Публикуваме творбата на Румяна Каменска - заела второ място на  конкурса за есе на Национално читалище на слепите “Луи Брайл” на тема „БРАЙЛОВАТА ГРАМОТНОСТ ПРОМЕНИ НАЧИНА МИ НА ЖИВОТ”.

С голямо удоволствие пиша тези редове и въпреки че заглавието може да се стори странно на някои, не искам да го променя, защото точно отговаря на истината. Да, любовта ми към четенето, а оттам и към брайла, се е родила в момента, когато осъзнах, че съществувам и съм отделен човек, и ще умре, ако съм в пълно съзнание, разбира се, в последния ми час. Тогава защо да не кажа, че тази любов е най-дългата и вярната в моя живот, естествено след любовта към Бога, която ще продължи вечно. За съжаление сега сме принудени да възприемаме повечето информация чрез говор, на CD или компютър, но за мен най-блажени си остават минутите, прекарани с книга в ръка, когато замлъкват всички странични шумове и остава само вътрешният глас на въображението да ми говори за това, което чета.
Може би толкова обичам четенето на брайл, защото то винаги е било за мен единствената възможност. Преди да отида на училище вземах книги от градската библиотека и непрекъснато карах родителите ми да ми ги четат. Носех книгата в ръка и се хващах за полата на майка си, вървях след нея и не се успокоявах, докато не спре работата си и не ми почете поне малко. Когато бях в подготвителен клас, научихме само десет букви, но питах големите какички и до края на годината ги знаех всичките. Щастлива съм, че живея в Банкя и лесно можех да вземам книги от читалището. Когато започвах първи клас, вече бях прочела три брайлови тома с приказки. През летните ваканции ми донасяха книги от София и дните на разноса бяха за мен празници на радостно очакване. Както казва Малкият принц, от петък рано сутринта приготвях сърцето си за този момент. С вълнение се вслушвах в шумовете на улицата и трепвах при отминаването на всяка кола (а те тогава не бяха много), чаках клаксонът да изсвири и да дойдат жадуваните големи торби с книги. Когато дойдеха, ги отварях с радост, вдъхвах аромата на хартията и за миг замирах във възторжено предчувствие за чудните неща, които се съдържат между кориците.
По-късно разбрах с нищо несравнимата радост да бъдеш господар в света на думите. Дори и в младите си години осъзнавах с учудване и възторг, че аз, малкото сляпо, често самотно дете, имам в ръцете си най-крехкия, но и най-издръжливия строителен материал, оказал се по-твърд от камъка и по-вечен от гранита – материала на думите. Чувствах се господарка в един свят, където мога да направя каквото поискам. Съчинявах стихове през безсънните нощи и изпитвах най-висшето щастие, което нищо и никой не може да ми отнеме.
С помощта на брайловото писмо завърших гимназията, а после и университета. То стана и моя професия. Много години правих учебници за децата в училищата. Аз и колегите ми, заедно с учителите, се опитвахме да адаптираме понякога съвсем непредаваемите учебници, пълни с картинки и други особености, за малките деца. Това беше творческа, напрегната работа, но и радостта от добре направените учебници беше голяма. Християнка съм и знам, че нищо не става случайно, без Бог да го допусне. Затова съм Му благодарна, че Той ми оказа голямата чест да коригирам части от Библията, които достигнаха до много хора, жадуващи за Божието слово. Когато бях „на попрището жизнено в средата”, т.е. на 42 години, написах и своята лебедова песен. Преведох от руски и допълних с нови неща система за означенията на брайл по математика, физика, химия, музика и други науки. Това е помагало, което ще може да се използва при писането на учебници и специализирана литература по тези предмети. Искам то да е полезно на идващите след мен, да се правят хубави учебници и други малки дечица, както аз навремето, да се заразят от тази голяма и неотминаваща любов – любовта към знанието.
Наистина брайловото писмо за мен е професия, любов и съдба. Обичам го, както хлебарят обича тестото, дърводелецът – инструментите си, селянинът – дъха на земята. Но има и нещо по-важно. Както казва Библията: „Не само с хляб се живее, но и с всяко слово, което е от Божиите уста”. Брайловото писмо научи душата ми да търси пътя. Път за усъвършенстване, за намиране на идеал. При мен, като дете на комунистическия режим, той беше дълъг и трънлив. През приказките за царски дъщери и прекрасни принцове, през саможертвата на децата-герои и техните майки и бащи, за да бъде „животът по-хубав, животът по-мъдър”, през обърканите въпроси на кръстопътя: „А сега накъде? Отнеха ни идеала, кой ще ни даде друг?”, до кръста на Исус Христос и спасението, което е приготвил за всички нас. Брайловото писмо подготви душата ми да желае и търси духовните неща, за да може семето на Божието слово да поникне в нея и да даде плод.
Като чета Библията и я сравнявам с историята, разбирам, че Бог дава точно навреме откритията, които са нужни на човечеството в дадения момент. Така е дал и брайловото писмо, за да бъдат щастливи много хора без зрение, че могат да ползват свободно този така крехък и най-твърд в действителност строителен материал – да творят в света на думите и мислите. Благодаря Му за това с цялото си сърце! И колкото и нестандартно да е в това време на студ и практичност, искам винаги да има някой, който без срам и притеснение да напише своята ода за любовта към знанието и да я нарече с истинското й име.

Румяна КАМЕНСКА-ДОНКОВА