Брой 05, 2009

Тема: ДИСКУСИЯ

Стопанска дейност - да, но не на всяка цена


Тези думи от изказването на Живка Павлова по същество концентрираха в себе си характера на дискусията, провела се по т.1 от заседанието на Общото събрание на пълномощниците от юни 2008 г. и реално се превърнаха в мото на тази дискусия. Председателят на ССБ представи за обсъждане подробен, задълбочен и аналитичен материал, който открито и откровено изложи ситуацията, в която се намира стопанската дейност, осъществявана от Съюза, и в който бяха предложени варианти за решения, касаещи нейните перспективи. Прие се третият предложен вариант - компромисен по същество, но предлагащ най-гъвкави и реални възможности за излизане от неблагоприятното състояние с минимални рискове. Разразилата се от последното тримесечие на 2008 г. световна финансово-икономическа криза, която не подмина и България, постави под въпрос възможностите за осъществяване и на този вариант.

Съюзът на слепите в България е сдружение с нестопанска цел по силата както на стария Закон за лицата и семействата, така и по силата на новоприетия Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Стопанската дейност се явява съпътстваща такава, имаща две основни цели – да подпомага финансово цялостната дейност на Съюза, както и да способства за социалната интеграция на хората с нарушено зрение, осигурявайки им възможности за труд и доходи, необходими за пълноценен и достоен живот. Сами по себе си това са благородни цели. В резултат на провежданата държавна политика, през 50-те години на миналото столетие ССБ започва изграждането на специализирани стопански обекти за трудова реализация на лица със зрителни увреждания, и към края на 80-те години функционират 11 производствени предприятия и 35 филиала към тях, строително-монтажна и развойна база – структури, в които са ангажирани над 3300 зрително затруднени. Съюзът разполага с монополни производствени и пазарни права върху редица структуроопределящи производства като:
•    капачки за пивоварната и безалкохолната промишленост – над 99% пазарен дял;
•    електроинсталационни изделия, влагани в бита, строителството и бялата техника – с 80-85% пазарен дял;
•    филтри за двигатели с вътрешно горене, филтри за вентилационни и климатични инсталации – без конкурент в страната;
•    багажни и дипломатически куфари - без аналогичен производител в страната.
Съществена характеристика на този период е и мащабната кооперация с редица държавни предприятия, както и гарантирани продажби и експорт. Системата на държавни поръчки, дотирането на производството и данъчните облекчения са благоприятната среда, в която организация като нашата можеше да осъществява стопанска дейност. Т.н. социалистическо народно стопанство по същество е държавномонополистически концерн, където средствата и кадрите се насочват там и тогава, където, когато и за каквото държавата собственик реши. Историческият опит показа, че тази икономическа система е неефективна и неконкурентна, не мотивира повишаването на производителността на труда и качеството. Самоцелното гонене на обем на производството не е икономическа политика, съобразена с обективните икономически закономерности. А силна социална политика не може да се прави с неефективна икономика.
С настъпилите дълбоки обществено-политически и икономически промени след 1989 г. средата, в която дотогава е било възможно развиване на стопанска дейност от ССБ, коренно се променя. Мащабната трансформация на собствеността означава, че държавата вече не е едноличен икономически субект и собственик на средствата за производство. До този момент стопанската дейност на Съюза е виреела като в оранжерия, където са й били създадени най-благоприятни условия. Разрушаването на тази „оранжерия” означава, че нашите предприятия вече са на голата поляна, подложени на студ и пек, на дъжд и вятър, както всички останали. Неосъзнаването от съюзните ръководители на тази жестока истина означава дълга и мъчителна агония, на която всъщност сме и свидетели. Цифрите и фактите, изложени в материала на В. Долапчиев красноречиво говорят за това.
Аз няма да преразказвам изложеното в анализа – всеки който желае, може да го прочете. Искам да се спра на целите, които обосноваха започването и осъществяването на стопанска дейност към нашето сдружение с нестопанска цел. Подпомага ли стопанската дейност организацията ни? Преди половин век и в продължение на няколко десетилетия след това – безспорно да. Спомага ли стопанската дейност за трудовата реализация и интеграцията на зрително увредените в обществото? До началото на 90-те години – безспорно да. Но ако зададем тези въпроси към днешна дата, нещата са коренно различни.
За да развива един икономически субект стопанска дейност, тя трябва да е ефективна, т.е. да носи финансова печалба и да може да издържи на жестоката конкуренция на свободния пазар като качество и себестойност. Конкурентна и ефективна икономическа дейност днес може да се осъществява само на базата на високи технологии и висококвалифициран персонал. И едното и другото струват скъпо, нещо повече - струват много скъпо. Може ли нашият Съюз да си позволи това и какви източници на средства би могъл да ползва за инвестиране в подобно начинание?
Първият източник би могъл да бъде акумулираните приходи от досегашната стопанска дейност. Но всъщност има ли такива? Съвсем откровено в своя анализ председателят Долапчиев казва: „Посочените в настоящия материал положителни финансови резултати от цялостната дейност се дължат основно на приходи от наеми, продажба на ненужни активи и залежали материали, или на усвоени финансирания по проекти от Агенцията за хора с увреждания. Никой няма право на безпочвени оптимистични прогнози.” Коментар не е необходим.
Вторият възможен източник са банковите кредити. Най-лошото е, че, независимо от теглените заеми, въобще не можем да говорим, че сме решили някой от основните си проблеми.
Третият източник на бъдещо финансиране на възможна стопанска дейност е продажбата на недвижимо имущество на ССБ. Съпротивата срещу това в средите на съюзните членове е огромна. Това е залегнало в разработката и на приетия вариант 3 – в близките 5 до 8 години да се осъществи поетапна продажба на 35 до 40% от съюзната собственост. Целта е закупуване на атрактивни търговски офиси и други обекти, инвестиране в развитието на наличната стопанска дейност, както и инвестиране в действащи финансови инструменти. Неефективните продажби извършени наскоро, липсата на достатъчна гъвкавост и оперативност, а може би и неангажираност с интересите на Съюза от страна на някои представители на стопанските ръководства, както и драстичното спадане на цените на имотите, вследствие на световната криза, поставят под съмнение пълноценното изпълнение на поставените задачи. Излиза, че стопанската дейност не само не подпомага ССБ при осъществяването на основните му уставни цели и задачи, но и самата тя трябва да бъде подпомагана, нещо повече – теглена на буксир от Съюза. Не слагаме ли по този начин каруцата пред коня, и в името на какво?
Четвърти източник на свежи пари, които могат да бъдат инвестирани в някаква стопанска дейност е евентуално съдружие на акционерен принцип с други фирми. Целта е да се съчетае нашият сграден фонд като апортна вноска, нашите контакти и нашата марка със съвременен мениджмънт и свеж капитал от страна на партньорите. Но тази идея може би щеше да даде най-добри резултати през 90-те години – когато през 2001 г. я развих в публикация в „Зари”, тя до голяма степен вече беше изгубила своята актуалност и възможности за ефективно приложение.
Съществуващите в ЕС защитени предприятия за трудова реализация на хора с увреждания, както е посочено в анализа, са общинска или държавна собственост, поради което европейските директиви и регламенти разрешават действието на различни дотиращи модели, с цел осъществяване на социална политика. В разработената от община Пловдив „Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2009 – 2011 г.” е застъпена идеята за създаване на устойчив модел за развитие на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Както е изтъкнато и в анализа, трябва да направим всичко необходимо българската държава, както и общините, с активното участие на национално представените организации на хора с увреждания през следващите години да формират своята визия и политика в областта на трудовата реализация на лицата със специфични възможности. Нещо повече – инициативата за определяне мястото и ролята на специализираните предприятия и формите за осъществяване на подкрепата за тях определено трябва да е наша.
По отношение на другата цел, която обоснова развиването на стопанска дейност от Съюза на слепите – осъществяване на трудова реализация и социална интеграция на невиждащите хора – не можем да кажем нещо по-различно. Докато в края на 80-те години в предприятията на Съюза на работа се водят около 3300 души с нарушено зрение, то към 2007 г. от цифрите в анализа е видна следната картина:


Търг. дружество, Брой заети – общо, В т.ч. слепи

1. „Успех филтър ССБ” ЕООД София, 62, 28
2. „Успех металпринт ССБ” ЕООД Шумен, 45, 6
3. „Успех металкап ССБ” ЕООД Плевен, 53, 10
4. „Успех елком ССБ” ЕООД Варна, 146, 51
5. „Успех техноком ССБ” ЕООД Дряново, 95, 40
6. „Успех лайт ССБ” ЕООД Сливен, 66, 29
7. „Успех елтех ССБ” ЕООД Русе, 23, 7
8. „Успех екоком ССБ” ЕООД Богомилово, 26, 10

Общо бр. заети: 518
В т.ч. слепи: 181

Не разполагам с данни към днешна дата, но се боя, че ще се потвърди, дори задълбочи негативната тенденция. За каква трудова реализация на слепите и слабовиждащите в стопанската дейност на Съюза можем да говорим, когато там са ангажирани /немалко хора и само на книга/ по-малко от 1% от членската му маса? Или тази „стопанска дейност” служи само за осигуряване на социално убежище на тесен кръг хора, представляващи съюзната стопанска номенклатура?
Въпросите са остри и нелицеприятни и с повдигането им сигурно ще си създам куп неприятели. Но защо с бюджета и имуществото, с които разполага, ССБ да не осъществява основните, присъщи нему цели и дейности – правозащитна, рехабилитационна, социална, информационна, културна, спортна, организационна и редица други, с които пряко да подобри живота на масата от своите членове и да издига авторитета си като една от най-старите и утвърдени организации на хора с увреждания, а трябва да имитира дейност, която облагодетелства няколко десетки или стотици, и ощетява хиляди? Защо трябва да изплащаме милиони лева кредити, взети от банките, без реален положителен икономически резултат, а за нелекия си, апостолски и в голяма степен квалифициран труд организационните работници по места трябва да получават мижави хонорари и то с месеци закъснение? Защо трябва да залагаме или продаваме машини, сгради и земя, а и за най-дребното мероприятие да търсим спонсори? Как да привлечем съюзни членове в дееспособна възраст за активно включване в съюзния организационен, културен и спортен живот, ако не осигурим някакви средства за това? Защо почивната ни база в Дряново стои неизползвана близо десетилетие и гълта средства за охрана и поддръжка, вместо да осигурява условия за отдих на съюзните членове и приходи за ССБ, а в същото време се наливат средства в производства, които не дават принос за съюзната хазна? Защо много често заседанията на Общото събрание на пълномощниците протичат като производствени оперативки, вместо на тях да се обсъждат и решават въпроси, пряко свързани с уставните цели и задачи на Съюза? И още много такива въпроси могат да се зададат.
Написах тези редове на 5 май – Европейския ден на протест на хората с увреждания – може би има и някаква символика в това. Защото за много неща трябва да протестираме и, отстоявайки правата си на граждани, да се борим за подобряване на нашия статус. Протестираме срещу имитирането от страна на държавното управление на ангажираност с проблемите на хората с увреждания. Протестираме срещу мудното решаване на редица проблеми в нашия съюз, срещу липсата на контрол при изпълнение на решенията и на санкции при неизпълнението им. Протестираме срещу неоправданата носталгия по едно невъзвратимо минало, която не може да ни донесе нищо добро.
Пред новия управител на „Успех ССБ холдинг” ЕООД стоят изключително тежки и отговорни въпроси и задачи за решаване. Опитният градинар знае, че дръвчето ще даде добър плод, ако всичко старо, изсъхнало и изгнило бъде изрязано, а се оставят здравите клони, по които тече жизнен сок. А за тях трябва да се полагат грижи и старания, базирани на познания и хъс за успех. Така е и със стопанската дейност на ССБ. Да пожелаем на г-н Мирчев на добър час в нелекото му предстоящо поприще. Искрено се надяваме да се окаже вещ и опитен градинар.

Георги ГЕНОВ


Назад

Всички статии на Брой 05, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луи Брайл
Шест вълшебни точки
БЪЛГАРСКА ПАМЕТ
Старата часовникова кула на Бяла
ДИСКУСИЯ
Стопанска дейност - да, но не на всяка цена
ДРУГИ
Малка обява
ДРУГИТЕ ЗА НАС
Светове
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ
Незрящите в Бургас се учат да получават европари
ЕСЕ
Приятелят – добрият човек
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара Загора
Добрич
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Грешката
Слепецът, учителят и коритото
ЛИЧНО МНЕНИЕ
Жалба
ЛЮБОПИТНО
Вики от "Мюзик айдъл" има шанс да прогледне!
Влошава се зрението на Шер
Стиви Уондър получи наградата "Гершуин" от Барак Обама
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Обръщение
НОВО ОТ БТК
БТК предлага план Инвалиди 300 от 1 април 2009 г.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Терапия със стволови клетки помага при нарушено зрение
Търкането на очите уврежда зрението
Хипертонията атакува зрението
ПОЛЕЗНО
Аптека за хора с увреждания заработи в София




Архив на изданието
1 2 3