Брой 05, 2009

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Грешката


Анабиозата свърши, но експериментът продължава, защото се оказало, че след анабиозата съм изпаднал в "неочаквано дълбока депресия и преодоляването й представлявало медицински интерес".
Дрън, дрън, дрън! Кой нормален човек, няма да изпадне в депресия, след като разбере, че вместо да живее живота си като всички хора, той се е набутал в един хладилник за цели 100 години.
– Да, Майкъл, така е! Човек не може да избере кога да се роди, в кой век. Това е божа работа – каза бавно Пиер, седнал удобно на стола срещу мен, с чаша кафе в ръка.
– Майкъл, голяма глупост беше тази анабиоза, това замразяване де! - каза Пиер.
– Майкъл – това съм аз, този който преди 100 години беше Митко. То и сега съм си Митко, откъдето и да ме погледнеш, но вече се казвам Майкъл. А Пиер е моят съсед Петьо Цветарката. Да, да, оня същия заради когото намразих и розите и миризмата им.
– Майкъл, човек трябва да изживее живота си по един достоен начин, а за това трябва да се адаптира, да се приспособява. Гледай мен – аз с червените бях червен, със сините – син, и с жълтите – жълт. И профсъюзен активист бях даже. Хайде, аз да вървя, защото /Пиер сниши глас/ твоята Благоверна ти готви изненада. Бай, бай.
Тъкмо Пиер си замина и като в някоя театрална постановка при мен дойде Благоверната – Хейла – жена ми. Преди 100 години тя се казваше Еленка.
– Майк, приготвила съм ти една изненада – почти тържествено започна своят монолог тя.
За нея диалога е непозната форма на общуване. /Браво! Петьо Цветарката не беше си загубил формата. Правилно беше подразбрал за изненадата./
– Майк, днес ще ти разкажа за постиженията на хидромелиорацията, водното напояване де! Спомняш ли си? Ти няколко години работи в тази система. Колко канали си прокопал, колко тръби, ръждясали кранове си положил /аз ли не си спомням – нали тогава хванах ревматизма/. Да, но вече няма канали, няма тръби – сега напояването е по друг начин. Просто се предизвиква по изкуствен начин изпаряването на водата от морето или от язовирите, насища се с елчастици и се опакова в облак. След това тези облаци се закарват до определени участъци за напояване с хеликоптер. Понякога облаците се насищат и с хранителни добавки, необходими за растенията.
– О, да! – проблесна една радостна мисъл в главата ми. - Искаш да кажеш с изкуствени торове – намесих се аз. Ами ако сгрешат и вместо например амониева селитра прибавят към облаците калиеви или фосфорни торове, тогава вместо да подхранят растенията, те могат да ги унищожат.
– Майк, първо сега не използват вече изкуствени торове, а хранителните добавки са от естествен произход, и второ, не е възможно да се направи такава грешка, сега всичко е роботизирано и компютъризирано.
– Как така да не е възможно! Независимо от това дали са естествени или изкуствени торовете, възможна е според мен грешка.
– Добре, добре, Майк. Да не спорим за това! Аз искам всъщност да ти разкажа за едно друго направление в хидромелиорацията или хидрологията, става въпрос за битовия отдел и в това всъщност е моята изненада за теб, Майк. Например, ако искам към 16-17 часа следобяд, когато ти си пиеш кафето на твоята беседка, точно в този момент да завали дъжд с мирис на рози, впрочем, извинявай, ти не обичаш миризмата на розите, а за теб съм поръчала облаче с мирис на люляк, впрочем виждаш ли оня хеликоптер, който движи след себе си няколко облачета! Те са с различен цвят – ето например оня с розовия цвят е за съседите, а онова виолетовото е за нас, Майк, то е с миризма на люляк, аз съм го поръчала за нас – това е моята изненада. Всъщност вече усещаш ли, че заваля?
Това, че заваля аз разбрах по капките дъжд, които ромоляха по покрива на беседката, но усетих и нещо друго - разнесе се не миризма на люляк, а миризма на рози.
– Какво е това? - погледнах с нескривана радост Благоверната.
– Майк, навярно е станала някаква грешка, аз бях поръчала виолетово облаче с мирис на люляк, ще проверя...
– Нали говореше, че не ставали грешки, а? Нали не ставали!
Какво е това?
– Но наистина не е ставала досега такава грешка – заоправдава се Благоверната ми Хейла.
– Не ставали грешки, но ето, че стана грешка! Роби, донеси ми, моля те една гроздова! - обърнах се аз към нашия домашен помощник - Робот номер 7.
– Йес, сър? – отговори той и веднага на масата се появи запотена чаша с вълшебния елексир. От 100 години не бях пил с такова удоволствие гроздовата си.
В този момент телефонът иззвъня и Хейла вместо да отговори по собствения си телефон – диадема, който украсяваше главата й, отиде в коридора, за да разговаря от общия ни телефон. – Хелоу, д-р Трени, как е нашият човек ли? Чувства се чудесно, преодолява депресията вече, изобщо адаптацията е под контрол. Всъщност хрумването Ви за "грешката" с облачето се оказа много сполучливо. Бай, бай, докторе.
Хейла беше забравила да затвори вратата към коридора и аз неволно дочух телефонния й разговор с лекуващия депресията ми д-р Трени.
– Такава била значи грешката, адаптацията била под контрол, хм... и все пак гроздовата е хубава!!! - Наздраве!

Димитър ГРУДЕВ


Назад

Всички статии на Брой 05, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луи Брайл
Шест вълшебни точки
БЪЛГАРСКА ПАМЕТ
Старата часовникова кула на Бяла
ДИСКУСИЯ
Стопанска дейност - да, но не на всяка цена
ДРУГИ
Малка обява
ДРУГИТЕ ЗА НАС
Светове
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ
Незрящите в Бургас се учат да получават европари
ЕСЕ
Приятелят – добрият човек
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Стара Загора
Добрич
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Грешката
Слепецът, учителят и коритото
ЛИЧНО МНЕНИЕ
Жалба
ЛЮБОПИТНО
Вики от "Мюзик айдъл" има шанс да прогледне!
Влошава се зрението на Шер
Стиви Уондър получи наградата "Гершуин" от Барак Обама
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Обръщение
НОВО ОТ БТК
БТК предлага план Инвалиди 300 от 1 април 2009 г.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Терапия със стволови клетки помага при нарушено зрение
Търкането на очите уврежда зрението
Хипертонията атакува зрението
ПОЛЕЗНО
Аптека за хора с увреждания заработи в София




Архив на изданието
1 2 3