Брой 07-08, 2009

Тема: ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Носителят на литературната награда "Георги Братанов" за 2009 година в раздел "Проза" Илия Богданов.

Илия Богданов е издал десет книги с белетристика, между които романите "Курортно селище" и "Възкресенията на Елица" (отличен с наградата на Съюза на българските писатели), повестта "Шапката на Мадам", сборниците с разкази и новели "Нещо си отиде" и "Бели пламъци".
Завършил е ВИФ, днес НСА, и право в Софийския университет. Известно време работи като треньор и юрист, след което четиринайсет години е отговорен и главен редактор на популярното в миналото списание "Антени".    
През пo-голяма част от годината живее в родното си село Ракита, община Червен бряг.

Публикуваме откъси от наградения роман на Илия Богданов - "Шапката на Мадам 2".

Мадам и другите

Този герой, рецидивистът, е малко "показван" в бългapcкaтa литература и то главно като "поддържащ образ". В частност Мадам не е непознат за пo-възрастното поколение читатели. През далечната 1986 год. издателство "Български писател" издаде повестта "Шапката на Мадам" в голям и за онова време тираж. Мадам е престъпник-рецидивист, или както сам казва - пандизчия. Но при допира му с добрите и честни люде в изтерзаната му и противоречива душа бързо покълва доброто; нещо сантиментално-българско има в опиянението му да съгражда. Мадам и неговите съвременници по "професия" нямат нищо общо с днешните рожби на демокрацията - мутрите. "Щото за артистичния професионалист - изповядва той, - за човека с въображение, място на терена няма да има... Почнат ли да се сдружават в банди и фамилии колегите, намеси ли се и политическият интерес, играта много загрубява, става напечено. Без мене, мадам!" Неговото желание е било винаги да бъде смел, красив и свободен. И в същото време действията му са нелогични, необясним е инстинктът му да извърши нещо нередно, противозаконно. Неговият свят няма нищо общо с нашия. Той прави това, което ние мечтаем!

Жълтите обувки с високото токче

Бай Желязо и как Неца ме обичаха като син, чувствах го това, мадам. Само за обичта им днес си спомням. Абе, паметта няма милост - трие се като магнетофонна лента. Имало е добро, зло, човек, a вече го няма. Ала помня жената, която за първи път обикнах - знаеш, първата любов се помни до гроб. И днес сърцето ми трепва, като си помисля колко много я обичах и как тя затри тая любов, превърна я в горчив спомен, в който се мяркат само едни жълти обувки с високо токче. И направи това само с две-три сакати приказки. Вече лицето й го няма, в паметта ми звънтят само тия недомислия.
Бях излязъл от пандиза с бон и половина в джоба. В ония времена това бяха мангизи! Ти знаеш, мадам, как ако яко бачкам и винаги излизам в цивилизацията баровец. Реших: Я иди, Мадам, в по-голям град, заводи има, строителство - колкото щеш. Все ще те вземат на работа някъде, а и общежитие може да ти дадат. Пък, викам си, да се спастря от нашего брата - знаеш, патил си, съберем се, напием се от сантимент, разциврим се над гopката си съдба - и белята готова.
Не е за вярване, ама всичко стана по ноти - работа намерих, влязоха ми в положението, в общежитие ме курдисаха. В него се запознах с тая жена - млада и разведена. То не аз се натиснах, тя ми даде иширет. Почнах, без да влагам кой знае какъв ентусиазъм. А се олях, не, кофти дума е тая - влюбих се!
Животът с нея ми изглеждаше бижу. Щом я нямаше при мен (тя се казваше Лидия, Лидка й виках), побърквах се да я мисля, боях се дори нещо да не й се случи. То това не бе мислене от грижа, ами страдание, болест. Не можех да допусна дори за миг, че някога ще живеем разделени. В такива самотни часове толкова се измъчвах, че не ядях. Отслабнах бе! Ходех като въртоглава овца, cякaш в тежък махмурлук бях изпаднал.
Лидка не беше красавица, a, даже сега преценявам, че беше малко грозничка. Много съм си блъскал мисълта през самотните пандизчийски години, та да разкрия кoe бе онова нещо, което ме теглеше и привързваше към нея. Не мога да разбера тая магия. По тая причина си казвам - това е била истинската любов. Тя сигурно така идва: без нищо да разбираш, вървиш след нея като овце подир овен. Taкa казваше и Лидка - обича ме, а не може да обясни защо.
Един ден подло ме клъвна подозрението (знаеш, мадам, колко мнителен е пандизчията). В паметта ми тогава и сега я няма причината, но си въобразих, че у нея нещо се беше скършило, сърцето й е изстинало за мене. А се любехме все така сладко и все повече ми се набиваше тъпото подозрение, че нещо от нея е отлетяло. Ако щеш, ми вярвай, мадам, но истински ме болеше сърцето. Бях се превърнал в безволев роб на подозренията си, в парцал, закачен на ръждив пирон. Любех я, гледах я, а вече не се радвах, не живеех, а се влачех.
Най-лошото стана, когато й признах страховете и болката си. После, а и днес, се отвращавам от собственото си лигавене. Мисля си, мадам, че и в любовта не бива да се пресищаме. Разбираш, нали - аз бях жаден за нежност, за близък човек, и съсипах най-сладкото нещо, което животът ми поднесе на тепсия. Щото моето не беше любов, а жажда за притежание, болест. Не знам дали ще можеш да разбереш като какво беше това - постоянен страх да не загубиш нещо много скъпо, само твое; у теб се насажда чувството като че всички се стремят да ти го отнемат. И имаш шубето, че колкото повече го вардиш само за себе си, виждаш как все повече го изпускаш. Спомням си какво ни говореше Хахото - такова чувство в любовта е чиста ревност, пък ревността била жажда за собственост, за притежание. Това, казваше, е световната болест пo човечеството, тя ражда алчността, престъпността, завистта...
Пфу, мамка му, я какъв философ се извъдих, та чак се олигавих. Омръзнах на себе си. Друг път ще ти доразкажа тая сантиментално-тъжна историйка моя. Обични приятелю, да не ги даваш тия мои писма на жена си!
Здраве ти желае твоят приятел: Мадам

Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2009

БЛАГОДАРНОСТ

В името на истината

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XV ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Бургас
Асеновград
Добрич
Монтана
Кюстендил
НАСГБ София

ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Спомените на твореца
Бележка за Автора
Интервю без микрофон

ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Милка Кирилова Иванова – председател на ТСО ”Оборище”

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Носителят на литературната награда "Георги Братанов" за 2009 година в раздел "Проза" Илия Богданов.

ПРОЕКТИ

Постигнати резултати по проект
Завърши успешно работата по проект „Социални асистенти в помощ на младежи със зрителни увреждания”

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Сърце назаем

СПОДЕЛЕНО ОТ ЧИТАТЕЛИ

НЦРСГ "Хелън Келър" е на световно ниво