Брой 02, 2009
Тема: ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ
"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”
Статията е посветена на дългогодишния диригент на Професионалния хор на слепите Стоян Бабеков, който има особени заслуги за културнитe достижения на незрящите хора у нас. Неговият принос в областта на музикалното изкуство е откроен чрез кратко проследяване на предисторията и развитието на Професионалния хор на слепите. Използвани са предимно публикации от сп. “Зари” и фрагменти от проведено през 2005 г. интервю на авторката с хориста Гето Велков, който през годините е написал за списанието немалко информации, отразяващи дейността на хора.
Първите стъпки в хоровото пеене сред незрящите тръгват от Държавния институт на слепите, създаден през 1905 г. в София по инициатива на видния учен и общественик проф. Иван Шишманов. Според Кирил Костов тук музикалната подготовка на певците хористи е била “на много по-високо равнище от това на зрящите им връстници в обикновените училища”. За училищния хор има оскъдни сведения. В първите години неговата дейност е била по-ограничена, в сравнение с училищния оркестър. Началото на извънучилищни изяви е положено през 1930 г., когато Настоятелството на Дружеството на българските слепи възлага на Николай Бехтеров да подготви коледарски хор, който да изнася програма в учреждения и частни къщи в София, като част от прихода е в полза на дружеството.
През 1934–1935 г. по инициатива на Михаил Шекерджиев от завършилите института музиканти е изграден самодеен хор “Балкан”, съставен изцяло от слепи певци и ръководен от слепи диригенти. Според Кирил Костов по онова време самодейните хорове се броят на пръсти и в този смисъл определя “Балкан” като “хор-чудо”. Първият диригент е композиторът Михаил Шекерджиев, тогава учител по музика в Държавния институт за слепи. Концертите на хора се посрещат с голям интерес от софийската и провинциалната публика. През 1938 г. на прегледа на самодейните хорове в град Горна Джумая (Благоевград) заема първо място. Подкрепян от Дружеството, хор „Балкан” става “истински пропагандатор на делото на слепите” . Следват няколко публични и около 30 радиоконцерта под диригентството на Васил Коев. По време на Втората световна война дейността на хора е преустановена до 1945 г., когато е организирано турне до Русе.
През 1948 г. е създаден Професионалният смесен хор при Съюза на слепите в България. Принос за вземането на това решение има Петко Стайнов. С протокол на ССБ е утвърден съставът (50 души) и са назначени първите художествени ръководители – диригентите Васил Коев и Марко Марков, а по-късно е привлечен и композиторът Николай Бехтеров. Идейно-политическата рамка, ориентациите и посланията, в контекста на които се създава и функционира хорът през първите десетилетия след 1944 г., са отразени на страниците на сп. „Зари”. В контекста на онова време Лилия Гюлева определя хора като “рожба на революционната епоха” със своя „мисия на агитатор и пропагандатор на прогресивните идеи”. Още за първия концертен сезон хорът в кратък срок разучава много произведения и се включва във “всенародното младежко бригадирско движение”, за което е награден с отличието „Хор-бригадир”. Изнася концерти в градове и села из страната – в мини и заводи, военни поделения, болници, почивни домове и др. Репертоарът се определя от тогавашната хорово-певческа традиция в страната, като се обръща повече внимание на нашата хорова класика, на масовите, патриотичните и бойките български и съветски песни”.
От 1960 година ръководството на хора се поема от диригента Михаил Карамихайлов, а през 1962 г. от диригента Стоян Бабеков. Под негово ръководство постепенно в хоровия репертоар се налагат по-съвременни български хоровопевчески творби, включват се произведения от предкласиката, класиката, романтиката и съвременността, от по-малките песенни форми до разгърнатите кантатно-ораторийни цикли на световни класици, като Бах, Хендел, Моцарт, Бетовен, Хайдн, Шуберт и др. Според Л. Гюлева хорът „показва значителна зрелост, обогатена певческа култура, умело детайлизиране и диференциране на стиловите елементи, предлагани от различните творби”, а изпълнението на българския репертоар допринася съществено за изграждането на собствен изпълнителски облик. Хорът разполага и с много добри солисти.
Под диригентството на Стоян Бабеков Професионалният хор на слепите осъществява първото си задгранично концертно турне в ГДР през 1967 г. по покана на тамошната организация на слепите и по случай неин юбилей. Концертът е излъчен по телевизията, постиженията на хора са отразени на страниците на в-к „Нойе цайт". На връщане хорът изнася концерти в Прага и Братислава, като отзивите и за тях са изключително добри.
На страниците на списание „Българска музика" излизат няколко отзива от специалисти, признание за постиженията на хора и неговия диригент Стоян Бабеков. В рецензия на Тодор Джиджев (1971 г.) четем: “Премиерните концертни прояви на Професионалния смесен хор при Съюза на слепите в България винаги са будели оправдан интерес както сред многобройните любители на хоровото изкуство, така и сред специалистите. Причина за това е не само художественото ниво на състава и изявените му хорово-певчески качества, но най-вече последователното му и неотстъпно пропагандиране на българското творчество”. Проф. Георги Димитров (1972 г.) пише: “Изпълнението на по-сложни хорови творби е доказателство за много голяма работоспособност и придобити добри хорови навици. Правилното отношение към родното хорово творчество говори за изяснени репертоарни задачи. Похвална е инициативата да се застъпват и млади автори. Освен изпълненията без съпровод, при които следва да се разрешават редица сложни проблеми на хоровото пеене, ние неведнъж сме слушали изпълнения със съпровод на оркестър. Това разнообразява програмите и прави по-пълноценна работата на колектива”.
Хорът изнася концерти пред многохилядна чуждестранна публика на двата световни конгреса на есперантистите в София (1963) и във Варна (1979), където се представя със специално преведени на есперанто хорови творби. Активизират се задграничните турнета - хорът гостува в Армения по покана на Арменското общество на слепите (1981), посещава Унгария (1987). През 1990 в Беларус се провежда фестивал на професионалните хорове от слепи изпълнители в републиките на бившия Съветски съюз. При това първо свое участие в международен конкурс, хорът спечелва първо място заедно с литовския хор. Стоян Бабеков получава първа награда за диригенти .
След 1989 г. по инициатива на Стоян Бабеков Професионалният хор на слепите носи името на академик Петко Стайнов. Започва период на сериозна криза. Причините са най-вече от финансов характер – Съюзът на слепите все повече има затруднения при изплащането на заплатите на хористите, съставът е редуциран почти двойно. Засилва се и административната намеса в хоровата дейност от страна на ръководството. Тези фактори се отразяват неблагоприятно, поражда се напрежение и вътре в професионалната хорова общност. На страниците на списание “Зари” се появяват материали, които изразяват тревога за съдбата на хора . Георги Братанов (главен редактор на списанието) организира среща с хористите, на която споделя, че “може много да се говори за съюза и за неговите социални функции, но ако той престане да развива културната си дейност, губи смисъла на своето съществуване” . Четем и материали на автори извън съюзната система, спомени и позитивни преживявания при срещата с професионалното хорово изкуство на слепите.
Диригентът Стоян Бабеков полага особени грижи да промени облика на хора – обновява репертоара, като включва и нови песни (негови авторски обработки на религиoзна тематика), подготвя концерт с творби на Петко Стайнов, Добри Христов, Никола Бехтеров и Васил Коев и др. Въпреки това културните достижения се оказват в неблагоприятна позиция пред настъпващата социално-икономическа криза и произтичащите от нея финансови затруднения. Така за няколко години Професионалният хор губи ролята си на най-представителната емблема и “визитна картичка” на Съюза на слепите.
Бих искала да споделя и впечатленията си от проведеното интервю с дългогодишния хорист (от 1954 г.) в Професионалния хор на слепите – Гето Велков. Той си спомни как по радиото е слушал изпълненията на хора и разбира за съществуването на съюзната организация и слушайки изпълненията на хора, все повече намира опора в мисълта, че може да поеме свой път за реализация. При
прослушването, в присъствието на диригента на хора Марко Марков, усвоената от радиото песен плюс индивидуалните гласови способности за по-малко от час го превръщат в хорист. Следват упорити стъпки в усвояване на хоровото пеене. Обучението тръгва от разучаване на хоровите партии по слух, а след това по ноти чрез научаването на Брайловото писмо като единствено средство за усвояване на нотите. Тогава хористите не са разполагали със специално организирано Брайлово ограмотяване, включва се в действие колегиалната помощ и самоподготовката.
Разказът на Гето Велков чрез лично преживяното ни въвежда в дейността на Професионалния хор през годините: различните тенденции в развитието, смяната на ориентациите в репертоарно отношение, типологията на концертните изяви, подготовката и реализацията на хоровото певческо изпълнителство, вътрешната организация и взаимоотношенията в рамките на хоровия колектив.
Спомените обхващат и периода на социализма, когато хорът изнася множество концерти в страната, изпълнява широка популяризаторска роля, което го отличава от други формации: “Ония години на социализма имаше кампании – чествания на 1 май, Девети септември и т. н. Даже едновременно по групи много ни разкарваха на различни места. Тогава съществуваше Хоровата капела, обаче те такава широка дейност, по заводи, по села, те не ходеха. А ние бяхме възприели това просто да популяризираме. Не отказваха никакви такива участия. Някъде са ни посрещали така възторжено, че просто тръпки са минавали по гърба. Хорът си имаше такива фенове, които не пропускаха наши концерти”.
Разказвайки за хора, Гето Велков маркира заложените смислови и идейни акценти в хоровата дейност през следващите години.
Най-общо тенденцията е от изпълнение на песни в народен дух на български композитори (между които и слепи автори), включване на произведения от чуждестранната класическа музика, следва процес на обогатяване и разнообразяване на репертоара с изпълнения от предкласиката и творби от по-нови български композитори. Изтъкнати са приносите на по-старите композитори и диригенти, като Петко Стайнов, Васил Коев, Димитър Домусчиев, Михаил Шекерджиев и др.
Делото на диригента и композитора Бабеков бележи преломен момент – дава се превес на по-съвременните линии в развитието на узикалното хорово творчество и изпълнителство, на младото поколение композитори и диригенти. До идването на Стоян Бабеков преобладават фолклорните обработки и класиката. Постепенно в хоровия репертоар навлизат повече произведения от предкласиката, както и от съвременни автори: “Особено с идването на младия Стоян Бабеков влязоха в репертоара, някъде 1965 г., творби от предкласиката, които хорът дотогава малко изпълняваше. Идването на Бабеков тласна хора в една такава друга насока – да се пеят песни от начеващи млади композитори. Защото предишните диригенти гледаха с малко недоверие на първите творби на такива хора. Например, Божидар Гатев пеехме много. Някои от тях се наложиха после, станаха вече известни композитори”.
С въвеждането на по-модерни изразни средства се откроява и промяна в характера на народните обработки, а тенденцията е към усложняване на формите и звученето: “То и обработки народни имаше. Те ги правеха тези младите, само че с по-модерни изразни средства, докато при класическата обработка на народни песни беше запазена мелодиката основно и хармониите бяха по-опростени. А тези правеха по-усложнени и това вече по-консервативните наши хора смятаха, че публиката няма да ги възприема, няма да ги разбира, но Бабеков ги налагаше. Защото в хора в първия период като любителски и после като утвърден вече все пак е имало една такава тенденция, възможно по-леки за възприемане творби да се поставят, но Бабеков се опита да разчупи тоя шаблон и наистина много постигна, доста сложни имаше”.
Новите подходи и репертоарни линии предизвикват понякога и неодобрение, особено сред по-старото поколение, което проявява по-голямо предпочитание към произведенията на старите композитори. Вътрешно в хоровия колектив се прокарва и мнението, че има опасност хорът да се превърне в своего рода “опитно поле” за утвърждаване на по-младите и неизвестни композитори. Въпреки това новата линия се налага, намирайки свои привърженици, особено сред публиката от младото поколение: Имаше даже един период, инициатива на хора беше, колеги зрящи, завършили скоро музика, които пишеха творби идваха при нас, но примерно капелата не би се заела. По-старите ги критикуваха, че на опитно поле сме се превърнали. Но ний ги изпълнявахме, щото те обикновено се творят на малко по-сложен музикален език, с усложнени хармонии. Даже понякога звучат малко неблагозвучно за ухото, в съчетание на няколко партии, но ний ги правехме. И се намираше младежка публика, харесваше се”.
Под диригентството на Стоян Бабеков хорът израства в професионално отношение, печели заслужено свои почитатели у нас и в чужбина. Благодарение на осъществената дейност по изготвянето на радиозаписи, издаване на плочи, заснемане на концерти по телевизията, днес разполагаме и с юбилеен диск, съхраняващ памет за музикалното изкуство на Професионалния хор на слепите и неговия диригент Стоян Бабеков.
Ваня МАТЕЕВА
Всички статии на Брой 02, 2009
* ПРАЗНИЧНО *
От комисията по въпросите на жените с увредено зрение към ССБ200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмноМоите добри очи
"Тук мъртвите отварят очите на живите."
Луи Брайл
Изложба "Тактилна керамика"
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Редакцията на списание "Зари" се извинява за допуснати неточности:В ПАМЕТ НА ЗАХАРИНА ЛАЛОВА
Почина Захарина Лалова (1930-2008)От колектива на сп. "Зари" и журналиста Дончо С. Дончев
Реквием за мама Заха
Бяла гълъбица и гарван на въртележка
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ХОР НА СЛЕПИТЕ
"Стоян Бабеков разчупи шаблона и наистина много постигна”ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ХасковоСофия
Левски
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Слънцето забавя стареенето с пет годиниЕкореволюция - мобилен със слънчева батерия
Средиземноморската диета съхранява интелекта
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят. Пейо Крачолов Яворов.Сърца, които могат само да изгарят. Рози за Юлия Вревская.
