Брой 06, 2009

Тема: ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА "ГЕОРГИ БРАТАНОВ"

Достойни бойци на културния фронт


На 19 май за девети път бе връчена литературната награда на името на поета Георги Братанов, учредена през 2000 година съвместно от Съюза на слепите в България и Съюза на българските писатели.

Тазгодишните нейни носители са поетът Димитър Милов за стихосбирката „Сълза за ангела” и писателят Илия Богданов за романа „Шапката на мадам 2”.

Вече стана традиционно с наградата за литература на името на Георги Братанов да бъдат удостоявани двама творци, като единият от тях задължително твори проза, а другият поезия. По този начин се отдава заслужена дан и на двата основни жанра в литературата.
Книгата „Шапката на мадам 2” е дванадесетият роман на писателя Илия Богданов и е продължение на романа „Шапката на мадам”, написан още през 1986 г. Именно затова в заглавието присъства и цифрата 2.
Освен романист, писателят твори и в жанра публицистика. Награденият роман е издание на издателство „Атон”. Освен литературната награда „Георги Братанов”, романистът е удостояван и с литературната награда на СБП за романа си „Възкресенията на Елица” през 1993 г.

Стихосбирката „Сълза за ангела” е деветата издадена стихосбирка на поета Димитър Милов.
Пред нас авторът сподели:
„За мен е истинска чест да получа тази награда на името на Георги Братанов. С него бяхме приятели. Той идваше много често в редакцията на списание „Читалище”, където аз работех, канил ме е в редакцията на списание „Зари”, където са излизали и мои стихотворения. С Георги Братанов се запознахме в Ямбол и аз съм благодарен на съдбата,  че ни свърза. Възхищавах се от него. Той притежаваше такъв силен дух, превъзмогваше болките и трудностите, винаги беше усмихнат и аз винаги взимах кураж от него...”.
Освен сериозна и дълбока поезия, Димитър Милов пише и детска поезия. Има издадена стихосбирка за деца „Поетично букварче” на издателство „Слово”, която е утвърдена за учебно помагало. Поетът пише и сатирична поезия, пример за което е сатиричният сборник „Кални бани”.

Наградената стихосбирка е издание на библиотека „Орфеева лира”.
В заключение, много важно е да се отбележи, че всяка година, включително и тази, наградените автори с удоволствие предоставят своите книги на редакцията на „Зари” за публикуване на откъси, за което най-сърдечно им благодарим.

С учредяването и ежегодното удостояване с литературната награда „Георги Братанов” Съюзът на слепите в България отдава своята почит и поддържа жив спомена за дългогодишния главен редактор, твореца и човека Георги Братанов.

Марина ПЕТКОВА

Представяме на вашето внимание късчета от прекрасното творчество на носителя на литературната награда в раздел “Поезия”

Димитър МИЛОВ

ЛИЧЕН ТРИПТИХ

1
Няма нищо по-тъжно,
няма нищо по-страшно -
да се върнеш по тъмно, да се върнеш уплашен,
да е празен домът ти, да си пълен с предчувствия,
да отидеш в роднини, със пресъхнали устни
хладна вест да узнаеш като тайна достъпна
и да тръгнеш по пътя, а да бъдеш безпътен...
   
2
Забравих вече колко
години все те няма.
У мене и у мама
не стихва тази болка.
   
И мамината хубост
изтля в една посока:
над теб трева жестока
тя цял живот да скубе..
   
3
Така съм с мъката сроден!
Без нея тъй е глухо.
Ако я няма някой ден,
повярвайте,
ще рухна!...

* * *
Варим със майка ми ракия
във тази есен, тъй кахърна.
Кахърен съм и аз самият –
не мога лятото да върна.
   
Варим със майка ми ракия,
жаравата е огнен дансинг,
а пламъците – люта сприя,
играят нестинарски танци.
   
Варим със майка ми ракия,
на джибри се разнася мирис.
Какво ли ново ще открия
под слънчевия златен ирис?
   
Варим със майка ми ракия,
налива градус бяла нишка.
Но как съдбата да опия
с една синджирена въздишка?!
   
Наздравица ще вдигнем скоро
за есенната щедрост ние...
Не ще се този миг повтори –
варим със майка ми ракия.

ЕЛЕГИЯ

Малки жълти слънца се взривяват в Ракитово,
светлина от липите проливно вали.
Греят юлски легенди и раждат се митове –
от това ли, че някога тук сме били?

Бяхме с Динков тогава, с Воймир и със Есенски,
ала Динков ни гледа от рая сега.
Вейна вятърът, който пак тука донесе ни,
но защо ли навява такава тъга?
   
И защо ли се чувстваме толкоз ограбени,
и е празно в душите ни - без аромат?
И се питам: били ли сме храбри и саблени,
както някога нашият вечен събрат?
   
Но поетът е жив повелител на словото,
че от него той своята обич е пил.
Всичко друго е, зная, измислени доводи,
всичко друго е троскот, трева и бодил.
   
За онези - най-волните - раждат се митове,
че дарени с целувка от Бог са били...
Малки жълти слънца се взривяват в Ракитово,
светлина от липите проливно вали.   


Назад

Всички статии на Брой 06, 2009

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДРУГИ
Малка обява
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Долни Дъбник
Кюстендил
При великотърновци
Бургас
ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА "ГЕОРГИ БРАТАНОВ"
Достойни бойци на културния фронт
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
СПОРТ
Отново наслука!
Приятелски турнир по шахмат
Голбален триумф на ЕВРО 2009 г.




Архив на изданието
1 2 3 4