Брой 04, 2009

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Средец


Трети март

Днес е трети март. Ден свят за всеки българин. На тази дата, но преди 131 години България след петвековно турско робство е вече свободна. Сега за нас този ден е свещен, този ден е национален празник. С такова празнично настроение отивам при моя приятелка. Също член на Съюза на слепите в град Средец. Тази жена преди 4 години е изгубила зрението си, но нейното лице излъчва спокойствие и ведрина. Грам отчаяние или самосъжаление няма при нея. Лъчезарна, борбена и уверена, че още има доброта. Когато си в компания с нея забравяш, че тя е незряща. Бивш библиотечен работник - сега е жива енциклопедия. Висок дух, силна воля, готова да помогне, макар че тя самата има нужда от помощ. Животът на тази жена навярно не е бил лесен, защото тя е родила и отгледала четири прекрасни деца, загубила е също и съпруг и сега се грижи за своя баща, който е вече 91 годишен. Неусетно в разговора се включи и той - нейният баща, който въпреки годините е с бистра памет. Разказвайки, човекът ни пренесе във времето на Втората световна война, през първата фаза на войната, през есента на 1944 година. Така увлекателно ни разказа един епизод от това време, че много ми се иска да разкажа за него. Той се казва Николай Калчев Курбанов, роден на 09.01.1918 година в град Сливен. Във войната е участвал като шофьор и е пренасял войници и муниции от Кюстендил, Гюешево, Враня, Прищина за фронтовата линия с кола "Рено" 10-87. Бил е във втори преносим сливенски полк, трета армия. Там в Сърбия в един пленнически лагер се запознава с двама италиански войници военнопленници. Те били толкова млади, почти юноши. Решава да им помогне да избягат и да ги предаде в Кюстендил. Тогава той ги облича с българска униформа и ги укрива в една обущарска работилница. Колата е вече готова за връщане и той ги скрива между сандъците и брезента. И така невредими ги предава на военното командване в Кюстендил. Тези италиански войничета питат какво иска за благодарност, а той отговорил, че желае да му изпеят "Санта Лучия". Ето това ме впечатли и за пореден път доказва правотата на поговорката "Крушата не пада по-далеч от дървото". Сега разбирам, че тази силна, волева жена, черпи сили и енергия, вяра и хъс за живот от своя баща. Бащата скромен, но борбен - дъщерята невероятно скромна и честна с хората. Накрая на този разказ този 91 годишен мъж каза, че много би желал, ако някой от живите участници прочетат тези редове, да му се обадят.

Весела ПАРАШКЕВОВА


Назад

Всички статии на Брой 04, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луй Брайл
IN MEMORIAM
Той не беше шеф, но беше човек
Памет за Георги Братанов
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Организационен отчет на ССБ за 2008 година
Охрид – сбъдната мечта
За Съюза на слепите с любов и благодарност
Работа има за всички, стига човек да има мерак!
Отговор от Васил Долапчиев - председател на ССБ
В управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Русе
Червен бряг
Средец
Левски
ОБЯВА
Общо събрание
ПРОЛЕТ
Да се преборим с пролетната умора
През май е пикът на пролетните алергии
СПОРТ
Стартът е даден
ХУМОР
Първоаприлска шегобиеница
Зъбати хрумвания




Архив на изданието
1 2