял дядо поп?", „На развала върви светът, на развала...", „Нека си полудува човекът и без това в черквата никой на влиза, освен туристи". Но както се казва, всяко чудо за три дни. Най-подир нозете на двамата безразсъдници опряха на платформата. Мъжът услужливо припна да отключи столчето на булката, но поп Петър му отблъсна леко ръката, освободи се сам и подаде двете си ръце към жената. Тя пристъпи грациозно, оправи булото и пусна късия му край пред лицето си. Свещеникът извади портфейла си, за да плати допълнителното люлеене, но стопанинът махна с ръка и се поклони доземи. Множеството се разстъпи и двамината минаха през този занемял от възхита шпалир.
Току пред входа на панаира чакаше като по поръчка файтонът на бай Куни. Човекът имаше този навик да не пропуска мющерия и знаеше, дори да разтурят панаира, до последния ден все ще има някой, на когото се вижда далечко до града. Отново - галантен като лорд, поп Петър помогна на съпругата си, настани я удобно и седна доволен до нея. Звъннаха пиринчените кръгли топчета-хлопки на челата на дорестите кончета, развяха се гривите, а алените пискюли събраха последните лъчи на слънцето. По това време чаршията беше оживена, почудата на всички - огромна: „С коя е поп Петър?". А той се усмихваше с всичките си бели здрави зъби, сините му очи грееха, златистомедната му коса се развяваше. Пред къщата им свещеникът даде царски бакшиш на файтонджията, отвори дървената порта с кованите пирони. Поп Петър остави половинката си и изчезна нейде, а попадия Радина се изправи пред огледалото в спалнята и се вгледа унесена. Там видя докоснатото си от лек загар лице, витите вежди, тъмните тъжни и безпокойни очи. „Ами че аз съм хубава и все още млада!" - възкликна сърцето й. Свали булото и под него се разсипа гъстата и къдрава коса. Понечи да съблече роклята, но разбра, че няма да успее да достигне до многобройните копченца, ширити и катарами. Тогава видя в огледалото непознат мъж. Гол, както го е майка родила. Преди да изпищи, чу гласа на поп Петър: „Аз съм! Не бой се!". Обърна се, а той я прегърна.
- Ама, Петре... какво си направил?!
- Нищо! Разпопих се - усмихна се широко. - Ела!
- Ама, ама, Петре...
- Няма вече Петър. Казвам се Камен, ако не си забравила. Събличай се!
- Не мога... копчетата...
С нетърпеливи пръсти мъжът успя да се справи с цялото препятствие от ширити, дантели, презрамки, сутиен и гащета. Попадия Радина не бе на себе си: „Да става каквото е писано...", а падналият на колена пред нея бивш поп Петър с приглушен глас изрече:
-  Моля те за прошка, че насила ни ожениха. В твои ръце съм, ако искаш да се освободиш от веригите на брака. Каквото кажеш, това ще бъде...
Нека ги оставим да изживеят първата си истинска брачна нощ, да разберат колко се обичат и какво всъщност им е пречело да станат татко и майка.
...Девет месеца подир въртележката се роди Камен младши или както казваме сега - джуниър.

Захарина ЛАЛОВА

Назад

Всички статии на Брой 02, 2009

* ПРАЗНИЧНО *

От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ

Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмно
Моите добри очи
"Тук мъртвите отварят очите на живите."
Луи Брайл
Изложба "Тактилна керамика"

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

Редакцията на списание "Зари" се извинява за допуснати неточности:

В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА

Почина Захарина Лалова (1930-2008)
От колектива на сп. "Зари" и журналиста Дончо С. Дончев
Реквием за мама Заха
Бяла гълъбица и гарван на въртележка

ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ

"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Хасково
София
Левски

ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"

Слънцето забавя стареенето с пет години
Екореволюция - мобилен със слънчева батерия
Средиземноморската диета съхранява интелекта

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят. Пейо Крачолов Яворов.
Сърца, които могат само да изгарят. Рози за Юлия Вревская.

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Очно протезиране за деца до осемнадесет години

ПРЕМИЕРА

"Социална рехабилитация и интеграция на зрителнозатруднени лица"

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Дете на Божието чудо