Софийската регионална организация при ССБ посети Боянската църква

Боянската църква, по компетентното мнение на български и чуждестранни експерти, е най-голямата ценност в културното наследство на България. С право този обект е включен в списъка към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Старата Боянска църква „Св. Никола и Св. Панталеймон” се намира в най-източната част на кв. Бояна и се състои от 3 части, изграждани по различно време от историята на нашия народ. Най-старата, източна част, е изградена през 10-и и началото на 11-и век. Тя представлява малка кръстокуполна църква. През 1259 г. към нея е пристроена двуетажна църква. Изграждането и изографисването на тази част е извършено по поръчка и с финансовите средства на севастократор Калоян, управител на областта Средец. Църквата се е намирала в непосредствена близост до Боянската крепост, седалище на севастократора. Вторият етаж е представлявал малък семеен частен параклис, а долният етаж е бил предназначен за християните от Бояна. Тази втора част от църквата е известна още като Калояновото помещение. Третата част от църквата, западната, е изградена през 19-и век. Най-ценното в Боянската църква са стенописите, изографисани през 1259 г. Неизвестният засега боянски майстор е създал фрески и образи на светци и евангелисти, предхождащи европейския ренесанс. Седем години преди раждането на родоначалника на европейския ренесанс Джото, боянският майстор е разчупил Византийския канон и догми, изобразявайки лицата в стенописите с тези на живи хора, срещани в селището. Изключително високо майсторство е показано в художественото изобразяване на фигурите и целите ансамбли.

Стенописите в църквата са разпределени в 3 хоризонтални пояса. Двата горни са заети от евангелски сцени. Най-долу в един ред са изобразени 17 светци, между които 10-те светци-войни. Севастократор Калоян е търсил тяхната помощ и закрила във време на война. Изпъква доминиращият образ на Христос - вседържител, сред ангели и евангелисти. В тази част са и много интересните сцени Разпятието, Слизане в ада, Тайната вечеря, Носенето на кръста, Влизането в Ерусалим и други. В предверието са изобразени сцени от живота на св. Никола, царското семейство, ктиторите на храма и други. Поразителна в композиционно изграждане е сцената „Христос сред книжниците”.
От особен интерес като художествено произведение с историко-документална стойност са портретите на цар Константин Тих Асен 1257-1277 г. и царица Ирина Ласкарина, както и портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Образът на Десислава е най-съвършеният женски образ рисуван през средновековието в Европа. Стенописите в Боянската църква са шедьоври на изобразителното изкуство през средновековието за Европа! След продължителни, повече от 30 годишни, реставрационни работи сега църквата е отворена за посетители през всички дни на седмицата.
През 1905 г. по нареждане на цар Фердинанд в двора на църквата са засадени 3 иглолистни дървета от рода Секвоя Гигантеа. Две от тях са разположени непосредствено до църквата и вече представляват опасност за нейното съществуване. От южната страна на църквата е гробът на царица Елеонора, съпруга на цар Фердинанд, починала през 1917 г.
На 25 февруари 2009 г. група членове на Столичната организация при ССБ посети и се запозна с тази изключителна културна и историческа ценност, обявена през 1964 г. за Национален музей. Понастоящем този обект е филиал към Националния исторически музей.
Увлекателната и с художествени слова беседа на историка Белчо Белев допринесе присъстващите да се запознаят с това изключително творчество и мислено да се върнат с хилядолетие назад в историята на народа ни.
През годините на мрачното петвековно османско робство всички манастири в околностите на тогавашния Средец многократно са били нападани, ограбвани и разрушавани. Единствено като по чудо Боянската църква е оцеляла. Тя трябва да се пази, посещава и изучава нейната висока художествена стойност.

Георги  ПЕТРУШЕВ