Брой 04, 2009
Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
За Съюза на слепите с любов и благодарност
„Най-хубавите си години изживях сред вас”
На заседанието си от 17 и 18 февруари Управителният съвет на ССБ взе решение да удостои със званието „Почетен член на ССБ” Морфи Скарлатов за значителния му и дългогодишен принос в международен мащаб и активна дейност в системата на ССБ.
Какво е за него това признание г-н Скарлатов споделя с читателите на сп. „Зари”:
„Най-напред искам да благодаря от душа и сърце на всичките онези колеги, които са причина да не бъда забравен и да ми бъде дадено това много високо за мен звание.
Имам много богата биография, смятам се за реализиран човек, за което благодаря на съдбата, но това, което получих от Съюза на слепите в България, остава в моя живот като една светла страница.”
Позволявам си да се обръщам към г-н Скарлатов на „ти”, тъй като през годините, в които имах удоволствието да работя заедно с него, ние успяхме да изградим помежду си превъзходни колегиални и приятелски взаимоотношения.
- Кажи ми, колко години работи в Съюза на слепите?
- Тук изкарах повече от 20 години, тук са най-добрите ми приятели, тук имах своята изява, независимо че преди това дълги години работех като дипломат. Чувствам се много, много поласкан и съм много благодарен на Съюза на слепите и оставам негов верен приятел. Зодия козирог съм и при нас изневяра няма.
Морфи Христов Скарлатов е роден на 20 януари 1939 г. в село Росина, Търговищко. Почти не живее в родното си село. Завършва средното си образование в София, а по-късно и висшето си образование, специалност ориенталистика.
Внезапно късметът му се усмихва и той заминава за Париж, за да изучава история на изкуствата, но не остава там дълго време. Появява се свободна стипендия в един колеж в Багдад, където Морфи Скарлатов изучава арабска битност, което включва, освен езика, и история, литература, нрави, религия.
Интересен е фактът, че като православен християнин той учи в Багдад в мюсюлманско духовно училище, ръководено от мюсюлмански учени богослови и американски йезуити. Както сам г-н Скарлатов - споделя, не се е ползвал с голяма любов от страна на ръководството на колежа, тъй като, освен че е християнин, пристигнал от социалистическа страна, и по характер не е бил от най-кротките... Въпреки това, завършва колежа с отличен успех.
Веднага след завръщането си от Ирак Морфи Скарлатов започва работа в Министерството на външните работи. Като дипломат е посетил над 100 страни по света.
Позволих си да го попитам вярно ли е, че лично е познавал Саддам Хюсеин.
„Да, той се обучаваше в същия колеж, само че два курса преди мен и се е случвало лично да контактувам с него. Смея да твърдя, че той обичаше българите и имаше много добри контакти с нас. Общо бяхме 7 българи и всички тези хора, които завършиха колежа, впоследствие дадоха на България най-доброто от себе си”.
- Разкажи как продължи след завръщането си от Багдад!
- След като се върнах от Ирак, веднага постъпих на работа като началник на КПКВЧ – организация, занимаваща се с културната пропаганда на страната ни зад граница. Тогава при нас започна да работи и покойната Людмила Живкова, като съветник на председателя на КПКВЧ.
В един прекрасен ден обаче, бях изпратен в Индия, като един от хората, придружаващи другаря Тодор Живков. И там, на място беше взето решение, по искане на тогавашния посланик на България, да оглавя българския културно-информационен център като негов директор. Това стана през ноември 1976 г.
В Индия, Морфи Скарлатов живее и работи 7 години. На тази изключителна страна той е посветил мемоарната си книга.
- В какво се състоеше работата ти?
- Там направихме много големи неща. Най-напред открихме центъра, чийто директор станах аз. Тогава осъществихме изключително богат културен обмен между двете страни, разменяха се посещения на различни изпълнителски състави, театрални трупи, идваха наши фолклорни певци... Бяха изпратени 176 индийски млади хора да завършат висшето си образование в България, а в Делхийския университет бе открита специалността българска филология, която съществува и до ден днешен.
За Морфи Индия си остава голямата му любов за цял живот и сега той говори за тази страна с трепет и благоговение.
„Когато заминавах за Индия, големият траколог професор Александър Фол ми каза: „Моето момче, ако сложиш на един кантар Индия на едното блюдо, а на другото цялото земно кълбо, Индия ще натежи.” Е, вярно е... Човек, когато отиде някъде, той трябва да си отвори сърцето и да обича хората, които му дават хляб и чиято вода пие.”
След завръщането си в България, Морфи Скарлатов постъпва на работа като заместник-директор на комитета по култура, който към този момент вече е бил създаден. Това става месеци преди смъртта на Людмила Живкова през 1981 година. С несекваща, присъща само нему енергия Скарлатов продължава да води българската културна пропаганда по света, имайки зад гърба си вече 124 посещения в различни страни. Тогава той е имал много ясна визия какво представлява светът и какво е нашето място в него.
След смъртта на Людмила Живкова, обаче, нещата коренно се изменят. Комитетът по културата се разформирова и всички негови служители биват разпределени да работят за различни организации, за да работят за България вече вътре в страната.
- Тогава ли се озова в Съюза на слепите?
- Да, един ден бях уведомен, че тогавашният председател на ССБ Янаки Градев има желание да се срещне с мен. Това стана на 17 април 1986 г. Оказа се, че точно тогава предстои създаването на Европейския съюз на слепите и председателят се обърна към мен с молба да помогна, като го придружа в Норвегия. Тогава Съюзът на слепите в България вече беше организация с авторитет в международен план.
След завръщането ни от Норвегия, обаче, аз имах съвсем други намерения, различни от това, което се случи впоследствие.
Оказа се, че предстои създаването и на Световния съюз на слепите в Саудитска Арабия. Аз пък имах намерение да замина за Мароко, където имаше предложение да оглавя посолството на Народна Република България. И както казваше някой - да, ама не.
Само по себе си, създаването на такава мощна международна организация, каквато е Световният съюз на слепите, за мен бе едно огромно предизвикателство, на което не можах да устоя.
В Саудитска Арабия през октомври 1986 година заедно с председателя на ССБ Янаки Градев участвахме в създаването на Световния съюз на слепите.
Дотогава може би никой българин не беше стъпвал в Саудитска Арабия в качеството си на член от официална делегация. И за да развеселя уважаемите читатели, ще ви кажа един куриоз.
Когато получих входната си виза от посолството в Атина, и след като там едва ли не ми броиха зъбите, с какво учудване прочетох в паспорта: „Внимание, християнско куче от социалистическа страна!”. Ето до каква степен ни „обичаха”(смее се).
И така, в продължение на 14 дни нашата делегация участва в създаването на Световния съюз на слепите, а в онези години с пълна сила се е водела тихата студена война между социалистическия и капиталистическия лагери.
„Ние бяхме българи, руснаци, източногерманци, но се чувствахме силни, защото винаги, където има руснаци, там трябва да има и българи, убеден съм в това. Русофил съм до откат. Считам, че България не може, просто на небето е писано, да живее без руснаците и който мисли обратното, бих го посъветвал да си свери часовника със собствената си съвест.”.
- Защо в крайна сметка не замина за Мароко и остана в Съюза на слепите?
- На практика всичко беше подготвено за моето заминаване, но тогава г-н Градев задейства някои механизми по високите етажи на властта, за да се задържа при вас. Говоря го с пълна симпатия и благодарност към него. Оттогава, повече от 20 години аз съм част от Съюза на слепите в България.
- Колко езика владееш?
- В момента мога да се справя и считам, че няма да подведа никого като кажа с 6 до 7 езика. Освен родния език това са гръцки, арабски, английски, френски, турски, италиански, руския не споменавам, понеже го считам също за свой матерен език. Получил съм висшите си образования, благодарение предимно на руски учебници. Освен тези езици се справям с персийски и кюрдски. Но трябва добре да се знае, че всеки език изисква своята ежедневна практика.
- Кажи ми, след създаването на двете организации, Европейски и Световен съюз на слепите, контактите, които ССБ има и досега твоя заслуга ли са? Ти ли ги създаде? Можеш ли да ги наречеш рожба на твоя труд и професионален опит?
- Ето какво ще ти отговоря... Съюзът на слепите в България винаги е бил достолепна организация, уважавана и ценена. Да, трябва да кажа, че освен авторитета на ССБ, моите многобройни контакти като дипломат, като културтрегер и като човек, който тогава при онези условия пътуваше свободно из цял свят, помогнаха извънредно много. Съюзът се сдоби с много приятели и благодарение на моите лични познанства. И до ден днешен ми се обаждат хора, с които съм имал удоволствието да работя заедно през всичките тези години.
- Искаш ли да кажеш нещо в заключение?
- Искам (усмихва се) Първо искам да ти благодаря за този разговор. Второ, искам да се знае много добре, където и да се намирам сега, аз винаги си оставам човек, който е изкарал едни от най-хубавите си години в Съюза на слепите в България. Имало е много радост, много победи – малки и големи, имало е и чувства и емоции, имало е понякога и разочарования... Но независимо от всичко, Съюзът на слепите в България остава завинаги в мен. Южняк съм в кръвта си и когато заобичам някого, умирам с тази любов.
За мен Съюзът на слепите в България винаги ще съществува, каквито и да са трудностите, винаги ще бъде мястото, където всичките наши незрящи хора ще търсят упование и винаги ще има своите приятели, които ще го обичат.
Разговора води:
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 04, 2009
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луй БрайлIN MEMORIAM
Той не беше шеф, но беше човекПамет за Георги Братанов
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Организационен отчет на ССБ за 2008 годинаОхрид – сбъдната мечта
За Съюза на слепите с любов и благодарност
Работа има за всички, стига човек да има мерак!
Отговор от Васил Долапчиев - председател на ССБ
В управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
МонтанаРусе
Червен бряг
Средец
Левски
ОБЯВА
Общо събраниеПРОЛЕТ
Да се преборим с пролетната умораПрез май е пикът на пролетните алергии
СПОРТ
Стартът е даденХУМОР
Първоаприлска шегобиеницаЗъбати хрумвания
