Брой 02, 2007

Тема: ИСТОРИЯ

Национален център за рехабилитация на слепи - създаване, развитие и перспективи

1. Създаване и първи стъпки (1966 – 1975)

На 17 октомври 1966 г. Центърът за рехабилитация на слепи в Пловдив отваря вратите и приема за основна рехабилитация първите 12 късноослепели лица от различни краища на страната. Шест месеца преди това Централното ръководство на Съюза на слепите в България /ССБ/ взема решение за откриването на такъв Център в Пловдив и неговата организация се възлага на Христо Белобрадов — бивш учител, училищен инспектор, директор и радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България, самият той със съдбата на късноослепял човек.
Христо Белобрадов се справя блестящо с възложената му задача. Той проучва опита на западноевропейските, централноевропейските страни и САЩ в областта на основната рехабилитация на зрително затруднените лица. Организира доставянето на специална литература и нейния превод на български език, с което поставя началото на уникална по своя характер специализирана библиотечна сбирка в областта на основната рехабилитация и професионалното обучение на късноослепелите лица.
Той привлича, като консултанти и преподаватели, в създаващия се Център ентусиазирани и всеотдайни специалисти. Набелязват се мерки за приемане и насочване на клиенти. Кабинетите се оборудват с най-необходимите учебни пособия. Изготвят се първият учебен план и учебните програми по отделните рехабилитационни дисциплини, както и длъжностните характеристики за персонала и дневния режим. Периодично се провеждат конкурси за най-добър четец на брайл. Въвежда се провеждането на производствена практика и учебно възпитателни екскурзии.
Още от самото начало в Рехабилитационния център, наред с обучението по основна рехабилитация, започва и професионално обучение по електромонтаж и плетене на пазарски мрежи. Обучението по електромонтаж се е налагало, защото в повечето специални производствени предприятия на Съюза на слепите по онова време са съществували електромонтажни цехове, в които завършилите курсовете по професионално обучение започват работа. Особено перспективно се оказва обучението по плетене на пазарски мрежи. По-голямата част от обучаваните започват работа като надомници в ПП „Успех”.
Тогавашният ръководител на Рехабилитационния център - Христо Белобрадов полага големи грижи за предпрофесионалното и професионалното обучение. Специално внимание той отделя и за последващата професионална реализация на клиентите. Членове на тогавашния рехабилитационен екип твърдят, че около 90% от завършилите рехабилитационните курсове са започвали работа, разбира се, в специалните предприятия на Съюза на слепите в България и в Народно-потребителната кооперация на слепите.
Христо Белобрадов не само стартира Центъра, развива неговата дейност, но и го ръководи до сетния си дъх.

2. Нови функции и подходи /1975 - 1986/

През този период Центърът увеличава своята образователна възможност в интернатната форма на обучение от 12 на 15 клиенти в един поток. На моменти броят на клиентите достига до 18 човека.
През 1977 г. са разкрити първите щатни учителски места. В работата се внедряват тестове и чек-листове за измерване на постиженията по отделните рехабилитационни дисциплини.
През 1977 г., в Холандия, НЦРС за първи път участва в работата на международна конференция в областта на рехабилитацията на зрителнозатруднените лица. На конференцията Димитър Парапанов изнася доклад за българския опит в областта на основната рехабилитация.
През 1978 г. се въвежда индивидуалният подход в рехабилитационната работа, както и груповата работа. Организират се специализирани кратковременни рехабилитационни курсове за късноослепели, за хора със захарен диабет и за лица от третата възраст. В Центъра се организират и два курса за професионална подготовка: през 1977 г. — за подготовка на акордьори на пиана и през 1981-1983 г. за подготовка на програмисти.
От 1979 г. в Центъра се организират и курсове за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на училищата за деца с нарушено зрение, за местните организации на ССБ, за структурите на Министерството на труда и социалната политика и Общините. От 1981 г. Пловдивският интернатен център, посредством свои учители, започна да осъществява рехабилитация по местоживеене, в която бяха обхванати 18 от 27-те съществуващи тогава окръжни организации на ССБ.
През този период ръководството на Центъра полага огромни усилия за разширяване на материалната база, но поради редица бюрократични причини усилията в тази посока не се увенчават с успех.
Ръководителят на Центъра през този период Димитър Парапанов полага много усилия за популяризиране на дейността на Центъра, за набиране на клиенти и за тяхната последваща социална реинтеграция.

3. Разширяване на дейността и материалната база

През периода 1988 — 2001 г. директор на Центъра е Ангел Сотиров. Той полага огромни усилия за разширяване на материалната база, за подобряване на битовите условия и за увеличаване на обема на предлаганите услуги. Актуализират се всички учебни програми и учебният план, въвежда се диагностичен период и въз основа на него се разработват индивидуални рехабилитационни планове за всеки отделен клиент. Разширява се трикратно материалната база на Центъра, в резултат на което се увеличава неговият капацитет - до 24 клиенти за един поток. Подобряват се значително условията в интерната, като към всички негови стаи се обособяват санитарни възли, разкриват се 9 нови учебни кабинета, извършва се телефонизация и радиофикация на Центъра, повишава се ефективността от неговата цялостна дейност, усвояват се нови функции, разширяват се предлаганите услуги.
От 1988 г. за нуждите на местните организации на ССБ в Центъра започват да се подготвят и инструктори по полезни умения, а от 1991 — в него получават началната си специална подготовка учителите по рехабилитация от всички дневни центрове за късноослепели. От юни 1992 г. към Центъра започва да функционира първият в страната кабинет по зрителна рехабилитация. Зрителен терапевт, работещ в екип с офталмолог и оптометрист, помага, посредством специални упражнения, на частично виждащите лица по-добре да използват и развиват остатъчното си зрение в бита и професионалната дейност. Това е от много голямо значение, като се има предвид съществуващата трайна тенденция броят на напълно слепите да намалява за сметка на лицата с остатъчни зрителни функции. Експертите, работещи в кабинета, получиха своята подготовка по "Тренировка на слабото зрение" в Швеция и в Института за слепи в Хадли – САЩ. През 2000 - 2003 г. кабинетът беше дооборудван с всички необходими оптични и технически средства с огромната помощ на Жак и Вера Туиндер и фондация “Евиденте” – Хонландия. С тяхната финансова и експертна помощ през този период се извърши и основен ремонт на санитарните възли, с което значително се подобриха битовите условия, както в интерната, така също и в административната част на заведението.
В периода 1991 – 1993 г. към НЦРС функционира служба за надомна рехабилитация, оглавявана от Димитър Парапанов. През 1995 — 1996 г. по проект, финансиран от фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерския съвет, в Центъра се организират отново курсове за професионална подготовка по специалностите "Оператор на УТЦ", "Ремонт на велосипеди" и "Електромонтаж".
През 1995 г. Рехабилитационният център започна работа със зрително затруднени интегрирани ученици от гр. Пловдив и неговите околности. През 2003 г. МОН назначи Ресурсен учител, който пое тяхното обучение. На интегрираните ученици и зрителнозатруднените студенти са предоставени от НЦРС за надомно ползване затворени телевизии и други учебни помощни средства.
През 1994 г. Центърът започна да подпомага обучението на студентите от специалностите специална и социална педагогика на ПУ “Св. Паисий Хилендарски” и ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий“, превръщайки се в база за държавния им стаж. С дейността на Центъра и оборудването му постоянно се запознават и студентите от специалност Педагогика на зрителнозатруднените от СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. Центърът е база за провеждане на студентските стажове на зрителнозатруднените студенти от всички висши учебни заведения в страната.
През 1995–2004 г. учителите от Центъра преминаха следдипломна квалификация в СУ “Св. Климент Охридски” по специалността Педагогика на зрително затруднените. След 1990 г. Центърът разви много голяма по обем и ползотворна международна дейност. Представители на нестопански организации и рехабилитационни центрове от Русия, Холандия, Франция, Италия, Англия, Германия, Финландия, Испания, САЩ, Словакия, Австрия, Македония, Кипър, Молдова, Литва, Румъния и Сърбия посетиха Центъра и се запознаха с неговата дейност. Експерти на Центъра посетиха и се запознаха с дейността на сродни центрове и нестопански организации в Русия, Холандия, Германия, Сърбия, Македония, Швеция, Италия, Англия, Финландия, Испания и Австрия.
През 1999 г. съвместно с “Фондация рехабилитация на слепи” към НЦРС се разкри Ресурсен център за подпомагане на рехабилитацията на зрително затруднените лица в България. Той разработва и изготвя различни дидактични материали за обучението на слепите и слабовиждащите, издава специализирана литература, учебници и учебни помагала на брайлов и уголемен шрифт.
През 2000 г., ползвайки опита на Швеция, в Центъра бе разкрит първият в България Ресурсен кабинет. Този кабинет е място за обмен на информация и за създаване на контакти. Той е оборудван със специални технически средства за хора с нарушено зрение /компютърна техника, брайлов дисплей и принтери на брайлов и плоскопечатен шрифт, пишещи машини на брайлов и плоскопечатен шрифт, затворена телевизия, лупи предназначени за слабовиждащите и др./. Осигурен е постоянен достъп до интернет. До тези технически средства имат достъп всички, които преди това са преминали курс на обучение и са получили нужната подготовка. При необходимост клиентите получават консултации от учителите по зрителна рехабилитация и компютърна грамотност.
През 2001 – 2002 г. двама учители бяха на специализация в Холандия, където се запознаха подробно с обучението по тапицерство и бяха обучени за учители по тапицерство на зрително затруднени лица. Установи се, че това е една приложима професия за лица с намалено зрение и в българските условия. Те получиха много висока оценка за усвоените знания и умения по време на обучението от страна на холандските колеги. На територията на “Успех Комерс - ССБ” ЕООД се оборудва помещение за обучение по тапицерство и от 2003 г. започна професионалното обучение. Тази дейност на НЦРС стартира с финансовата подкрепа на Фондация Соннехердт – Холандия и се разви с финансовата подкрепа от Държавния бюджет на Република България и Агенцията за хората с увреждания.
В периода 1991–2004 г. в НЦРС се проведоха три научнопрактически конференции, един симпозиум, една кръгла маса и един семинар - повечето от тях с международно участие. Научнопрактическите конференции и кръглата маса бяха с научен ръководител д.п.н. проф. Владимир Радулов, консултант на НЦРС при изготвянето на учебната документация и по въпросите на учебно-рехабилитационната дейност. Предимно в партньорство с фондация "Рехабилитация на слепи", докладите от симпозиума и научнопрактическите конференции бяха издадени в четири отделни сборника на хартиен носител.

4. Иновации и перспективи

В края на 2004 г., с цел извеждането на рехабилитацията като приоритетна дейност на ССБ и по-добра гъвкавост при нейното финансиране, и в изпълнение на решенията на Управителния съвет на ССБ и Общото събрание на пълномощниците на ССБ, Центърът бе регистриран като Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. От 1 януари 2005 г."Национален център за рехабилитация на слепи", съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, започна своята дейност като самостоятелно юридическо лице. Установиха се контакти с ICEVI - Международния съвет за образование на хора със зрителни увреждания и СЕЕН - Европейската конфедерация за трудова заетост на хора с увреждания. В началото на 2005 г. НЦРС получи регистрация от Министерството на труда и социалната политика на Република България за предоставяне на социални услуги. Предприеха се действия НЦРС да бъде лицензиран и като Център за професионално обучение от Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет на Република България. Разработена и утвърдена беше учебната документация за 10 професии. В началото на 2006 г. НЦРС получи от Националната агенция за професионално образование и обучение Лицензия за професионално обучение. С финансовата подкрепа на Агенцията за хората с увреждания бяха проведени два курса по професионално обучение в професиите Тапицерство и Ръчно художественно плетиво. През тази година в Холандия се проведе обучение на експерт от центъра за медиация на трудовия пазар. Перспективите за развитие на Центъра са да се обвърже основната рехабилитация с професионалното обучение и реализацията на пазара на труда. Световният опит в тази област ни дава основание да смятаме, че пълноценната реинтеграция на зрителнозатруднени лица в обществото е неефективна без тяхната професионална реализация.
На този етап мисля, че е рационално да се откажем от идеята за строеж на нова сграда на НЦРС и да насочим усилията си към инвестиране в обновяването на помещения, прилежащи към сега съществуващата сграда. В страната няма друга институция, която да предлага лицензирано професионално обучение на тази категория лица. В тази насока през 2006 г. се разработи архитектурен проект за изграждане на Център за професионално обучение. В самото начало на 2007 г. започна изграждането и обзавеждането на специализираните кабинети на този център.
Като говорим за перспективите, искам да споделя една сентенция, която неотдавна прочетох и мисля, че последната й част в голяма степен се доближава до мисията на НЦРС:
„Ако планирате за година напред, посадете жито! Ако планирате за 10 години напред, посадете дърво! Ако планирате за цял живот, обучавайте хората!”
Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, ако погледнем назад ще видим разораната преди 40 години бразда на рехабилитацията и професионалното обучение на зрително затруднените лица в България, ще видим изграденото през годините, ще видим създаването и съхранението на материалната база, както и активността на качествения човешки ресурс. Поглеждайки напред, ще видим нови предизвикателства, възможности и перспективи. Приемайки новите предизвикателства и отчитайки натрупания през годините опит, смея да твърдя, че с ресурса, с който разполага НЦРС, най-естествено е той да се развива във възходяща посока, като непрекъснато повишава качеството и обема на предлаганите услуги и разширява сферата си на влияние в национален и международен мащаб. Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, позволете ми да изкажа своята благодарност на всички досегашни ръководители, учители и служители на центъра за отговорността и професионализма в работа им; на нашите неуморни и отзивчиви консултанти от катедра “Специална педагогика” на СУ “Св. Климент Охридски” за експертната им подкрепа; на Управителните органи на Съюза на слепите в България за безрезервната им подкрепа; на всички наши български и чуждестранни приятели и партньори за вярата им в нас; на финансиращите дейността ни организации, местните и държавни власти в Република България за приноса им за развитието на Националния център за рехабилитация на слепи.

Стефан ДАНЧЕВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2007

АНКЕТА
Допитване до читателите на "Зари"
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бабин ден в Добрич
От нищо нещо
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Дайджест
ИНФОРМАЦИЯ ОТ МТСП
Харта на клиента
ИСТОРИЯ
Национален център за рехабилитация на слепи - създаване, развитие и перспективи
ОБЩЕСТВО
Общото събрание на ООН прие "Конвенция за правата на хората с увреждания"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очите - огледало на здравето
ОЧЕРК
Да съградиш чешма
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да надвиеш съдбата си
ПРЕМИЕРА
Литературна вечер
"От бездната на мрака до звездите с Георги Братанов", хомогенна сплав от обзор и спомени
Талант, предопределен от съдбата
ПРИЗНАНИЕ
Спортист на годината - 2006
Личност на годината - 2006
ТВОРБИ НА СЛЕПИ АВТОРИ
Прилика




Архив на изданието
1 2 3 4