Брой 02, 2007

Тема: ОЧЕРК

Да съградиш чешма

От дълбините на вековете идва оригиналната българска традиция, според която добрият човек трябва да остави на поколенията нещо, което да им напомня за него и след като той е напуснал грешната земя. Не са една и две песните, в които се възпява добродетелността на този, който е построил чешма край пътя. Не нещо друго, а именно чешма, защото не някъде другаде, а точно при чешмата пътникът може и да отпочине, и да се освежи, и да се разхлади, а срещу това трябва само с добро да спомене, този който на полза роду я е съградил.
Днес в нашата твърде объркана модерност не очакваме да чуем за подобни неща, но ето, че те продължават да се случват като прокарват здрава връзка между миналото и бъдещето. За един такъв човек и за една такава чешма искам да ви разкажа сега:
В полите на Руен планина, близо край пътя, който свързва Кюстендил и Дупница се е сгушило малкото село Скрино. В това село през 1933 г. се е родил Кирил Мичов.
Според разпространената легенда в същото село, само че преди около единадесет века се е родил Свети Иван Рилски.
Оженил се Кире още на осемнадесет години. Скоро, обаче, му се наложило да претърпи тежка операция на крака, поради което станало невъзможно да изкарва прехраната си с тежкия земеделски труд. Липсата на подходяща работа в родното село принуждава младото семейство да смени своето местожителство и Кирил Мичов и съпругата му се преселват в съседното по-голямо село – Невестино. Там той започва работа като работник във вакуумната фабрика. Проблемът с работата е решен, но нали трябвало и свой дом да си имат. С много труд успяват да си го изградят сами. Всеки ден ходят да вадят камъни и с почти свръхчовешки усилия построяват неголямо жилище. Неголямо, но все пак достатъчно за него, жена му и двете им деца.
По-късно Кирил започва работа като озеленител в местния парк. Изключително трудолюбив той докарва две сърнички и ги размножава до четиринадесет. Разказва ми как са ходили със съпругата и майка му да ги хранят и отглеждат като малки деца. Желанието му да направи парка колкото може по-красив не свършва до тук. Той започва да отглежда и фазани. Това начинание се оказва неуспешно. С усмивка Кирил Мичов говори за причината: “Младежите бяха научили, че това е деликатес и просто ги изядоха”.
Всички знаем, че Невестинския край е богат със своите минерални води и Кире решава, че не е хубаво в този красив парк да няма човек къде да пийне вода. И по негова идея заедно с останалите работници построяват две чешми. Те са направени така, както Кирил помни старите чешми в неговото село. За съжаление съпругата му рано си отива. Децата са пораснали и са поели по своя път и той се жени втори път.
През 1995 г. го сполетява друга беда. Кирил Мичов загубва напълно зрението си. “Заболяха ме очите и постепенно усетих, че започвам да не виждам. Отидох на лекар и ми казаха, че моето заболяване е глаукома. За кратко време напълно ослепях”.
Въпреки че майка му и жена му Лиляна много му помагат, Кире не може да се помири с мисълта, че трябва да стои вкъщи, без да прави нищо. “Мислих, мислих па си викам - като съм кьорав, толкова ли пък нищо няма да мога да правя !?”
Така у него се заражда идеята да построи в родното си село чешма за обществено ползване. Това хрумване е подсилено и от неговата вяра, че това е родното място на Свети Иван Рилски. Кирил Мичов се амбицира и започва ходенето по мъките.
“Чешмата трябваше да се построи на мой собствен имот, който ми върнаха през деветдесетте години. Отдавна се бях устроил в Невестино и за това реших, че няма защо да си възстановявам къщата в Скрино, а вместо къща на това място ще е много по-добре да построя чешма. Реших точно там да я построя, защото през моето място минаваше водопровода.
Все си мислех за Свети Иван Рилски, който от това място е тръгнал. Разказвали са ми, че селяните от тия села отвсякъде са го прогонвали, защото са се боели от него. От тия разкази знам, че дори и имената на някои от околните села са свързани със случки от странстванията на Българския светец. Има недалеч от тук едно село, за което се разказва, че е получило името си от такава случка. Селяните прогонили светеца, решили да заколят вола му, а Свети Иван Рилски им казал, че месото му ще се превърне в смоци. И така и станало. От тогава нарекли това село Смочево.”
А Кирил Мичов решил новата чешма да бъде посветена на Свети Иван Рилски и много искал тя да е готова за хиляда и шейсетата година от смъртта му.
“Отидохме със зетя и внука на мястото, а то беше обрасло с трънаци и трябваше първо да се разчисти. Като го видя зетят, направо се отчая. Аз обаче пипнах, ориентирах се и нищо, че не виждам започнах да скубя от единия край. Внукът и зетят и те почнаха. И така само за няколко часа бяхме направили подготовката. После сам направих колчета и с дъщерята ги закарахме на мястото. От малък помня това място и сега имах много точна представа за него. Чешмата трябваше да бъде точно в средата на имота. Толкова добре си го представях, че можах сам да набия колчетата.
След това отидох за разрешение при кмета на Бобошево, а той отначало не ме разбра и не искаше да ми разреши. Когато му стана ясно, че тази чешма ще може да се ползва от всички, той не само, че ми даде съгласие, ами и петнайсет торби цимент ми изпрати.”
И това е единствената материална подкрепа, която Кирил Мичов получава отнякъде. Чешмата е построена изцяло с негови средства, които възлизат на малко над хиляда лева.
Помагат му още двама съседи и неговото семейство. Когато трябва да се разваля кофража, неговите помощници му опъват една тел, по която Кире се придвижва и сам свършва и тази работа.
Накрая мечтата на Кирил Мичов се сбъдва. На осемнадесети май, в деня на отбелязването на хиляда и шейсетата годишнина от смъртта на Св. Иван Рилски, тя бива осветена.
“В нея е вкарана “Светата вода”. Всичко е минало през моите ръце. Идеята за това как да изглежда чешмата беше моя. Всеки детайл съм препипал, а след това съм проследил и поставянето му на съответното място. На чешмата има икона купена от монасите в Руенския манастир. Има и колона с надпис „Чешмата построена от Кирил Мичов - незрящ за 1060 г. на Свети Иван Рилски, 18 08.2006 г.”, за да имат желание хората да построят нещо, а не само да рушат това, което другите са създали.
На чучурите съм сложил еленови рога. И мисля, че така съм изпълнил своя дълг. Сега вече всеки може да дойде, да си почине на пейките, да хапне на масичките и да пийне от светата вода.”

Димитрина МИХАЙЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 02, 2007

АНКЕТА
Допитване до читателите на "Зари"
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бабин ден в Добрич
От нищо нещо
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Дайджест
ИНФОРМАЦИЯ ОТ МТСП
Харта на клиента
ИСТОРИЯ
Национален център за рехабилитация на слепи - създаване, развитие и перспективи
ОБЩЕСТВО
Общото събрание на ООН прие "Конвенция за правата на хората с увреждания"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очите - огледало на здравето
ОЧЕРК
Да съградиш чешма
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да надвиеш съдбата си
ПРЕМИЕРА
Литературна вечер
"От бездната на мрака до звездите с Георги Братанов", хомогенна сплав от обзор и спомени
Талант, предопределен от съдбата
ПРИЗНАНИЕ
Спортист на годината - 2006
Личност на годината - 2006
ТВОРБИ НА СЛЕПИ АВТОРИ
Прилика




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017