На 22.02. 2007 г. се проведе поредното заседание на Управителния съвет на Съюза на слепите в България. Както обикновено в този период на годината и този път заседанието беше посветено предимно на приемане на отчетите за работата през миналата година на различни съюзни структурни звена и на подготовка на предстоящото заседание на Общото събрание на пълномощниците.
След като прие програмата за собствената си дейност през настоящата година Управителният съвет пристъпи към разглеждане на отчетите. Членовете на УС обсъдиха информация за изпълнението на инвестиционен проект за модернизация на филтърното производство. Проектът се реализира в предприятието в София, срокът му е двегодишен и изтича през ноември. Към предоставената информация въпроси постави председателят на Контролния съвет г-н Маньо Алексиев. Той запита дали закупената със средствата от проекта машина вече е в експлоатация, обучени ли са за работа с нея съответните специалисти, има ли данни за това какво е произведено на нея и как върви реализацията на произведената продукция. Също така дали ще трябва да се правят и допълнителни разходи за достигане на набелязаните в проекта резултати.
На неговите въпроси отговориха г-н Васил Долапчиев и г-жа Нина Нейкова. Долапчиев припомни, че още когато членовете на Управителния съвет са вземали решението за стартиране на този проект те са били наясно, че не е възможно да се закупи цялата комплектация на машината. Закупени са само тези валове, за които имаме сигурност, че ще осигурят производството на най-търсените на пазара филтри. От тук нататък в зависимост от конюнктурата на пазара ще се купуват или не други валове. Днес вече е ясно, че чувствително нараства търсенето на торбички за прахосмукачки, за чието производство ще трябва да се закупят допълнително необходимите валове.
Нина Нейкова поясни, че машината не е самостоятелна единица. Чрез нея ние допълваме сега съществуващата номенклатура на произвежданите филтри. От началото на реализацията на проекта е в ход усвояване на свързаните с тази машина нови технологични изисквания. Специалистите в предприятието в общи линии вече са усвоили новата технология. За работа с машината са обучени двама работника. Търси се да се назначи техник, който да бъде ангажиран изключително с нейната подръжка и настройки. Машината вече е в експлоатация и е изпълнена една поръчка за специални филтри за японската болница в София - “Токуда”. Очаква се следващата поръчка. Макар и за сега малки, но вече има първите поръчки от Сърбия и Румъния, което дава надежда, че можем да излезем и на чуждестранни пазари.
За сравнение произведената в цеха продукция за януари миналата година възлиза на 11 000 лв. А за януари тази година нейният обем е за 31 000 лв. Това не значи, че цялата тази продукция е произведена на новата машина, но самото наличие на такава техника стимулира клиентите да се обръщат към нашето предприятие.
Определено може да се каже, че инвестицията се е доказала като напълно целесъобразна. От тук нататък трябва да се правят анализи какво още трябва да се купува и разбира се какво ще можем да си позволим да закупим.
Проектът трябва да завърши през ноември. Към този момент трябва вече да е усвоено производството и на така наречените бактерицидни филтри, т.е. филтри, които не само да улавят бактериите, но и да ги умъртвяват посредством напояването им със специални химикали.
Положително е и това, че в свързаното с внедряването на новата машина производство могат да работят и хора с увредено зрение. След приемането на тази информация членовете на УС преминаха към обсъждане на отчета за работата на Развойната база в Русе.
Г-н Долапчиев обърна внимание, че през декември миналата година е направен много задълбочен анализ на съществуващите проблеми. Констатирано е намаляване на повтаряемостта на допусканите грешки.
Генко Изворски постави въпроса за това можем ли вече да говорим за реализирани обеми крайни изделия, произведени чрез изработените в базата инструменти. Той също така обърна внимание на съществуващата в доклада констатация, че напоследък в базата се работи под известно напрежение породено от поставянето й на двусменен режим на работа и от известен недостиг на финансови средства. Без да прави някакви предложения, той разсъждава върху възможносттите и евентуалните последствия от отдаването на базата под наем или от евентуалната й продажба. Г-н Долапчиев поясни, че независимо от това, че работещите в базата висококвалифицирани специалисти са с дългогодишен стаж в инструменталното производство, те досега не са изработвали толкова сложни инструменти. Факт е и това, че подобни производствени обеми в миналото са били достигани с участието на много повече работници.
От друга страна няма място за компромиси по отношение на натоварването на техниката. Това е модерна и скъпоструваща техника и тя трябва да се натоварва в максимално възможната степен. При проведеното в края на миналата година проучване е станало ясно, че в други, аналогични на нашата база, фирми режимът на работа е даже трисменен, а не както в нашия случай - двусменен. Големият проблем произтича от тоталния недостиг на квалифицирани технически кадри. Този недостиг е проблем не само за нас, а за цялата българска икономика. На нас не ни остава нищо друго освен да се опитваме да интензифицираме и оптимизираме работата на базата, като ще трябва да продължим усилията си да се опираме на такива кадри, които искат да работят и могат през цялото време да продължават да се учат.
При споменатото проучване отново се е потвърдила известната констатация, че поръчването на инструментална екипировка на други места ще ни излиза от една страна много по-скъпо, сроковете на изработката ще са много по-дълги, а гаранциите за качеството на произведените по този начин инструменти – много по-малки. Така че по никакъв начин не може да се разглеждат като навременни и целесъобразни каквито и да било идеи за отдаване под наем или продажба на базата.
Споделяйки собствения си опит, Павлин Ангелов изрази категорично становище, че тази база е абсолютно необходима за нашата стопанска система. Маньо Алексиев изрази съмнения относно ориентацията ни към производството на електроизделия, на което Стефан Данчев противопостави това, че вече има приета програма за развитието на стопанската дейност и ние трябва да продължим да работим по нея.
При обсъждане на отчета за работата на централната и базовите фонобиблиотеки стана ясно, че поради ускореното заменяне на носителите на говорещите книги при преминаването от касети на дискове става нецелесъобразно съществуването на базовите фонобиблиотеки. Тази констатация породи дискусии отнасящи се до това кой и при какви условия ще предоставя на читателите книгите на новите носители. В крайна сметка бе прието, че дисковете вече ще бъдат предоставяни в нашите регионални организации и ще се раздават от сътрудниците на техните председатели.
При обсъждане на издателската дейност на съюза особено внимание бе обърнато на Анкетата сред читателите на съюзните издания. Бе отчетено, че тя трябва да съдейства за подобряване на качеството на изданията и особено на списание “Зари” и за тяхното доближаване до интересите на читателите – членове на Съюза на слепите в България.
При приемане на програмата за международната дейност на ССБ през 2007 г. членовете на Управителния Съвет трябваше да се съобразят с факта, че през тази година ще се проведе поредната Генерална Асамблея на Съюза на слепите в Европа. В тази връзка за по-нататъшното наше участие в ръководните и консултативните органи на Съюза на слепите в Европа, членовете на УС номинираха г-н Васил Долапчиев като кандидат за член на борда, Маньо Алексиев за член на Комисията по Човешките права, както и бе потвърдено намерението ни да имаме свой представител и в Комисията по въпросите на жените.
В изпълнение на произтичащите от разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава на ССБ задължения, членовете на Управителния Съвет взеха решение за насрочване и провеждане на второто заседание на петнадесетото Общо събрание на пълномощниците. Заседанието ще се проведе в София в Парк-хотел “Москва” на 7-и и 8-и юли 2007 година.
През изминалия период след първото заседание на пълномощниците бяха направени някои изменения и допълнения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които налагат съответни корекции в Устава на ССБ. Членовете на УС приеха да предложат на събранието на пълномощниците проект за изменения и допълнения на устава, като изрично бе подчертано, че тези промени се налагат именно поради направените промени в закона.
След това бе приет и график за провеждане на годишните отчетни събрания на териториалните съюзни организации.
По повод навършване на кръгли годишнини, за принос в развитието на Съюза на слепите в България, Управителният съвет взе решение за удостояване със съюзни отличия на:
Димитър Грудев – сребърна значка, Таня Йовева – сребърна значка, Мария Тодорова – сребърна значка. С най-високото съюзно отличие “Медал за особени заслуги” бе удостоен г-н Георги Терзиев.
В точка Разни Управителният съвет реши да бъде спонсорирано със сума до две хиляди лева издаването на стихосбирката “Българче” на видния български писател – член на ССБ Георги Струмски.
Бе разгледана молба на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България за подпомагане на провеждането на международен есперантистки конгрес. Конгресът ще се проведе в края на август в Албена. Незрящите есперантисти сами ще финансират своето участие. Бе решено Съюзът на слепите да подпомогне участието на трима млади незрящи есперантисти и да окаже съдействие при изработването на компакт диск, както и за отпечатването на програмата на конгреса.За тези цели членовете на УС предвидиха сумата от 450 лв. Управителният съвет се запозна и обсъди проблемите, които са поставени в подписано от 198 живеещи в София съюзни членове изложение. В изложението те алармират ръководството за лошото състояние на инфраструктурата и общежитията на територията на жилищния комплекс при „Успех” гр. София.
При обсъждането на проблема за продължаване на договора с наемателите на клуба на ССБ в ж.к. Люлин в София г-н Методи Андонов обърна внимание на това, че подобни проблеми са от компетенцията на самите Регионални организиции и едва ли е целесъобразно с тях да се занимава Управителният Съвет на съюза. Но така или иначе след като се оказа, че този предизвикал горещи и може би не съвсем рационални дискусии проблем бе поставен на вниманието на този орган, той все пак счете за необходимо да се произнесе по него. С гласовете на мнозинството от присъстващите членове на Управителния съвет бе решено договорът да бъде продължен, без да се променят договорените към този момент условия.
В самия край на заседанието г-н Долапчиев говори за голямата тревога, която се изразява в средите на Европейския съюз на слепите за бъдещето на брайловото писмо. Намаляващият брой на ползващите брайл се оценява като недобра тенденция, защото именно чрез това писмо незрящите по света в най-пълна степен могат да развият своята грамотност и да удовлетворяват културните и образователните си потребности.
Очаква се предстоящата Генерална Асамблея да приеме и специална резолюция по този проблем.
Председателят обърна внимание на този проблем в България като подчерта, че това което се прави понастоящем не е достатъчно. На практика отдавна не са се провеждали каквито и да било мероприятия, чрез които да се засили интересът на незрящите към брайловото писмо.
В резултат на проведената дискусия бе взето решение през тази година да се организират регионални състезания за четене и писане на брайл, в които да се спазва разделянето на две групи – участници, които са завършили специалните училища за лица с нарушено зрение и такива, които са късноослепели и са се ограмотявали самостоятелно или в различни организирани от ССБ и Националния център за рехабилитация курсове. Победителите в регионалните състезания да се явят на национално състезание.
След изчерпването на дневния ред заседанието на Управителния Съвет беше закрито.