Брой 05, 2009

Тема: ДРУГИТЕ ЗА НАС

Светове

Открих я чрез едно списание. "Зари" е издание на Съюза на слепите хора в България и излиза на брайл, на дискове, на хартия и он-лайн. Аз го чета на хартия и винаги се опитвам да намеря в страниците му нещо, което не мога да срещна сред хартията на всекидневния печат. Авторката Румяна Каменска в "Зари" не ми подсказваше име от моите незрящи приятели, но се спрях на заглавието в съдържанието на първия брой от 2009 г. То носи много информация: "Размисли зад борда или тъжна песен за успокоение на сърцето". Прочетох есето на един дъх, открих безспорна литературна дарба и веднага се опитах да я издиря чрез редакцията.
Свързахме се за по-малко от час, за да чуя на живо нейната кратка сага. Работила е като коректор в печатница, участвала е в екип за адаптиране на учебници за незрящи деца, но преди месеци била съкратена от длъжността. Сега се чувства самотна и непълноценна, въпреки че живее със съпруга си, със свекърва си, с едно момиче от църквата, което помага в домакинството в къщи... Знаех колко е лесно да утешаваш някого, без да си в неговото незавидно положение, затова не говорихме дълго.
След седмица отново се чухме. Руми предложи да се видим в неделя. Малко преди края на разговора тя ме попита ще й разреша ли да пипне лицето ми, за да се опознаем. Казах й, че ще ми бъде приятно, после тя добави: "А ръката ви ще мога ли да опозная? Мисля, че във вас има нещо майчинско."
В неделя по обед, щом се срещнахме в дома им в Банкя, тя предложи веднага да си говорим на ти, подаде ръката си и в отговор взе моята в шепите си: "Така предполагах. Твоята ръка е силна, здрава, човек може да й се довери.”
Когато съблякох дрехите, всички седнахме в голямата гостна с камината, аз си избрах място до Руми и казах: "Сега можеш да разгледаш лицето ми." Младата жена отново вдигна ръце, подаде ги към главата ми и леко, като че докосваше клавиши на пиано или буквички на брайлово писмо, започна да се "разхожда" с пръсти по овала, после очите, носа, устните, косата, веждите... "Не е точно това, което си представях. Но твоето лице не боде. Когато някой не иска да го докосват, излъчва невидими бодли, усещат се..." - каза и приключи опознаването.
Не знаех какво си е представяла, затова я попитах някога имала ли е зрение, а тя отвърна: "От рождение съм сляпа..." - и ми даде обещаните три стихотворения и едно есе, което е написала преди време. Прочетох редове от есето: "Може би обичам четенето на брайл, защото винаги е било за мен единствената възможност. Преди да отида на училище вземах книги от градската библиотека и непрекъснато карах родителите ми да ми ги четат... По-късно усетих с нищо несравнимата радост да бъдеш господар в света на думите. Дори и в младите си години осъзнавах с учудване и възторг, че аз, малкото, често самотно дете, имам в ръцете си най-крехкия, но и най-издръжливия строителен материал, оказал се по-твърд от камъка и по-вечен от гранита - материала на думите..."
И по телефона ми беше казала, че понякога се чувства самотна, въпреки да знае, че Христос е с нея. Сега се опитах лице в лице да я уверя, че тъкмо заради Него не би трябвало да се чувства самотна, а тя добави: "Ние, слепите хора, никога не знаем какъв е света извън нас: има ли човек, който можеш да помолиш да те преведе на отсрещния тротоар, кой стои до теб..."
Тогава като че ли за първи път изпитах дълбок смут, дори временен страх от вечната завеса, пусната пред очите на хората без зрение.
Вярвам, че всеки би потръпнал от мисълта, ако престане да вижда гората, слънцето, цветята, хората, къщите, люлките... И как ли би живял в това неведение?...
Когато двете отидохме в стаята с компютъра забелязах, че на бюрото няма листове, химикалка, снимки, каквито има на моето бюро.
Почти веднага разбрах, че тя се справя с клавиатурата и текстовете много по-бързо от мен. Тук ми призна, че упорито се подготвя за конкурс за нова работа в административна служба, която е за хора с увреждания. Показа ми огромния том данни, които трябва да запамети, за да успее евентуално да се класира. Но на всяка цена иска да работи, за да бъде полезна на други хора! А Руми вече ми беше полезна. Както се казва в Библията: "Не само с хляб се живее, но и с всяко слово, което е от Божиите уста.
След час си тръгнах и взех ръката й: слаба, с тънички пръсти, но силна по воля. Докато излизах от двора, докато се спусках по улицата към автобусната спирка, си мислех за младата 45 годишна жена, завършила средно образование и Българска филология, без изобщо да е виждала света около себе си. Изведнъж изгря слънце. Давах си сметка, че Румяна не може да го види, както никога не се е радвала на хубавите къщи с дворове в Банкя; или на щедрото изобилие на пазара...
В автобуса към София прочетох първото стихотворение на листа:

СВЕТЛО

Плътна завеса скрива от мене
на всеки слънчев лъч светлината.
Неща, за всички обикновени
за мен са тайни и непонятни.

Не знам как сутрин леко зората
с розови пръсти мрака изтрива,
На огнения залез тъгата
как с красотата странно се слива.

Не знам звездите как украсяват
на небесата синята дреха.
В поглед помръкнал как засияват
сълзи на радост, вик за утеха.

В кротки очи не търся спасение
от безнадеждност в дните студени.
Не съм потъвала уморена
в топлия необят на зеленото...
........

От Руски паметник се качих на тролей №2 и отидох в ателието по скулптура на Художествената академия. Там доцент Пенчо Добрев работеше с трима студенти. Върху статива беше неговата чудесна фигура на жена в цял ръст. Той каза, че би искал да открие покритие или химическа реакция в лабораторен метод, при който дървото да се превръща в камък, за да бъде по-трайно и вечно като материал. Зарадва ме копнежа на неговия възвишен свят, който се стреми да запази красотата завинаги, за да я видят хора и след векове.
Спрях поглед върху главата на скулптурата му, видях спокойните затворени очи на младата жена и казах: "Моля те бързо да отвориш очите й! Моля те да направиш така, че да види света макар за миг, за час, за ден!"
И всъщност исках да направя същото за очите на Руми! Но и така вярвах, че материалът на нейната сила не е в ръцете, не е в очите и в плътта на тялото, а в онова, което невидимо докосва душите ни.

Мариана ЕКЛЕСИЯ

Назад

Всички статии на Брой 05, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ

Луи Брайл
Шест вълшебни точки

БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Старата часовникова кула на Бяла

ДИСКУСИЯ

Стопанска дейност - да, но не на всяка цена

ДРУГИ

Малка обява

ДРУГИТЕ ЗА НАС

Светове

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ

Незрящите в Бургас се учат да получават европари

ЕСЕ

Приятелят – добрият човек

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Стара Загора
Добрич

ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Грешката
Слепецът, учителят и коритото

ЛИЧНО МНЕНИЕ

Жалба

ЛЮБОПИТНО

Вики от "Мюзик айдъл" има шанс да прогледне!
Влошава се зрението на Шер
Стиви Уондър получи наградата "Гершуин" от Барак Обама

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Обръщение

НОВО ОТ БТК

БТК предлага план Инвалиди 300 от 1 април 2009 г.

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Терапия със стволови клетки помага при нарушено зрение
Търкането на очите уврежда зрението
Хипертонията атакува зрението

ПОЛЕЗНО

Аптека за хора с увреждания заработи в София