Точно преди 20 години по идея на сп. „Зари” се подготвяше издаването на поетичен сборник, включващ творби на автори с нарушено зрение. За тази цел беше привлечен литературният критик Стефан Смирнов, който позиционира Димитър Грудев сред шестимата избраници за проектирания сборник. От двайсетината автори Стефан Смирнов отдели тези 6 съчинители на стихове и ги подреди така: Георги Братанов, Румяна Каменска, Владислав Кацарски, Атанас Статев, Димитър Грудев и Георги Чернев. Ръкописът беше консултиран и с професионалния писател Иван Коларов. За съжаление, многомесечният труд на няколко висококвалифицирани експерти и чиновници, ангажирани с подготовката на сборника, сякаш се оказа напразен, защото този ръкопис не се превърна в книга и не тръгна към очите, ушите и ръцете на чакащата го с нетърпение читателска аудитория. Изглежда са станали някои сериозни гафове при неговата подготовка. Сигурно е било за хубаво, защото появата на бял свят на такъв сборник може би щеше да се окаже поредната сегрегационна изцепка. Или пък пореден порив към самоизолация! А и тогава много се говореше за интеграция, за реална и тотална интеграция на невиждащите хора...

И Митко Грудев откликна през 1998 г. на световното движение „Всеки зрително увреден – автор на литературна книга”, може би за да удари едно рамо на психолога Алфред Адлер и неговата теория за свръхкомпенсацията. За печал или за радост на българския читател, засега е издадена само една-единствена книжка, включваща 24 творби в мерена реч. Почти веднага след нейното публикуване, професионален вокално-инструментален състав си харесва от нея сатиричното стихотворение „Боклук” и го прави текст на своя много популярна песен. И така Грудев се нарежда сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа не съвсем ласкаво. За древногръцкия философ поетът е „леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”...
Знае се, че други колеги на Митко по перо и увреждане са много по-продуктивни. Връстницата му Вили Гушева стяга вече пета поетична книга, Джийн Литъл – четиридесет и пета, а Елен Гутман – седемдесет и пета. Но съчинителят Грудев надали ще остане само с една книга след тези жестоки провокации от изброените по-горе негови колеги. Той вече усилено показва и белетристични текстове. Съчинил е 5-6 разказа, и някои от тях са публикувани в списания и литературни интернет-сайтове. Те са кратки, но са написани със завидно майсторство, доста атрактивно и закачливо. Само преди няколко месеца неговият разказ „Анабиоза” грабна тлъста парична награда и специална грамота от литературния конкурс, организиран от Пловдивската регионална организация на ССБ по случай нейната 60-годишнина.
Преди да стане публикуван и четен автор, Димитър Грудев има професионалната съдба на велик американски писател. Още от детско - юношеска възраст той е селскостопански работник в своето родно село Голям дол, 6 години учителства в Родопите и в родния си Старозагорски край, 2 години е турбокомпресорист в долината на голямата химия, 3 години работи като електромонтажник в „Успех - Варна”, 24 години масажира гостите на варненските курорти. Като учител е отличаван със специални награди и звания. Немалкото му немскоезични пациенти с благодарност си спомнят за неговото професионално усърдие и за лъчезарния му характер. Стотици дами и господа от Германия и Австрия познават неговото изключително майсторство и телата им имат вероятно съвсем свежи спомени от перфектните докосвания на неговите ръце. Години наред те са негови редовни пациенти и щедро възнаграждават старанието на изумителния рехабилитатор.

На 9 февруари т.г. Митко навърши 60. Въпреки зрителното си и слухово увреждане, той с целия си досегашен живот, с много успешните си занимания с рисуване на младини, и със своите професионални и арт постижения дава нови аргументи на теорията за свръхкомпенсацията. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, ние го познаваме като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен участник в художествената и спортна самодейност на ССБ и НАСГБ, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. Повече от 2 десетилетия той е и активен сътрудник на списание „Зари”. Около 7 години Митко Грудев бе и един от най-дейните сътрудници на говорещото „Литературно списание”, несменяем член на неговия Редакционен съвет, неуморен негов пропагандатор и разпространител.
До всеки успял мъж стои винаги една жена. Митко не прави изключение от това правило. До него и с него плътно стои вече 4 десетилетия неговата съпруга Елена. Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка.
Кръглите годишнини обикновено са повод за равносметка. На везните най-често се слагат желаното и постигнатото. Макар и само с една книга, Митко Грудев има сериозни основания да бъде силно удовлетворен от постигнатото досега в живота. Да му пожелаем и ние крепко здраве, висококачествена съчинителска продукция и много публикации! И разбира се, поне още една литературна книга!!!

Ангел СОТИРОВ