***

Веднага след освобождението на България от османско робство по мъдрото решение на Светия синод започва голяма събирателна дейност на ценни реликви и антики свързани с източното православие в чертите на тогавашна България. В кратки срокове е извършена огромна събирателна дейност. За правилното съхранение и ползване на изключително ценните находки към Светия синод се създава археологически отдел. Неговата работа бързо се разраства и през 1921 г. Светият синод взима решение да бъде създаден Национален църковен музей. През 1923 г. правителството издава указ, с който фактически музеят е създаден.

Още в началото и досега той се помещава в сградата на богословския факултет към Софийския държавен университет, която се намира на  площад „Св. Неделя". Тази сграда е една от ценните архитектурни забележителности, създадена по проект на виден за онова време австрийски архитект.
Пълното и правилно наименование е исторически, археологичен църковен национален музей. В него понастоящем са съхранени над 11 хиляди експоната, разположени в 4 отдела.
Първият от тях е иконен отдел. Той със своите забележителни експонати може би е най-привлекателен за посетителите.
Вторият отдел е индустриално-художествен.
Третият съхранява ръкописи и печатни книги.
Четвъртият - архивен.

На 22.12.2008 г., в навечерието на големия християнски празник Рождество Христово група членове на Столичната регионална организация към ССБ направи посещение в този изключително интересен музей. Групата бе посрещната от директора на музея Никола Хаджиев. Той изнесе интересна беседа за християнската религия, източното православие, за настъпващия светъл християнски празник Рождество Христово и значението на тази религия, просъществувала повече от 2 хилядолетия и значението на съхранените експонати в музея.

След беседата се създаде възможност групата да се запознае съвсем отблизо и да докосне повечето от изключително ценните икони, някои от които са на повече от няколко века. За отбелязване е, че в музея са съхранени ценни реликви през един огромен период от време, някои от тях датират от девети век. Накратко бе отбелязано обстоятелството, че през последните десетилетия музеят организира изложби или участва в такива извън територията на България в редица европейски, африкански и азиатски държави.
За съжаление трябва да се отбележи обстоятелството, че голяма част от българите не знаят за съществуването на този изключително ценен исторически, археологичен, църковен музей. Навярно посещението на групата на Регионалната териториална организация от град София ще допринесе за популяризирането на музея сред столичното общество.

Георги ПЕТРУШЕВ