ЖАЛБА

От Лиляна Добрева Русева
гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър",
бл. 111, ет. 8, ап. 31, тел. 840 10 04

Отпусната е помощ за самотни и бедни с пенсии под 165 лв. Аз съм самотна вдовица и отговарям на условията за помощ. Но нищо не съм получила досега.
Председателката на район „Оборище" - Милка Иванова ме лиши от помощ по лични причини. Аз се осмелих да я критикувам на последното събрание и ето ги последствията!
Когато г-жа Милка Иванова стана председател преди около 12 години нашата организация наброяваше около 400 човека, а сега намаля на 220 човека. Имахме читателска група всеки вторник. Събирахме се и общувахме, аз им измервах кръвното налягане. Довеждах им безплатен адвокат за консултации, както и психолог. Но г-жа Милка се дразнеше и започна да ни гони. Така групата ни от около 15-20 човека се разпадна и ние престанахме да посещаваме клуба.
За председателката това беше удобно, защото тя често отсъстваше, тъй като ходеше на почивки. Всички се разочаровахме и членовете започнаха да напускат. Както вече казах - от началните 400 члена на организацията, сега са 220 човека. При актуализацията на картоните се оказа, че са се водили около 100 човека „мъртви души", а около 60 члена напуснаха от недружелюбното й държание. Една част се разпръснаха по други организации.
Аз бях в ръководството и забелязах, че когато се раздаваха помощи или вид закуски, половината оставаха и изчезваха незнайно къде и то по 4-5 кашона.
Председателката усети моето неодобрение и умело започна да крие това, което остава, и аз вече не участвах в разпределението. Подсказвала съм на бившия директор Боян Чонос за всичко това, но гласът ми остана глас в пустиня.
Г-жа Милка се чувстваше недосегаема. Тя не поддържаше никакъв организационен живот. Около себе си въртеше 20-25 членове, на които даваше двойни помощи, за да я преизбират. Никога не ни е организирала екскурзия или посещение на музей, или каквото и да било друго. За нея това беше унижение и разбрах защо.
Лятото на 2008 г. бяхме на Шипково в нашата база. Още с пристигането г-жа Милка се представи като Директор на Съюза на слепите, а двете жени които водеше с нея представи за свои секретарки. Настани се в директорския апартамент, но на другия ден много хора ме питаха вярно ли е, че това е Директорът на Съюза. Учудих се как тази жена може да си позволи такава нагла лъжа на публично място. Имаше хора от почиващите, които я познават, когато е работела като кухненски работник, без образование, а сега се представя за Директор.
Но това не е всичко, оказа се че тя се представя и за други личности. Превъплъти се и в екскурзовод и започна бизнес с незрящи хора. Реши не в България, а в чужбина да ни организира екскурзии и почивки. Фирмата, която прави екскурзиите предлага, ако се запишат 10 човека, 11-ото място да бъде безплатно, като с тези пари да се намалят пътните ни разходи и така да се запишат повече хора. Но г-жа Милка си има списък на членовете, и по време на работа и със служебен телефон организира екскурзиите така, че вместо да намали за нас пътните пари, тя прибира отстъпката за себе си, а самата тя пътува безплатно. Мисля, че да ограбваш незрящи хора е не само неморално, но и престъпно чудовищно.
През октомври 2008 г. тръгнахме към Гърция. Председателката ни предупреди, че там няма вода и да си носим по 5 литра. Повярвахме й и всички се натоварихме с вода за 3 дни. Когато преминахме границата, аз попитах екскурзовода - вярно ли е, че в Гърция няма вода и че ние си носим по 5 литра. Тя се учуди на тази глупост, като каза, че в Гърция има достатъчно вода, а дори и тоалетните са безплатни и ни посъветва да разлеем водата. Каза ни също да не слушаме повече г-жа Милка, а само екскурзоводите.
Скоро Съюзът на слепите награди г-жа Милка. Всички останахме потресени. Защо? Тя разруши организацията, лъже, ограбва незрящите, обижда ни (мен ме нарече гаднярка), умело ползва екстрите на Съюза, без да допринесе нещо за организацията. Аз мисля, че да бъдеш председател на една организация не е привилегия, а задължение. Вижте какъв живот кипи при Пламен и в другите организации.
Казаха ми, че ние сме я предложили за наградата. Това не е вярно. Тя и бившата сътрудничка Диана правеха каквото си поискат. Често се подписвахме, без да знаем какво пише вътре. Та ние не можем да четем, а ако не подпиша съм „гаднярка".
Сигурна съм, че ако има такъв протокол от нашата организация той е подписан по този начин, а не с мое съгласие.
Господин Председател, аз моля да я накарате да възстанови присвоените суми от екскурзиите и да ги раздаде на незрящите. Да й се отнеме незаслужената награда и да понесе наказание за лъжите си. Да обясни защо не раздава всичките помощи на членовете и какво прави с остатъците. Да възстанови клубния живот в организацията и да помага на нас, а не само да прави бизнес с нас. Да й бъде снето доверието като председател.
Уважаеми г-н Председател, за да не се получават подобни неща, аз предлагам да се допълни устава за избор на председател. Да нямат право на втори мандат или да се сменят през един мандат. Така няма да се фалшифицира изборът. Нека всеки следващ председател да покаже по-добра работа. Ако е некадърен - пак да се избере старият. Така организационният живот ще стане по-добър в Съюза, а не като г-жа Милка, която си мисли че е пожизнена, да взима еднолични решения и да крие помощите от ръководството.
За изясняване на описаното от мен моля да бъда поканена на разговор. Имам богат жизнен опит като ръководител и бих помогнала на Съюза на Слепите.

24.03.2009 г.
гр. София
Лиляна РУСЕВА

Бел. ред.
Редакцията на списание “Зари” не се ангажира с написаното от г-жа Русева.
Гореизложеното изразява личното мнение на автора. Всяка от засегнатите страни има правото да изкаже своите тези на страниците на “Зари”.