Трагедията на слепите тегне върху света от хилядолетия. Считани за парии, изложени, на презрението на едно общество, кoeтo не прави нищо, за да помогне и вникне в положението им, слепите векове наред търпят обидите на хората и водят окаяно съществуване.. Maкap Левит изрично да забранява в Библията: „Не поставяй на пътя на слепия нищо, в което той може да се спъне", макар че Карл Велики издава закони, с които осъжда на жестоки мъчения тези, които малтретират слепи, въпреки че Луи IX основава достойната за възхищение институция КЕНЗ-ВЕН, по времето на Шарл VI в Париж боят на слепи в затворено пространство все още съществува за удоволствие на тълпата, Рауман - органиста, Фуелано - свирач на лютия, Фернандус - философ, Сондерсън - математик - всички тези известни слепи учени са само изключения. Мнозинството остава безпросветно и обречено на просия. Едва през XVIII вek е осъзната една очевидна истина - слепият трябва да се третира наравно с всички останали хора. Дидро и най вече Валентин Аюи прокарват пътя. Детето от Купврей може да се появи. Почвата е подготвена за сеитба. Делото му може да разцъфне и да даде плод. Веднъж, наблюдавайки представлението на един оркестър от слепи, облечени в привидно разкошни дрипи, осмивани от безмилостната тълпа, В. Аюи осъзнава слепотата като проблем в цялата му дълбочина и сериозност и решава да му посвети живота си. Започва скромно, като прибира у дома си шестгодишния Франсоа Льозъор, който проси наред с всички пред църквата „Сент Рош", и започва да го образова. Не след дълго той вече поддържа дванадесет слепи ученика. В обучението по четене си служи с дървени букви, които групира в думи и изречения. Няколко години по-късно във Версай проявяват интерес към великодушната дейност, но едва през 1791 г. училището на Аюи е обявено с декрет за Национален институт. Тук на 15.II.1819 г. идва Луи Брайл.  Кралският институт се помещава на ул. „Сент Виктор" 68. „Стара и влажна къща, нехигиенична сграда, където върлува смъртта" -  така говорят данните от епохата.
Доктор Гийе,  който ръководи училището, все още използува в обучението някои от методите на Аюи. Естествено вече ги няма дървените букви, заемащи твърде много място, въведен е методът на релефа на лек картон, направен чрез притискането на оловни букви. Лесно е да се разберат трудностите и бавното темпо на подобен метод.  И все пак Луи Брайл получава първите си знания точно по този начин.
В деня на раздаване на наградите името на Луи Брайл стои над всички. С еднаква лекота възприема уроците по история, география, математика. Пиние, директор на института, пише: "... със своя буден интелект, той бързо се отличи с успехите си в учението. Съчиненията му било те литературни или научни съдържаха само точни мисли, характерна за него беше яснотата на замисъла, изразен в един безупречен стил. В тях се усещаше въображение, винаги направлявано от разсъждения".
На 11 април 1821 г., на граф Aлексис дъо Моай, председател на Управителния съвет на училището се представя един мъж, бивш артилерийски капитан на име Шарл Барбие дьо ла Сер. Той твърди, че е намерил някакъв изкусен начин за улеснение обучението на слепите, като пробива с шило тънък картон и така очертава чрез релефни точки общоприетите форми на думи и изречения. Председателят обещава да разгледа системата. След няколко дни, на 18 април 1821 г. капитанът получава отговор. Писмото е изпълнено с въодушевление. „Направили сте възхитително откритие... От сега нататък ще Ви считаме за баща и покровител на слепите и глухонеми несретници, които ние се стремим да върнем в обществото. Ще Ви сочим в числото на техните благодетели, наред с абатите Л'епе и Аюи."
Системата, експериментирана с учениците, надминава всички очаквания. В едно писмо до откривателя от 30 октомври 1821 г. Пиние казва: „...нашите ученици започнаха отново „нощното писане", прекъснато през ваканцията. Надявам се скорo да Ви покажа някои от тях, от които ще останете доволен."
Брайл възприема с ентусиазъм системата, представена от капитана. Тогава той е на 12 години. Предлага някои подобрения, които Барбие намира за целесъобразни. Но още по това време на Луи му се струва, че се налага цялостна промяна на метода. Веднъж, завладян от тази мисъл, Брайл няма да спре, докато не я реализира напълно. Няколко години ще бъдат достатъчни, за да бъде създаден един чудесен метод, отразяващ цялата сила на ранно развития гений.
Шарл Барбие непрестанно прави опити за официално признаване на системата му. Отговорите, които получава, са вечно едни и същи - поздравления към изобретателя, но без последствия.
8 декември 1823 г., понеделник, Френският институт разглежда отчета на господата Ампер и дьо ла Сепе върху сонографията на Барбие. Не след дълго Луи я овладява напълно. Но колкото повече се увеличава сръчността му, толкова повече открива недостатъците на метода. Всъщност това не е нищо друго освен находчиво съставена стенография. Правописът не се взема под внимание, тъй като сборът от точките отразява само звуци. Няма нищо предвидено за пунктуация, ударения, математически знаци, музика. Aкo четенето е улеснено в сравнение със системата на Аюи, големият брой точки за всеки отделен звук затруднява писането. Сега започва същинската творческа работа на Брайл. Той ще съсредоточи всичките си способности в създаването на един нов метод, който за момента се очертава пред него само в общи линии, но чрез който ще разреши всички проблеми, поставени от писмото на Барбие. Момчето работи най-вече нощно време, тъй като дните му са изцяло ангажирани с учене, прекарва дълги нощи на упоритост и воля, устремено към една светлина, която скоро ще блика под пръстите му. По време на ваканциите в Купврей то продължава опитите си, изпълнено с непреклонно желание и настойчивост. От време на време жителите на селото идват при него с думите: "Здравей, Луи! Все тъй заровен в дупчиците си, а?!"

/следва/