Брой 03, 2009
Тема: ОТВОРЕНО ПИСМО
На председателя на КС
ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
на ССБ и
УПРАВИТЕЛ на
УС на ССБ
КОПИЕ: До членовете
на УС на ССБ
Членовете на
XV–то ОС на ССБ
Редакцията на
Списание „Зари”
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
От Маньо Алексиев – председател на КС и член на Общото събрание на ССБ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА УС и ОС на ССБ,
ДАМИ и ГОСПОДА
От около осем години насам стопанската дейност и финансовото състояние на Съюза на Слепите в България плавно и сигурно вървеше към незавидното положение, в което се намира сега.
С НАСТОЯЩОТО ОБРЪЩЕНИЕ желая да Ви обърна внимание върху част от проблемите, нуждаещи се от адекватни и своевременни решения и да споделя част от вижданията си за причините довели ни до това състояние. От една година насам сривът ни е катастрофален, настъпилата световна икономическа криза само ще ускори този процес. Някои от нашите ръководители със задоволство приеха вестта за кризата, надявайки се, че на хората лесно ще им бъде внушено, че не те с некадърното си управление са виновни за това, а кризата е виновна за всичко. Безстопанствено и безогледно се харчеха милиони лева, който изтичаха като пясък между пръстите, инвестираха се във втора ръка машини и производства, които нямат бъдеще за развитие в нашата система. Не се отчетоха външните фактори, конюнктурното влияние на пазара от сходни производства, влизането ни в Европейския съюз, навлизането на китайски и турски стоки на пазара и други. Изтеглени бяха милиони лева кредити, продадена бе немалка част Съюзна недвижима собственост, сключваха се сделки при липсата на всякаква прозрачност, влагаха се средства за непечеливши производства и дейности. Всичко това изправи Съюза пред огромни загуби, стигна се до там, че започнахме да закриваме предприятия, до няколко месеца ще закрием и онези, който можеха да продължат съществуванието си. Парите, който носеха печелившите предприятия им бяха изземвани и влагани в губещите предприятия за погасяване на лихви по кредити или за закупуването на ненужни машини. Това източване на средствата предопредели и краха на можещите предприятия. Когато Председателят на ССБ мотивираше с пространни доклади своите идеи за развитието на Стопанската дейност и искаше от Управителния съвет да му гласува правото да тегли кредит след кредит, той ги убеждаваше, че нямаме друг избор и че трябва да правим големи инвестиции за да пожънем големи успехи. Убеждаваше ги също така, че ССБ е достатъчно мощна организация, че винаги и на време си е обслужвала кредитите и няма никаква опасност банките да посегнат на ипотекираните имоти. Напоследък в думите му се прокрадва виждането, че може да се стигне до там, банките да продадат някои от заложените ни предприятия. На последното заседание на УС на ССБ Председателят най-невъзмутимо заяви, че сме били принудени и задължени да извършваме стопанска дейност ,независимо от факта, че това не го можем. Имам чувството, че в негов стил, разчитайки на къса памет, се опитва да стовари вината върху Общото събрание и Управителния съвет за дереджето, в което се намираме.
Държа да отбележа, че ОСП и УС на ССБ винаги са осигурявали комфорт и са давали картбланш на неговите идеи подкрепени с факти и анализи написани от самия него. В момента до Контролния съвет постоянно валят сигнали за едни или други нарушения и за проблеми натрупвани с години и за това, че никой няма волята да ги решава. Контролният съвет не е в състояние светкавично да реагира на всички сигнали. Преди години ССБ разполагаше с двама финансови ревизори, които оказваха професионална помощ на КС. Сега ревизори няма, липсват средства за наемане на такива отвън, а когато сме го правили се оплакват от ниските хонорари, които им заплащаме и не желаят повторно да работят с нас. Независимо от това Контролният съвет не е спрял и няма да спре да върши проверки и да представя на УС и ОСП резултатите от тях и да иска вземане на съответните решения.
Синдикалните ръководства апелират към мерки за затваряне на кранчетата, за обиране на резервите в някои раздути щатни разписания. Питат защо на закритите предприятия оставихме управители с управителски заплати. Защо някои от тях се вживяват в ролята на ликвидатори, бързащи да продадат останалото в предприятията имущество? Попадна ми факс от управителя на дъщерното дружество в Богомилово Г. Терзиев, който иска да бъде намалена цената на машините за производство на кашони с цел продажбата им.
Винаги когато купуваме машини, макар и втора употреба, твърдим че са най-хубавите, купени на изгодна цена и че ако ги продаваме ще ги продадем и по-скъпо. Практиката показва, че когато тръгнем да ги продаваме обосновката е, че те са купчина желязо, бараки и пр. и никой няма да ги купи на нормална цена.
Попадна ми и заповед, с която управителят на холдинга Васил Долапчиев нарежда машините за производство на петтактов ключ от закритото предприятие в Русе да бъдат прехвърлени в предприятието в Сливен, което предстои да се закрива. Управителният съвет взе решение машини да бъдат прехвърлени от Русенското във Варненското и Дряновското предприятие, но не и в Сливенското. Лошото е, че невинаги следим за изпълнението на решенията, които вземаме. ССБ в момента няма пари и няма изгледи да има. Независимо от факта, че сме се устремили всячески да ги набавим от продажбата на недвижими имоти, машини и залежали материали. Много пари без всякаква възвръщаемост се похарчиха през последните години – над милион струва инвестицията за закупуване на втора линия, втора употреба за производство на капачки „Туист офф” в Плевен. Вече две години машината не е произвела нито една капачка. По ред причини не можела да бъде пусната в експлоатация. Тепърва ще установяваме колко милиона са похарчени за развойната база в Русе. От справките, които получих за изработените от базата инструменти става ясно, че са похарчени стотици хиляди левове. В 99% от случаите инструментите не са наблюдавани в нормална производствена среда, или другояче казано с тях не са произведени детайли. Същите тези инструменти събират прах по складовете и най-вероятно ще бъдат продадени за скрап и стотиците похарчени за тях левове ще се стопят и изтекат, както парите вложени в много други начинания.
Съществуват неизгодни договори за наем, от които неминуемо следват и по-ниски приходи. Оставят се наематели да задлъжняват с хиляди левове към ССБ и едва когато се окажат несъбираеми се чудим как да оправдаем загубите. Харчим средства за ремонт на обекти отдадени под наем, вместо това да бъде задължение на наемателите. Огромни количества пари похарчихме за почивната база в Дряново и тепърва Контролният съвет ще установява какви са загубите и нанесените щети. Продължава практиката една и съща фирма, после станала фирма на „братко или на батко” да извършва ремонт в нашата система. Тепърва ще установяваме загубите от неизвършената работа, невложени материали, какъв труд е изписан и колко пари са платени авансово без гаранции, че ще бъдат върнати някога. Дано всичко това някой не го върши умишлено. Мога да посоча още десетки случаи, които красноречиво доказват безстопанственото отношение към стопанисването на съюзното имущество и разходване на съюзните средства.
Обръщам внимание на Управителния съвет да изисква решенията които взема и начина по-който са формулирани да бъдат четени в деня на гласуването. В началото на следващото заседание да бъдат прочитани предходните решения, тъй като не знам дали всеки се запознава с бюлетина. Идеята ми е да се разискват решенията и да се търси отговорност за тяхното неизпълнение.
Общото събрание взе своите решения, но някои от тях не сме изпълнили, а за други закъсняваме в изпълнението им. Забелязвам напоследък, че председателят на ССБ не се съобразява с разпоредбата на чл.11 от Наредбата за контролната дейност, която задължава председателя или член на КС на ССБ да присъства на сбирките и събранията с районните председатели, за да запознава Контролния съвет с обсъжданите теми и вземаните решения, за да се следи за тяхното изпълнение. Проведоха се няколко такива сбирки, на които не бях поканен.
На последното заседание на УС на ССБ се избра управител на Холдинга. Моля Управителният съвет да направи възможното, щото този човек да може да работи в една нормална среда, без да бъде ограничаван и да му бъде налагано отгоре, като за всяко свое действие да не иска мнението и съгласието на председателя на ССБ. Безспорно считам, че е налице ситуация, предвидена в станалия така известен Закон за конфликт на интереси. Не е нормално председателят на ССБ, който е и представител на принципала – собственика на Холдинга да бъде в същото време в един случай подчинен на управителя на Холдинга, а в друг да бъде негов началник, в качеството на председател на ССБ и по право председател на УС, който избира управителя на Холдинга и пред който орган той се отчита. Убеден съм, че ако има воля за промяна, то председателят на ССБ сам ще се оттегли от длъжността, която заема като управител на дъщерното дружество в Сливен, за да предотвратим възникналия конфликт на интереси. Години наред, а и днес продължават да се харчат не малко количество пари, покриващи разходите за ежеседмичното му пътуване до Сливен. С тези разходи биха се покрили няколко средно високи заплати и понеже е дошло време да правим икономии, а и законът ни задължава, би било редно, ако той не се оттегли Управителният съвет да вземе решение за освобождаването му от тази длъжност. Желая това да се случи, още повече, че в предварителните разговори с вече избрания управител му се поставиха въпроси, на които той не можеше веднага да даде еднозначни отговори. От него се очакваше едва ли не да бъде месия, панацеята, която ще ни спаси. Питан бе „какво ще направиш при липсата на пари, при наличието на огромна кредитна задлъжнялост със стари машини и бараки отпреди 30 години, със скъпия и непроизводителен труд на слепия работник”. Всичко това идваше да му подскаже, че както неведнъж е казвал председателят „че тази лъжица не е за всяка уста”. Ако този човек заработи в такава атмосфера и всячески не му се дава възможност да изяви своите качества, очаквам подобно на предишните да си замине в най-скоро време, за да се потвърди натрапваната „истина”, че от нас по-добри няма.
Апелирам към членовете на Управителния съвет да наложат на председателя на ССБ да бъдат свиквани почти ежемесечно заседания, за да се следи отблизо тежката обстановка, с цел вземане на бързи и адекватни решения. Желанието ми е да се изработи антикризисна програма, с която да опазим и спасим останалата съюзна собственост и средства.
Искам да се знае, че правя това обръщение и по повод на това, че съм питан неведнъж - не споделям ли вижданията си с председателя на ССБ и не вземаме ли колективно някои решения. Наистина преди време го правех, но факта, че ми се отговаряше, че не съм чел достатъчно книги от икономиката, че нямам опит като стопански ръководител, че това не е „лъжица за всяка уста”, да си гледам контролната работа и да не се кахъря, ме накара една част от това, което виждам да споделя с вас – хората от които зависи съюзната политика. Вие сте тези, които определят посоката на развитие и следят за изпълнението.
Опасявам се, че ако не вземем навременни мерки нещата ще излязат от контрол и ще бъдем свидетели на неприятни последици, неща които не са се случвали в историята на Съюза на слепите, става дума за нашето оцеляване. Съюз е имало преди нас и трябва да го има и след нас.
С УВАЖЕНИЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС:
Маньо Алексиев
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА УС и ОС на ССБ,
ДАМИ и ГОСПОДА
От около осем години насам стопанската дейност и финансовото състояние на Съюза на Слепите в България плавно и сигурно вървеше към незавидното положение, в което се намира сега.
С НАСТОЯЩОТО ОБРЪЩЕНИЕ желая да Ви обърна внимание върху част от проблемите, нуждаещи се от адекватни и своевременни решения и да споделя част от вижданията си за причините довели ни до това състояние. От една година насам сривът ни е катастрофален, настъпилата световна икономическа криза само ще ускори този процес. Някои от нашите ръководители със задоволство приеха вестта за кризата, надявайки се, че на хората лесно ще им бъде внушено, че не те с некадърното си управление са виновни за това, а кризата е виновна за всичко. Безстопанствено и безогледно се харчеха милиони лева, който изтичаха като пясък между пръстите, инвестираха се във втора ръка машини и производства, които нямат бъдеще за развитие в нашата система. Не се отчетоха външните фактори, конюнктурното влияние на пазара от сходни производства, влизането ни в Европейския съюз, навлизането на китайски и турски стоки на пазара и други. Изтеглени бяха милиони лева кредити, продадена бе немалка част Съюзна недвижима собственост, сключваха се сделки при липсата на всякаква прозрачност, влагаха се средства за непечеливши производства и дейности. Всичко това изправи Съюза пред огромни загуби, стигна се до там, че започнахме да закриваме предприятия, до няколко месеца ще закрием и онези, който можеха да продължат съществуванието си. Парите, който носеха печелившите предприятия им бяха изземвани и влагани в губещите предприятия за погасяване на лихви по кредити или за закупуването на ненужни машини. Това източване на средствата предопредели и краха на можещите предприятия. Когато Председателят на ССБ мотивираше с пространни доклади своите идеи за развитието на Стопанската дейност и искаше от Управителния съвет да му гласува правото да тегли кредит след кредит, той ги убеждаваше, че нямаме друг избор и че трябва да правим големи инвестиции за да пожънем големи успехи. Убеждаваше ги също така, че ССБ е достатъчно мощна организация, че винаги и на време си е обслужвала кредитите и няма никаква опасност банките да посегнат на ипотекираните имоти. Напоследък в думите му се прокрадва виждането, че може да се стигне до там, банките да продадат някои от заложените ни предприятия. На последното заседание на УС на ССБ Председателят най-невъзмутимо заяви, че сме били принудени и задължени да извършваме стопанска дейност ,независимо от факта, че това не го можем. Имам чувството, че в негов стил, разчитайки на къса памет, се опитва да стовари вината върху Общото събрание и Управителния съвет за дереджето, в което се намираме.
Държа да отбележа, че ОСП и УС на ССБ винаги са осигурявали комфорт и са давали картбланш на неговите идеи подкрепени с факти и анализи написани от самия него. В момента до Контролния съвет постоянно валят сигнали за едни или други нарушения и за проблеми натрупвани с години и за това, че никой няма волята да ги решава. Контролният съвет не е в състояние светкавично да реагира на всички сигнали. Преди години ССБ разполагаше с двама финансови ревизори, които оказваха професионална помощ на КС. Сега ревизори няма, липсват средства за наемане на такива отвън, а когато сме го правили се оплакват от ниските хонорари, които им заплащаме и не желаят повторно да работят с нас. Независимо от това Контролният съвет не е спрял и няма да спре да върши проверки и да представя на УС и ОСП резултатите от тях и да иска вземане на съответните решения.
Синдикалните ръководства апелират към мерки за затваряне на кранчетата, за обиране на резервите в някои раздути щатни разписания. Питат защо на закритите предприятия оставихме управители с управителски заплати. Защо някои от тях се вживяват в ролята на ликвидатори, бързащи да продадат останалото в предприятията имущество? Попадна ми факс от управителя на дъщерното дружество в Богомилово Г. Терзиев, който иска да бъде намалена цената на машините за производство на кашони с цел продажбата им.
Винаги когато купуваме машини, макар и втора употреба, твърдим че са най-хубавите, купени на изгодна цена и че ако ги продаваме ще ги продадем и по-скъпо. Практиката показва, че когато тръгнем да ги продаваме обосновката е, че те са купчина желязо, бараки и пр. и никой няма да ги купи на нормална цена.
Попадна ми и заповед, с която управителят на холдинга Васил Долапчиев нарежда машините за производство на петтактов ключ от закритото предприятие в Русе да бъдат прехвърлени в предприятието в Сливен, което предстои да се закрива. Управителният съвет взе решение машини да бъдат прехвърлени от Русенското във Варненското и Дряновското предприятие, но не и в Сливенското. Лошото е, че невинаги следим за изпълнението на решенията, които вземаме. ССБ в момента няма пари и няма изгледи да има. Независимо от факта, че сме се устремили всячески да ги набавим от продажбата на недвижими имоти, машини и залежали материали. Много пари без всякаква възвръщаемост се похарчиха през последните години – над милион струва инвестицията за закупуване на втора линия, втора употреба за производство на капачки „Туист офф” в Плевен. Вече две години машината не е произвела нито една капачка. По ред причини не можела да бъде пусната в експлоатация. Тепърва ще установяваме колко милиона са похарчени за развойната база в Русе. От справките, които получих за изработените от базата инструменти става ясно, че са похарчени стотици хиляди левове. В 99% от случаите инструментите не са наблюдавани в нормална производствена среда, или другояче казано с тях не са произведени детайли. Същите тези инструменти събират прах по складовете и най-вероятно ще бъдат продадени за скрап и стотиците похарчени за тях левове ще се стопят и изтекат, както парите вложени в много други начинания.
Съществуват неизгодни договори за наем, от които неминуемо следват и по-ниски приходи. Оставят се наематели да задлъжняват с хиляди левове към ССБ и едва когато се окажат несъбираеми се чудим как да оправдаем загубите. Харчим средства за ремонт на обекти отдадени под наем, вместо това да бъде задължение на наемателите. Огромни количества пари похарчихме за почивната база в Дряново и тепърва Контролният съвет ще установява какви са загубите и нанесените щети. Продължава практиката една и съща фирма, после станала фирма на „братко или на батко” да извършва ремонт в нашата система. Тепърва ще установяваме загубите от неизвършената работа, невложени материали, какъв труд е изписан и колко пари са платени авансово без гаранции, че ще бъдат върнати някога. Дано всичко това някой не го върши умишлено. Мога да посоча още десетки случаи, които красноречиво доказват безстопанственото отношение към стопанисването на съюзното имущество и разходване на съюзните средства.
Обръщам внимание на Управителния съвет да изисква решенията които взема и начина по-който са формулирани да бъдат четени в деня на гласуването. В началото на следващото заседание да бъдат прочитани предходните решения, тъй като не знам дали всеки се запознава с бюлетина. Идеята ми е да се разискват решенията и да се търси отговорност за тяхното неизпълнение.
Общото събрание взе своите решения, но някои от тях не сме изпълнили, а за други закъсняваме в изпълнението им. Забелязвам напоследък, че председателят на ССБ не се съобразява с разпоредбата на чл.11 от Наредбата за контролната дейност, която задължава председателя или член на КС на ССБ да присъства на сбирките и събранията с районните председатели, за да запознава Контролния съвет с обсъжданите теми и вземаните решения, за да се следи за тяхното изпълнение. Проведоха се няколко такива сбирки, на които не бях поканен.
На последното заседание на УС на ССБ се избра управител на Холдинга. Моля Управителният съвет да направи възможното, щото този човек да може да работи в една нормална среда, без да бъде ограничаван и да му бъде налагано отгоре, като за всяко свое действие да не иска мнението и съгласието на председателя на ССБ. Безспорно считам, че е налице ситуация, предвидена в станалия така известен Закон за конфликт на интереси. Не е нормално председателят на ССБ, който е и представител на принципала – собственика на Холдинга да бъде в същото време в един случай подчинен на управителя на Холдинга, а в друг да бъде негов началник, в качеството на председател на ССБ и по право председател на УС, който избира управителя на Холдинга и пред който орган той се отчита. Убеден съм, че ако има воля за промяна, то председателят на ССБ сам ще се оттегли от длъжността, която заема като управител на дъщерното дружество в Сливен, за да предотвратим възникналия конфликт на интереси. Години наред, а и днес продължават да се харчат не малко количество пари, покриващи разходите за ежеседмичното му пътуване до Сливен. С тези разходи биха се покрили няколко средно високи заплати и понеже е дошло време да правим икономии, а и законът ни задължава, би било редно, ако той не се оттегли Управителният съвет да вземе решение за освобождаването му от тази длъжност. Желая това да се случи, още повече, че в предварителните разговори с вече избрания управител му се поставиха въпроси, на които той не можеше веднага да даде еднозначни отговори. От него се очакваше едва ли не да бъде месия, панацеята, която ще ни спаси. Питан бе „какво ще направиш при липсата на пари, при наличието на огромна кредитна задлъжнялост със стари машини и бараки отпреди 30 години, със скъпия и непроизводителен труд на слепия работник”. Всичко това идваше да му подскаже, че както неведнъж е казвал председателят „че тази лъжица не е за всяка уста”. Ако този човек заработи в такава атмосфера и всячески не му се дава възможност да изяви своите качества, очаквам подобно на предишните да си замине в най-скоро време, за да се потвърди натрапваната „истина”, че от нас по-добри няма.
Апелирам към членовете на Управителния съвет да наложат на председателя на ССБ да бъдат свиквани почти ежемесечно заседания, за да се следи отблизо тежката обстановка, с цел вземане на бързи и адекватни решения. Желанието ми е да се изработи антикризисна програма, с която да опазим и спасим останалата съюзна собственост и средства.
Искам да се знае, че правя това обръщение и по повод на това, че съм питан неведнъж - не споделям ли вижданията си с председателя на ССБ и не вземаме ли колективно някои решения. Наистина преди време го правех, но факта, че ми се отговаряше, че не съм чел достатъчно книги от икономиката, че нямам опит като стопански ръководител, че това не е „лъжица за всяка уста”, да си гледам контролната работа и да не се кахъря, ме накара една част от това, което виждам да споделя с вас – хората от които зависи съюзната политика. Вие сте тези, които определят посоката на развитие и следят за изпълнението.
Опасявам се, че ако не вземем навременни мерки нещата ще излязат от контрол и ще бъдем свидетели на неприятни последици, неща които не са се случвали в историята на Съюза на слепите, става дума за нашето оцеляване. Съюз е имало преди нас и трябва да го има и след нас.
С УВАЖЕНИЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС:
Маньо Алексиев
Назад
Всички статии на Брой 03, 2009
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАИЛ
Луи Брайл, продължение от миналия бройБРАЙЛОВАТА ГРАМОТНОСТ ПО СВЕТА
Грижи за финландските брайлистиВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСофия
Габрово, Една година ЦСРИ
КОНКУРСИ
За брайловото писмо или ода за любовтаЛЕТНИ ПОЧИВКИ В БАЗИТЕ НА ССБ
Цени и график за ползване на базите на ССБ в град Обзор и Шипковски минерални бани през 2009 годинаПравила за функционирането на РБ на ССБ в Шипковски минерални бани