Брой 07-08, 2009

Тема: БЛАГОДАРНОСТ

В името на истината


Изказвам сърдечна благодарност на редакционната колегия по повод отпечатания в брой 2 от 2009 г. материал, написан от фолклористката Ваня Матеева и посветен на моята скромна особа като хоров диригент, композитор и музиковед. Прекланям се пред старанието на пишещата дама и проявения към мен интерес – дълбок поклон!
Но в името на истината длъжен съм да коментирам и доизясня някои от фактите, поместени в статията. Дано не бъда обвинен в нескромност, но искам обществеността да бъде информирана прецизно.
Аз съм най-дългогодишният диригент на професионалния смесен хор при ССБ – от 1 април 1962 г. до 1 септември 1991 г. Дали имам принос за развитието на музикалното изкуство и в частност на смесения хор при ССБ, ще определи историята... За съжаление статията се базира само на публикации в сп. "Зари" и интервю с г-н Гето Велков – бивш хорист. Без да омаловажавам написания материал, считам че той щеше да бъде по-реалистичен, ако бяха ползвани публикации за дейността на хоровия състав и неговото изпълнителско изкуство, поместени в сп. "Музика" и "Хоризонти", във вестниците "Народна култура", "Работническо дело", "Труд" и "Земеделско знаме", както и в брошурите, издадени по повод кръглите годишнини на състава. В тези печатни издания и в архива на Смесения хор могат да се намерят оценки за изпълнителското изкуство на този хор, дадени от композиторите Ф. Кутев, Г. Димитров и М. Големинов, от музиковедите В. Кръстев, А. Баларева и Т. Джиджев, от диригентите Г. Робев, Д. Русков и Л. Гюлева. Биха се намерили и отзиви от чуждестранната преса, специалните поздравителни адреси от Съюза на композиторите, Съюза на музикалните дейци и Съюза на писателите, както и впечатляващото изказване на проф. Големинов: "Когато чуя по радиото хорово пеене с чиста звучност, знам, че пее хорът на слепите." Чрез използване на част от тези материали би се представило по-правилно творческото развитие на състава.
Трябва да коригирам и уточня, че автор на "История на движението на слепите в България" е Желязко Пеев.
Необходимо е и уточнението: първият сляп диригент на създадения от Михаил Шекерджиев смесен хор "Балкан" е Димитър Домузчиев – изтъкнат цигулар, пианист, диригент и педагог. Като директор на института за слепи деца в София той полага извънредни грижи за музикалното обучение на учениците, създава и смесен ученически хор, с който през 1947 г. изнася голям концерт във Военния клуб. На концерта, в който участвах и аз като сопран, беше поканен и министър-председателят Г. Димитров. Учениците изпълниха специално написана от Домузчиев песен, посветена на вожда и учителя – както се казваше тогава - Димитров. След концерта Димитров изрази възхищението си от изпълнението на първия в София смесен ученически хор и то от слепи деца и младежи. От своя страна Домузчиев изказа становище, че правителство би могло да субсидира създаването на хор от слепи изпълнители  с цел тяхното трудоустрояване. Той визирал вече придобилите популярност концерти на хор "Балкан".
И още през 1948 г. по разпореждане на министър-председателя е създадена комисия от композитори и диригенти, която да прослуша кандидатите за формирането на първия в света смесен хор от слепи изпълнители, субсидиран от правителството. Назначени са и първите диригенти на този уникален състав – Васил Коев – главен диригент и Марко Марков – помощник диригент.
За сведение ще отбележа, че в края на същата 1948 г. професионален хор от слепи изпълнители се създава в Аржентина. След години подобни състави се формират в Армения, Азербайджан, Грузия, Беларус и Литва, но и в това отношение България е първа в света.
През 1960 г. Михаил Карамихайлов е назначен за главен диригент на съюзния хор. По разпределение на Министерство на просветата и решение на ССБ на 1 април 1962 г. аз бях назначен за заместник диригент. Повече от 2 десетилетия ние работихме заедно. Според творческите си виждания и индивидуални предпочитания съдействахме за репертоарното разнообразие и художествено-творческото развитие на състава. Под ръководството на главния диригент Карамихайлов и, естествено, с мое участие хорът осъществи първото си задгранично турне в бившите ГДР и Чехословакия.
В статията на стр. 59 на брайловия вариант на "Зари" е допусната друга неточност. Действително аз направих предложение до Министерския съвет и Комитета за култура относно преименуването на съюзния хор като "Смесен хор акад. Петко Стайнов" при ССБ. Предложението ми беше прието и утвърдено с протокол на председателството на Комитета за култура на 17 ноември 1986 г. Официалното писмено решение аз предадох за съхранение в къщата-музей "Петко Стайнов" в гр. Казанлък.
Ще си позволя да подкрепя с факти писаното в статията относно вокално-симфоничния репертоар на състава, защото нашият хор действително допринесе много за развитието на хорово-изпълнителското изкуство в страната.
1. Беше изнесен голям съвместен концерт с оркестъра на МВР под диригентството на Беню Тотев.
2. С филхармонията на гр. Шумен под диригентството на Филип Ламбев хорът изпълни "Реквием" от Моцарт в градовете Шумен и Търговище. Същото величествено произведение беше изпълнено съвместно с филхармонията на гр. Бургас пред наша и чуждестранна публика в Бургас и Слънчев бряг. Като солисти освен Султанка Минева и Стефан Паскулов бях поканил изтъкнати артисти от софийската опера, измежду които Павел Герджиков, Любомир Бодуров, Елисавета Даскалова, Лиляна Стефанова и др.
3. За първи път в България нашият хор изпълни "Стабат матер" от Дворжак съвместно с шуменската филхармония отново с диригент Филип Ламбев. И отново участваха наши и чужди солисти.
4. Под диригентството на Красимир Захариев с оркестъра на гр. Хасково хорът изпълни „Фантазия за смесен хор, пиано и оркестър” от Бетовен. Същата творба прозвуча и в зала "България" с оркестъра на софийската консерватория под диригентството на Емил Табаков. В този концерт бяха изпълнени две кратки произведения за хор и оркестър от Димитър Домузчиев, но за първи път в страната прозвуча "Наздравица" – кантата за хор и оркестър от Прокофиев. Като солистка участваше дългогодишната корепетиторка на състава Стефи Хадживасилева – вече покойна.
Не може да не се отдаде и необходимото внимание на пианистите, които са работили със състава: Ирина Щиглич, Стефи Хадживасилева, Емилия Михайлова и Алексей Алексиев. Всички те бяха великолепни музиканти, с които хорът осъществи много концертни изпълнения и студийни записи за радио София.
Относно документирането на хорово-изпълнителската дейност на смесения хор при ССБ трябва да е известно, че под диригентството на главния диригент Карамихайлов бяха издадени 2 грамофонни плочи. Под мое диригентство бяха издадени 2 грамофонни плочи и 1 фонокартичка с песен, написана по повод 25-годишния юбилей на гранични войски. Солист за тази моя песен беше незабравимия Христо Маринов. Макар и трудно, но успях да реализирам 1 телевизионен филм за нашия хор – 20 минути с български хоров репертоар.
Когато се пише и говори за Смесения хор при ССБ, не трябва да се забравя, че той беше и активен изпълнителски състав, и творческо-образователна хорова школа. След 1963 г. се провеждаха специални курсове с тези хористи, които нямаха достатъчна нотна грамотност, тъй като малцина бяха тези с музикално образование. Провеждаха се и вокално-педагогически занимания под ръководството на вокални педагози от консерваторията. Хоровото ръководство правеше всичко необходимо за всестранното музикално обучение на хористите, подготвяше свои кадри, привличаше и обучаваше музикално надарените ученици от училищата за слепи деца в София и Варна. В резултат на това се откроиха блестящи хористи и солисти, с които може да се гордее всеки професионален състав като Христо Маринов – блестящ лиричен баритон (той беше първият български певец – носител на званието „Лауреат на Димитровска награда”, както и един от солистите на хоровата капела), Карамфилка Петкова – удивителен самороден лирико-колоратурен сопран (спечелила си прозвището "Славеят на хора на слепите"), Никoла Димитров – драматичен тенор, Султанка Минева – лирико-драматичен сопран, Стефан Паскулов – мощен бас, когото великият Борис Христов покани за свой ученик, Радостин Георгиев – великолепен бас, който понастоящем е солист на Хоровата капела и много други..., но не мога да не спомена Бонка Стефанова, Веска Ангелова, Троянка Мишкова, Тодор Лардев, Петко Василев, Слави Славов и Димитър Божилов.
Поради спецификата на състава и за да се гарантира нормално придвижване на хористите с нулево зрение по време на концерт в непозната обстановка, специални бройки в щатното разписание на състава се предвиждаха за зрящи лица – предимно хора с музикално-певчески качества. Те също бяха включвани в музикално-квалификационния процес. Много от тях също се развиха и изградиха като великолепни хористи и солисти, които продължиха своята кариера в други професионални състави и оперни театри, но първия тласък към голямото певческо изкуство те получиха в съюзния хор. Измежду тях бих споменал известния световен тенор Михаил Светлев, забележителния тенор и вокален педагог Михаил Томашов, дългогодишния солист на Капелата и на прочутия мъжки хор "Йоан Кукузел" великолепния бас Иван Петров – повече известен под името Йохан... Бих споменал и някои от хористите разпръснати из оперите на Германия като Крум Янев, Лидия и Константин Губерови, Васил Стоицев, Лозко Стоянов, Вълчо Вълчев и т.н.
Ще коментирам и проблемите с новия репертоар, който започнах да включвам в хорово-изпълнителската практика на състава.
Вече визирам примери, от които личи големият творческо-изпълнителски потенциал на съюзния хор. Но считах, че той се нуждае от нови, творчески задачи, за да се поддържа "творческия огън", за да се канализира и целесъобразно насочва творческата енергия. С болка ще припомня, че междувременно се прокрадваше идеята: "Хорът на слепите трябва да удовлетворява само нуждите на собствената си среда"... Аз се срамувам да коментирам... Като член на Съюза на композиторите и на Съюза на музикалните дейци аз се стремях да не допускам изолация на състава от музикалния обществен живот на страната. Ето защо според обстоятелствата координирах дейността на състава с творческите планове на Съюза на композиторите и Хоровата секция на Съюза на музикалните дейци. Участвахме в ежегодните прегледи "Нова българска музика", изпълнявахме и правехме студийни записи на препоръчани от Съюза на композиторите хорови песни. От 1964 г. до 1991 г. включително всяка година изнасяхме концерт с хорови песни от български композитори и при това предимно нови творби. Многобройните премиерни изпълнения на хорови песни популяризираха и утвърдиха авторитета на съюзния хор. Но той съдейства за популяризиране на много композитори-песенници и от по-старата генерация, и от младото поколение. За мен и за Съюза на композиторите имаше значение художествената стойност на изпълняваните произведения. Действително някои от тях поставиха за разрешаване проблеми от изпълнителско, интонационно и ритмометрично естество. Но чрез преодоляването на тези по-трудни творчески задачи нашият хор израстваше и доказваше своята опитност, своя потенциал като професионален състав. Това беше и пътя, по който премина съставът и се наложи със своя авторитет, с изпълнителското си умение и зае достойно свое собствено място в музикално-обществения живот на страната. Поради това в Националното радио има стотици негови записи. Поради това много композитори желаеха той да бъде първият изпълнител на техните песни. Поради това десетки творци му посветиха свои произведения, измежду които ще посоча: Димитър Петков – "Минават дни без песни" за смесен хор и солист Христо Маринов, Петко Стайнов – "Родино" – кантата за смесен хор, Пенчо Стоянов – "Балада за човека" за смесен хор и орган, Георги Костов – "Майчини жалби" за смесен хора и солистка Яела Фархи, Мара Петрова – "Хайдушка песен" за смесен хор и солист Слави Славов, Георги Тимев – "Дравска балада" за смесен хор с клавирен съпровод и солист Петко Василев, Добри Добрев – "Балада за белия паметник" за смесен хор с клавирен съпровод и солист Христо Маринов, както и "Изпълнен завет" - кантата за смесен хор с клавирен съпровод и солист Стефан Паскулов и много други... Нашият хор изнесе и авторски концерти с произведения от Петко Стайнов, Добри Христов, Добри Добрев, Георги Тимев, Борис Ибришимов и Стоян Бабеков.
Още през 1980 г. нашият хор беше първият състав, който започна да изпълнява на официални концерти източноправославни църковни песнопения, започвайки с творби от Добри Христов и руския композитор Дмитрий Вортнянски. Дори през 1984 г. Съюзът на композиторите ни покани да изпълним източноправославното песнопение "Мир да цари" в рамките на прегледа "Нова българска музика".
По-младото поколение, за което съществуването на професионалния смесен хор "Акад. Петко Стайнов" при ССБ вече е само една вълнуваща история, трябва да знае поне това, което е написала госпожа Матеева и това, което аз си позволих да допълня в името на истината.
Коментирах и доизясних само отделни факти. Но в някои от спомените си сигурно ще разкажа и за някои не толкова отегчително статистически обстоятелства.
Любители на хоровото изкуство и песента, не забравяйте!

Стоян БАБЕКОВ


Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2009

БЛАГОДАРНОСТ
В името на истината
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XV ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Бургас
Асеновград
Добрич
Монтана
Кюстендил
НАСГБ София
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Спомените на твореца
Бележка за Автора
Интервю без микрофон
ОПРОВЕРЖЕНИЕ
от Милка Кирилова Иванова – председател на ТСО ”Оборище”
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ
Носителят на литературната награда "Георги Братанов" за 2009 година в раздел "Проза" Илия Богданов.
ПРОЕКТИ
Постигнати резултати по проект
Завърши успешно работата по проект „Социални асистенти в помощ на младежи със зрителни увреждания”
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Сърце назаем
СПОДЕЛЕНО ОТ ЧИТАТЕЛИ
НЦРСГ "Хелън Келър" е на световно ниво




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017