Брой 04, 2009

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Работа има за всички, стига човек да има мерак!


С Асен АЛТЪНОВ – Председател на РСО София разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

- За нас някак неусетно изминаха две години откакто ви избраха за  председател на регионалната организация на Съюза на слепите в София. Какво можете да кажете за този период?
- Да, наистина Конференцията беше точно през април. По това време в организацията имаше малко обърканост след честата смяна на председателите, но аз си обещах, че ще направя всичко възможно да се сплотим и да работим спокойно и ползотворно. Обещах си също да удвоя стотинката на организацията и да направя всичко възможно за подобряване на живота на моите съсъдбеници.
- С какво започнахте?
- С това, което и на мен самия ми беше най-необходимо - по-достъпна градска среда и по-удобен транспорт. За целта предложих на РУС да сформираме една комисия по рехабилитация от хора специалисти по тези проблеми, за да се работи по-професионално. Получи се добре. В комисията са проф. Владимир Радулов, доц. Мира Цветкова, д-р Петър Стайков, Хюсеин Исмаил, Хари Хараламбов и архитект Валери Йотов. Комисията разработи конкретна програма за разрешаването на най-неотложните проблеми и започнахме работа.
Най-спешно трябваше да се решават проблемите свързани с достъпността и обезопасяването на столичните метростанции. Всички съществуващи към момента станции по никакъв начин не бяха обезопасени и изобщо не бяха пригодени за ползване от нашите хора. Двамата с професор Радулов отидохме при изпълнителния директор на „Метрополитен” София г-н Братоев. Като резултат от разговорите са готови вече две метростанции - едни от най-често използваните от слепите. Това не значи, че другите остават на заден план. Работата продължава. На шести май предстои пускането в действие на линията на метрото от „Младост” до стадион „Васил Левски”. Имаме уверението на ръководството на Метрополитена, че всички нови станции ще бъдат снабдени с одобрените от самите нас обезопасителни обозначения.
- Как човек, който не вижда се ориентира в метрото?
- За слабовиждащите са поставени цветни ленти, които са и релефни, на първото и последното стъпало. Те могат да бъдат усетени и от напълно незрящите. Мислехме да ги поставим и по продължение на полосата на перона, но се оказа, че за това място те не са удачни. На метростанциите „Сливница” и „Вардар” са поставени по няколко реда метални бутони във формата на полусфера на такова разстояние от коловоза, което осигурява безопасността на незрящите пасажери на метрото. Те лесно се напипват с крак или с бастун и там човек може да бъде в пълна безопасност - стига като ги усети да спре, иначе ще падне в коловоза. Ние, заедно с невиждащи хора, които притежават много висока степен на лична мобилност, тествахме тези ориентири и мога да ви уверя, че са напълно релефни и работещи.
- Но на нашите хора, освен метро, се налага да ползват и останалия градски транспорт. По този въпрос работите ли?
- Като начало се уговорихме с управителя на градския транспорт слепите хора да не трябва всеки път да търсят апаратите, на които се тестват електронните карти за таксуване. Всички проверители са снабдени с аналогични, само че преносими устройства. Те са нещо като скенер. Нужно е само слепият човек да е заредил своята карта. Цената на едно зареждане на месец е шест лева.
Софийският градски транспорт вече има възможност във всички превозни средства да внедри система, която да съобщава спирките. Това засега е направено експериментално само в автобус 150, който минава покрай училището за деца с нарушено зрение. Съобщенията се правят не от шофьора, а посредством озвучаването на информация получавана от GPS системата, което в много голяма степен повишава нейната надеждност. Шофьорът няма никакъв ангажимент по обслужването на тази информационна система, освен това, че при започване на работа трябва да я включи от намиращия се на таблото пред него бутон. От трите говорителя се чува приятен и много ясен женски глас, който съобщава на коя спирка спира автобусът и коя ще бъде следващата му спирка. Устройството е наистина много добро и то ще улеснява ориентацията не само на незрящите пътници. Знаете, че това е проблем не само за нашите хора. Не са малко онези възрастни хора, или пък хората пристигнали от други места, за които ориентацията за местоположението им по маршрута на съответното превозно средство съвсем не е лесно. Имаме уверението на ръководството на градския транспорт,  че до края на годината всички превозни средства в София ще бъдат снабдени с такива устройства.
- На мен лично много ми се иска нещо да се направи, за да може слепият човек да се информира за номерата на пристигащите на спирката превозни средства. Дали нещо би могло да се направи и по този проблем?
- Към този момент имаме уговорка с началника на градски транспорт навсякъде, където има монтирани електронни информационни табла, на които се изписва информация за това след колко време ще пристигне трамвай, тролей или автобус с конкретен номер, визуалната информация да бъде дублирана и от звукова. Само преди няколко дни такова устройство експериментално беше монтирано и работи на трамвайната спирка по посока гарата на улица „Клокотница”. Засега не можем да стигнем до единодушие относно това дали озвучаването на информацията трябва да е непрекъснато и да върви паралелно с визуалното й изображение, или на всяко табло да се монтира специален бутон, който да активира говорещата система само при натискане, т.е. само при наличие на конкретен потребител.
- Като говорим за достъпна околна среда да ви попитам за проблемите на хората, които живеят  в общежитията при „Успех”. Има оплаквания, че всичко е много разбито, че има много дупки, че доста често нямат вода и т.н.
- Току-що бях избран за председател и Албена Алексиева ме беше поканила на откриване на школата за кучета-водачи, където беше поканен и кметът на София г-н Бойко Борисов. Възползвах се от така отдалата ми се възможност и още на място се срещнах с него и споделих този проблем. Той откликна на момента и по мобилния си телефон нареди незабавно да се преасфалтира целия район. Така дупките бяха премахнати. Положихме асфалт на три хиляди и триста квадратни метра. Още нещо, сменихме водопровода от предприятието до всички блокове, тъй като беше много стар и всяка седмица г-жа Нейкова си имаше сериозни проблеми. Всичко това вече е в миналото. Направихме и други ремонти за да запълним дупките в района на Централно управление и нещо повече - направихме улицата от спирка „Вардар” до управлението с парапет, така че слепият човек, излизайки от метростанцията, по парапета може да стигне безпрепятствено до сградата на Съюза на слепите.
- Доколкото знам сега се ремонтира клубът на организацията на ул. „Цар Симеон” 110. Откъде намирате средства за толкова много и при това кардинални ремонти?
- За ремонтите, за които говорихме досега, мога да кажа, че всички са благодарение на спонсорството на общината, а за клуба ще ви разкажа малко по-подробно. И преди да стана председател съм ходил в тази сграда и винаги ми е било болно, защото за мен тя е като реликва на слепите хора в София. Това е може би един от най-старите наши имоти. Дарена ни е още през 1933-а година от семейство Ножарови и смятам, че е непростимо ние да допуснем тя да се срути. Там всичко беше изгнило. Покривът беше паднал върху тавана. Наложи се изцяло да се подмени покривната конструкция, гредите по тавана и въобще  всичко останало. Благодаря на ръководството на Съюза на слепите за това, че, независимо от тежкото финансово състояние на организацията, отдели 24 хил. лева и ни подкрепи. Всички останали средства в размер на повече от сто хиляди лева са от спонсори. Дървеният материал ни дари Регионално горско стопанство София, керемидите са от завода в Стралджа по цени на производителя, целият кабелаж на стойност 1600 лева ни беше предоставен безвъзмездно от управителите на нашите предприятия в Плевен и Русе – Павлин Ангелов и Иван Пухлев. По своя собствена инициатива Йордан Йосифов събра от наши съюзни членове пари – доброволни дарения, с които също подпомогнахме ремонта на сградата. Парични дарения направиха колеги от звукозаписното студио, г-жа Живка Павлова, г-н Пламен Бакърджиев, Михаил Кърлин, г-н М. Алексиев, г-н В. Долапчиев и други. Мебелна къща „Метрон” ни дари кухня, а уредите са дарение от фирма „Горение”. Много съм щастлив, че това става едно много удобно и красиво място. Благодарение на изпълнителния директор на „Пътна строителна техника” Ив. Иванов стаите се ремонтираха основно с гипсокартон. Той също така ни отпусна и 20 000 лева.
- Колко човека от нашите хора са устроени по програми на работа?
- По проект за три години към социалното министерство за хора с трайни увреждания сме назначили около 16 човека в нашата система и в различни фирми и предприятия. Тук искам да споделя, че много се радвам, защото при разговори с работодателите те изразяват голямо задоволство от работата на незрящите хора.
Искам да споделя и за Пернишката и Самоковската организация. Благодарение на разбирането на кметовете и на двете места по програма са назначени на работа и председателката и сътрудничката на организациите. В Перник Общината ни предостави безвъзмездно помещение за клуб, ремонтира го за нас и сега нашите членове се чувстват удобно и уютно там. Спокойно си провежда репетициите самодейният състав, а и останалите членове в това време могат да посетят клуба.
- Малко да споменете за вътрешния живот в организацията, доволен ли сте от него?
- Не мога да кажа, че съм напълно доволен, въпреки че мероприятията се умножиха. Редовно се провеждат състезания по риболов, имаме състезания по голбал, шахмат. Сега вече и по новия спорт за слепи – канадска борба. Имаме 4 самодейни състава, но ми се иска да има повече желаещи. Аз съм отворен за всичко, стига хората да го искат.
- Как оценявате изминалия период като цяло, доволен ли сте от себе си?
- Доста работа се свърши, но искам да подчертая, че в никакъв случай не съм я свършил сам. Благодаря на екипа, с който работя и който много ми помага. Благодаря и на РУС, с членовете на който мисля, че вече се сплотихме и работим спокойно. Бих искал всички първични председатели да бъдат по-инициативни, за да могат повече хора да вземат участие в различните мероприятия.
- Има ли нещо, което ви се иска, но все още не сте могъл да постигнете?
- Да. Засега обаче това си остава тайна. Този път ще разочаровам един свой познат, който казва, че много говоря, но малко работа върша. След два месеца се надявам моята тайна да зарадва всички късноослепели слепи хора в София. Тогава ще мога да кажа, че съм постигнал онова, което обещах на тези, които ми гласуваха доверие като ме избраха за регионален председател на този труден район - София.
С това не искам да кажа, че проблемите са решени. Напротив има много, което трябва да се направи за подобряване на условията на живот на незрящите хора в София. Работа има за всички, стига човек да иска и един цял живот няма да му стигне да я свърши.


Назад

Всички статии на Брой 04, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луй Брайл
IN MEMORIAM
Той не беше шеф, но беше човек
Памет за Георги Братанов
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Организационен отчет на ССБ за 2008 година
Охрид – сбъдната мечта
За Съюза на слепите с любов и благодарност
Работа има за всички, стига човек да има мерак!
Отговор от Васил Долапчиев - председател на ССБ
В управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Русе
Червен бряг
Средец
Левски
ОБЯВА
Общо събрание
ПРОЛЕТ
Да се преборим с пролетната умора
През май е пикът на пролетните алергии
СПОРТ
Стартът е даден
ХУМОР
Първоаприлска шегобиеница
Зъбати хрумвания




Архив на изданието
1 2