Брой 03, 2007

Тема: ЮБИЛЕЙ

Митко Грудев вече на шестдесет

Точно преди 20 години по идея на сп. „Зари” се подготвяше издаването на поетичен сборник, включващ творби на автори с нарушено зрение. За тази цел беше привлечен литературният критик Стефан Смирнов, който позиционира Димитър Грудев сред шестимата избраници за проектирания сборник. От двайсетината автори Стефан Смирнов отдели тези 6 съчинители на стихове и ги подреди така: Георги Братанов, Румяна Каменска, Владислав Кацарски, Атанас Статев, Димитър Грудев и Георги Чернев. Ръкописът беше консултиран и с професионалния писател Иван Коларов. За съжаление, многомесечният труд на няколко висококвалифицирани експерти и чиновници, ангажирани с подготовката на сборника, сякаш се оказа напразен, защото този ръкопис не се превърна в книга и не тръгна към очите, ушите и ръцете на чакащата го с нетърпение читателска аудитория. Изглежда са станали някои сериозни гафове при неговата подготовка. Сигурно е било за хубаво, защото появата на бял свят на такъв сборник може би щеше да се окаже поредната сегрегационна изцепка. Или пък пореден порив към самоизолация! А и тогава много се говореше за интеграция, за реална и тотална интеграция на невиждащите хора...

И Митко Грудев откликна през 1998 г. на световното движение „Всеки зрително увреден – автор на литературна книга”, може би за да удари едно рамо на психолога Алфред Адлер и неговата теория за свръхкомпенсацията. За печал или за радост на българския читател, засега е издадена само една-единствена книжка, включваща 24 творби в мерена реч. Почти веднага след нейното публикуване, професионален вокално-инструментален състав си харесва от нея сатиричното стихотворение „Боклук” и го прави текст на своя много популярна песен. И така Грудев се нарежда сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа не съвсем ласкаво. За древногръцкия философ поетът е „леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”...
Знае се, че други колеги на Митко по перо и увреждане са много по-продуктивни. Връстницата му Вили Гушева стяга вече пета поетична книга, Джийн Литъл – четиридесет и пета, а Елен Гутман – седемдесет и пета. Но съчинителят Грудев надали ще остане само с една книга след тези жестоки провокации от изброените по-горе негови колеги. Той вече усилено показва и белетристични текстове. Съчинил е 5-6 разказа, и някои от тях са публикувани в списания и литературни интернет-сайтове. Те са кратки, но са написани със завидно майсторство, доста атрактивно и закачливо. Само преди няколко месеца неговият разказ „Анабиоза” грабна тлъста парична награда и специална грамота от литературния конкурс, организиран от Пловдивската регионална организация на ССБ по случай нейната 60-годишнина.
Преди да стане публикуван и четен автор, Димитър Грудев има професионалната съдба на велик американски писател. Още от детско - юношеска възраст той е селскостопански работник в своето родно село Голям дол, 6 години учителства в Родопите и в родния си Старозагорски край, 2 години е турбокомпресорист в долината на голямата химия, 3 години работи като електромонтажник в „Успех - Варна”, 24 години масажира гостите на варненските курорти. Като учител е отличаван със специални награди и звания. Немалкото му немскоезични пациенти с благодарност си спомнят за неговото професионално усърдие и за лъчезарния му характер. Стотици дами и господа от Германия и Австрия познават неговото изключително майсторство и телата им имат вероятно съвсем свежи спомени от перфектните докосвания на неговите ръце. Години наред те са негови редовни пациенти и щедро възнаграждават старанието на изумителния рехабилитатор.

На 9 февруари т.г. Митко навърши 60. Въпреки зрителното си и слухово увреждане, той с целия си досегашен живот, с много успешните си занимания с рисуване на младини, и със своите професионални и арт постижения дава нови аргументи на теорията за свръхкомпенсацията. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, ние го познаваме като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен участник в художествената и спортна самодейност на ССБ и НАСГБ, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. Повече от 2 десетилетия той е и активен сътрудник на списание „Зари”. Около 7 години Митко Грудев бе и един от най-дейните сътрудници на говорещото „Литературно списание”, несменяем член на неговия Редакционен съвет, неуморен негов пропагандатор и разпространител.
До всеки успял мъж стои винаги една жена. Митко не прави изключение от това правило. До него и с него плътно стои вече 4 десетилетия неговата съпруга Елена. Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка.
Кръглите годишнини обикновено са повод за равносметка. На везните най-често се слагат желаното и постигнатото. Макар и само с една книга, Митко Грудев има сериозни основания да бъде силно удовлетворен от постигнатото досега в живота. Да му пожелаем и ние крепко здраве, висококачествена съчинителска продукция и много публикации! И разбира се, поне още една литературна книга!!!

Ангел СОТИРОВ

Стихове на поета Димитър Грудев

ПРИКАЗКА ЗА ЗЕМЯТА И НЕЙНИЯ НЕРАЗУМЕН СИН

В мъки родилни земята се мята.
С шеметна скорост тя се върти.
Какъв ли отрок ще роди?
Лека-полека за няколко века
роди се Човека.
Главата – красива, профилът – фин.
Земята щастлива родила е син.
С разума не е нещо добре,
но ще поумнее, щом порасте.
С огън играта обичат децата.
И детето - човек изгори
уж на шега цветя, треви и гори.
Земята се вайка, дори се гневи,
но нали си е майка,
на своята рожба лудорията прости.
И своите рани покри
с гъсти зелени гори.
Минават се бързо век подир век,
порасна детето-човек, възмъжа.
И по мъжки доволен потрива ръце,
а в погледа – злоба,
жестокост и алчност
Човекът убива, пали, руши.
Вразуми се, човече, и спри!
Настръхна горката земя
и повдигна силна ръка.
Но спря.
Своя син да накаже, тя пак не посмя.
Тогава човекът реши:
"Земята трябва да се промени!"
Запрята ръкави. Огромни заводи строи.
В небето високи комини заби...
И... земята се промени.
Умряха реки, дървета и птици.
Не! Не вярвам Земята това да прости!

КОПНЕЖ

Искам всеки миг да чувствам
твоето дихание,
топлата ти нежна плът,
която ме опива
с мириса на разорана нива.
Искам аз като сеяч във нея
семето на радост и любов да сея.
Искам устните ти да целувам
до премала.
Обезумял от обич
да потъна в синевата на очите ти,
да повтарям до полуда:
искам те, искам те,
искам те още.
Обичам те!

ПРОГНОЗА

Бутилката от нежни пръсти завъртяна
внезапно спира своя танц.
Отворът се насочва към гърдите ми
като дулото на автомат.
Две горчиви устни
се впиват сладострастно в моите.
А от синия екран
гласът на седмичния коментатор:
"Войната продължава,
ранени и убити, свалени самолети."
И отново отворът на шишето,
две горчиви устни,
гъст цигарен дим
и гласът от синия екран:
"Утре времето ще бъде слънчево.
Денят ще бъде хубав!"



Назад

Всички статии на Брой 03, 2007

ЗАСЕДАНИЕ
В Управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
50 години художествена самодейност в РСО Пловдив
Писмо
Лекоатлетически пробег - 134 години от обесването на Васил Левски
КНИГИ НА БРАЙЛОВ ШРИФТ - 2006
Отпечатани книги на брайлов шрифт през периода януари - декември 2006 г. от читалище "Луи Брайл"
КОНСУЛТАЦИЯ
Превеждат парите за болнични директно
МНЕНИЕ
Сътвореното от гения е вечно
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Най-важна е превенцията
ПРАЗНИЧНО
Трети март
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Писмо до редакцията
След като ослепя, русенец намери спасение в писането
СТУДИО "ПОЕЗИЯ"
Стихове на талантливите хора от град Попово
ЮБИЛЕЙ
Сърце на работохолик и душа на бохем
Митко Грудев вече на шестдесет




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017