Брой 09, 2009

Тема: ПЪТЕПИС

Дубровник и Котор - очарование и пример за подражание


Отколешна моя мечта бе да посетя град Дубровник и да се запозная със забележителната му средновековна архитектура, заради която е включен в списъка на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. През лятото на 2008 г. се отдаде възможност да изпълня това свое желание. Пътувайки от граничния пункт между Сърбия и Черна гора, та чак до бреговете на Адриатическо море, видях едно изключително сполучливо съчетание на планини, море и реки.
Още след прекосяването на границата тесният планински път за известно време минава край река Лим и след това навлиза във втория по големина за Европа каньон на река Морача. Пътят се извива и набира височина горе високо по стръмно спускащите се към коритото на реката склонове на Динарските планини. Дължината на каньона на р. Морача е около 85 км до вливането на реката в Шкодренското езеро. Дължината на спускащите се почти отвесно скалисти склонове на планината до нивото на реката на места достига 1150 метра. Пътуването в района на този каньон е силно емоционално преживяване, смесено от очарованието на ландшафта, състоящ се от остри, издигащи се планински върхове, снежните шапки на които белеят до късно лято и страховитото чувство от тесния път, провиращ се през голям брой тунели, необезопасен поради невъзможност да се направи нещо повече и по който разминаването на два автомобила е изключено. Пътуването от Приполе до Шкодренското езеро продължава около два часа и тук задължително се прави продължителна почивка, която се посреща от пътуващите с въздишка на облекчение. Така се прекосява на шир малката (13 812 кв. км) и най-западна държава на Балканския полуостров - Черна гора.

Растителността на тази страна е сравнително бедна. В горите преобладава черният бор, който целогодишно, гледан отдалеч, чернее, откъдето идва и наименованието на държавата. Освен това в горите и особено в по-ниските части на планините се срещат сръбски смърч, бук, габър, маслини, смокини, нарове, кипариси, палми и красивият, цъфтящ от ранно лято до късна есен с бели, розови и червени цветове, олеандър.
За отношението на черногорците към опазването на природната среда като цяло и в частност на планинските ландшафти ще дам следния пример. До средата на 2005 г. са били изготвени и се е предвиждало да бъдат пуснати в изпълнение проекти за изграждане на големи мощни ВЕЦ-ове в двата европейски най-големи каньона на р. Тара и р. Морача. Впрочем ще добавя, че каньонът на р. Тара е най-голям за европейския континент с дължина 140 км и втори в света след Гранд каньон на американския континент.
В резултат на силни протестни действия на природозащитните и екологични организации, подкрепяни от цялото население, строителството на тези водноелектрически централи е отменено.
На територията на Черна гора съществуват четири Национални парка. Националните паркове Дормитор, Ловча и Диеласица се намират по склоновете и преди всичко в подножието на едноименните планини.
Пътят към Котор и Дубровник минава покрай Националния парк "Шкодренско езеро" и имахме възможност да се запознаем, макар и частично, с тази защитена територия. Паркът е обявен за национален през 1983 г. Езерото се разпростира на площ от 390 кв. км, като по-голямата част от него е в Черна гора, а по-малката в Албания. Това е най-голямото езеро на Балканския полуостров. В Шкодренското езеро се въдят четиридесет вида риби. Тук гнездят 270 вида водоплаващи птици. По бреговете на езерото са просъществували от векове до днешни дни 20 манастира, поради което този район много често се нарича Черногорска Мала Света Гора.
Покрай Шкодренското езеро минава жп линията Белград - Дубровник, която прекосява с голям брой тунели Динарските планини.
В описанието на този уникален за европейския континент ландшафт трябва да се посочат два от най-високите върхове - Волуек - 2522 м и Черна глава - 2200 м. В планините има голям брой чисти езера. Склоновете на планините се спускат стремглаво до морския бряг и допринасят за неповторимо красивата гледка от съчетанието на планината, тъмносиньото и спокойно Адриатическо море и безкрайните пясъчни плажове на бреговете му.
Пътят от Шкодренското езеро към Котор и Дубровник минава изцяло по Адриатическото крайбрежие. Следващата спирка, която трябва да се направи е срещу остров "Свети Стефан". Той е съвсем наблизо, макар и откъснат от брега, но влизането в него е забранено от собственика (чужденец от Сомалия), който го е приватизирал и го е превърнал в частна собственост в началото на 21-и век. Остров "Свети Стефан" впечатлява със скалистия си каменлив терен и редица сгради със запазена средновековна архитектура.
Посещавайки Черногорското адриатическо крайбрежие, лорд Байрон е възкликнал: "При раждането на нашата планета Земя, тук на Черногорското крайбрежие се е състояла най-очарователната среща на морето и земята, а когато са разпределяни природните перли, то върху тази земя са разпръснати с пълни шепи."
Кратката историческа справка показва как миналото в тази чаровна страна е дало отражение върху видимите останки на културните паметници. Земите на днешна Черна гора най-напред са били населявани от елините. По-късно тя става част от Римската империя и впоследствие от Византия. През VII век тук се настаняват славяните, които със своята многочисленост претопяват местното население.
През XI век войските на българския цар Самуил многократно навлизат на територията на днешна Черна гора. По времето на тогавашния Черногорски княз Владимир се състояло сражение край Шкодренското езеро. По това време държавата Черна гора се е наричала Дукля. Българите пленяват княз Владимир и той е закаран в Преспа. В него се влюбва дъщерята на Самуил - Косара. Първоначално Самуил не е разрешавал дъщеря му да се омъжи за Владимир. Но след настоятелни молби от страна на Косара и закани за самоубийство, Самуил е склонил и бракът между двамата влюбени се е състоял. Самуиловата дъщеря и Владимир отишли да живеят край Шкодренското езеро. Съдбата на Владимир е трагична. Той е бил поканен от Владислав, племенник на Самуил, да посети Преспа, където е посрещнат с почести, но още при влизането му в двореца е бил убит. Не след дълго от мъка по него Косара също умира.
През определени периоди страната е изпадала под силно френско и венецианско влияние. Това е дало силно отражение и върху религията на местното население, която неколкократно е променяна от католицизъм към православие и обратно.
През 1499 г. османски орди нахлуват и превземат тази страна, но в действителност тя никога не е изпадала в буквалния смисъл на думата под турско робство. Труднопроходимият планински характер на страната и значителната й отдалеченост от Истанбул правят невъзможно постоянното присъствие на големи турски войскови части. Това е причината тя да е обявена за васална държава, която в значителна степен запазва своята свобода. В резултат на Берлинския договор от 1878 г. Черна гора получава своята пълна независимост. През Балканската и Междусъюзническата войни участва на страната на сърбите, а през Първата Световна война - на страната на Антантата. През Втората Световна война Черна гора е окупирана от италианците, а впоследствие и от германски войски. От 1945 г. до 2003 г. е съюзна република в тогавашната Югославия. През периода 2003 - 2005 г. е в държавата Сърбия и Черна гора. В края на месец май 2005 г. се провежда референдум, в резултат на който в началото на месец юни 2005 г. е обявена самостоятелността на държавата Черна Гора. Съгласно конституцията на същата тя е обявена за "независима, демократична, социална и екологично чиста държава".
След кратката почивка край остров "Свети Стефан", пътят минава през град Будва. Той съществува като населено място и търговски център от II в. пр. Хр. Разглеждането на стария град впечатлява със запазените тесни улички, настлани с калдъръм, къщите със запазена венецианска архитектура и църквите "Света Троица", "Свети Сава" от XIV в., "Света Мария", в която и сега се извършва богослужение и от католически свещеници, и от източноправославни. Крепостните стени ограждат Стария град и са го защитавали от нападения откъм морето. За силното венецианско влияние говори запазеният венециански знак "Лъв с криле".
След град Будва, пътувайки по Адриатическото крайбрежие по широкия и много добре поддържан автомобилен път към границата с Хърватия, се минава последователно покрай няколко красиви крайбрежни градове, известни с хубавите си пясъчни плажове и пристанищни центрове. Нашата цел е да стигнем до Которския Залив и град Котор, който е включен в списъка на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
От стръмно спускащите се планински склонове към морския бряг, опасващи от три страни  Котор, се открива незабравима и силно впечатляваща гледка към целия Которски залив.
Старият град Котор съществува от III в. след Христа. Старият град е опасан от три страни с високи двадесет метра и дълги 4500 м крепостни стени, с отбранителни кули и други бойни съоръжения, които са защитавали населеното място срещу нападения откъм морето. Хълмът, по който са разположени крепостните стени, се нарича "Сент Джовани".
В града може да се влезе през три порти, отличаващи се със старата си архитектура от римско време. Най-впечатляваща е главната централна порта, през която се влиза в града направо на площада на оръдията. Тук е часовниковата кула, която и сега отброява часовете на времето. Южната порта на града е близо до пазара и е изградена през IX век, а главната порта и северната датират от XVI век. На главната порта над входа има надпис "Нищо наше няма да дадем!".
Старият град Котор е мъртъв град. В него няма постоянно живеещи хора. На входа на отделните сгради са поставени червени табели, от които се вижда чия собственост са били те в далечното минало. Това са богати аристократични которски фамилии. Те са строени предимно в периода XII - XVI век. Архитектурното изпълнение е в романски, готически и ренесансов стил. Силно се чувства венецианското влияние.
На площада на оръдията в източна посока е жълтата сграда на Наполеоновия театър. При нашествията на войските му Наполеон е идвал в стария град Котор, харесал е много града и околностите му и е дал необходимите финансови средства за построяването на театъра, който и сега носи неговото име. Друг характерен площад е площадът "Свети Трифон", на който се намира католическата катедрала "Свети Трифон".
"Свети Трифон" е закрилник на град Котор. Съществува легенда, която разказва, че в средните векове пирати са нападнали града и са откраднали мощите на Свети Трифон. Местното население е събрало значителна сума финансови средства и е откупило от пиратите мощите на светеца Трифон, които сега се намират в тази катедрала.
Катедралата "Свети Трифон" е от XII век, действаща, много богато обзаведена с голяма, метална входна врата, по която са инкрустирани различни фигури. Високо над нея е характерната розетка - отличителен знак на католическите храмове. Вляво от нея е старата сграда на някогашната община. Камбанарията на катедралата "Свети Трифон", както и часовниковата кула са от XIV век. Реставрация е извършена през XVII век.
При нашествията различни войскови части на французи, венецианци, турци и Самуилови българи са идвали до Котор, но никои от тях не са разрушавали този град. В центъра на града е сградата Драко. Сега в нея се помещава Институт за опазване на паметниците на културата. Характерна сграда е дворецът Бургурина. Тя е била собственост на голям влиятелен католически свещеник, който не е имал право да се жени и да създава поколение. Затова е дарил тази своя собственост на общината. Сега тя е превърната в морски музей. В него експонираните предмети са ръчна изработка. Музеят е на два етажа. Тук могат да се видят гербовете на всички стари которски фамилии, мечове, ползвани от морските войски, интересни модели на стари кораби и различни видове морски укрепления. На следващото малко площадче е църквата "Свети Лука" от XII век. В нея има фрески от XII - XIV век, които са много добре запазени. Първоначално тя е била католическа църква, а след това е превърната в източноправославна. Църквата е в готически стил и е характерна с това, че в нея и сега се извършват католически и източноправославни богослужения. Другата голяма църква, която се намира съвсем наблизо е "Свети Николай". Тя е православна, завършена в края на XIX век. Преди това на същото място е съществувал Бенедиктински храм от IX век. Била е католическа с характерната за тези храмове розетка високо над входа.
Има данни, че при едно от нападенията на цар Самуил, тази църква е била разрушена, но след това е възстановена.
От това площадче нагоре в покрайнините на Стария град Котор, по малки тесни каменни стъпала, е възможно човек да се изкачи високо на крепостните стени. По тях за около 30 минути се отива до малката църква "Господ Здравле". Оттук се открива изключително красив пейзаж към целия Которски залив. Този залив някои наричат най-южния фиорд на Европа. Това е най-валежното място на Европейския континент, едно съчетание на влажния средиземноморски въздух и стръмно отвесните склонове на планината, които ограждат залива.
В залива има голям брой островчета. Някои от тях са били обитаеми. Интересна е историята за създаването на Ботаническата градина в едната част на провлака. Местната богата аристократка Екатерина Властелинович много млада овдовява и се отдава изцяло на монашески живот. С големите финансови средства, с които е разполагала, закупува част от провлака и го превръща в интересна ботаническа градина, която съществува и досега.

Силно впечатляваща забележителност, освен с пейзажа си, Которският залив предизвиква интерес с богатото видово разнообразие на растителния и животински свят по бреговете му. Голям е броят на островите в залива, но непременно трябва да отбележим о-в "Свети Георги" с богатата му растителност. Непосредствено зад него е Каменният остров, на който се намира малка църква "Дева Мария", в която е изложен гоблен везан с косите на жена, която от младини до дълбока старост очаква своя съпруг моряк, който така и не се е завърнал от морето. По бреговете на залива няма големи високи сгради. Само малки, с височина до 3 етажа, туристически обекти, разпръснати на значително разстояние един от друг сред богатата растителност, които привличат туристи любители на природата. Човек напуска стария град Котор силно впечатлен от видяното и преживяното. Остава и чувството колко добре и категорично е съхранено това културно-историческо богатство. Тук никъде не се виждат реклами, масички на различни заведения и търговски обекти, които да предлагат по български модел дрехи, обувки, плажни принадлежности, сувенири и др.
Дадена е възможност на посетителите да изучават, да се възхищават, да снимат, да отнесат със себе си спомена за едно добре запазено богатство.
Следващият обект, върху който ще спрем нашето внимание, е град Дубровник. Той се намира на Адриатическия бряг на около 20 км след като се навлезе от Черна Гора на територията на Хърватия. Преминаването на Которския залив става с ферибот за около 5 минути, с което се избягва 50 километровото пътуване по автомобилния път по брега на залива. Град Дубровник е обект, включен в списъка към Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство през 1979. Той е добил отколешна слава на световен туристически център, пристанищен град с голяма търговска дейност, известен до края на XIX век като средище на художници, музиканти, писатели, философи, математици и физици. През средните векове е бил център за развитие на хърватски език.
Старият град Дубровник е основан през VI век. Под една или друга форма върху културно-историческото минало на града е дало отражение присъствието на Римската и Византийската империи. Усеща се Венецианско, Френско и Австро-унгарско влияние, както и на Кръстоносните походи. През целия период на съществуването си той е запазил своята самостоятелност и независимост. Подчертано свободолюбивия дух на местното население се потвърждава с големия надпис над главната порта на града "Свободата не се продава за всичкото злато на света!".
В по-далечно минало градът се е наричал Рагуза. За определен период от време той е представлявал самостоятелна Дубровнишка република.
Името Дубровник има славянски произход от думата Дуброва - Дъбрава.
Закрилник и защитник на стария град е Свети Влас. През XIV век той е бил епископ. Предсказал е за предстоящо нападение на Венеция срещу града и организирал отбраната му.
Градът е укрепен от трите му страни с високи 20 м дебели крепостни стени, с дължина 2500 метра.
Вътре в града сградите са запазили архитектурния си облик, въпреки различията в стиловете, повлияни от Венецианското, Френското и Австро-унгарското присъствие. Улиците са изграждан по предварителен план, който се спазва и досега. Канализацията, изградена през XV век, е действаща и до днес - непроменена.
През 1667 градът е бил разрушен от унищожително земетресение. Но много бързо след това по инициатива и с финансовите средства на местното население е бил възстановен. Световноизвестният драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: "Този, който търси рая на земята, трябва да посети Дубровник!".
Най-жестоко е пострадал старият град Дубровник от бомбардировките на Милошевич. На 16.12.1991 жестоката бомбардировка разрушава стари архитектурни паметници и впечатляващи сгради в Стария град. Значителните поражения от войната на Милошевич срещу Хърватия продължават до май 1992 г. След края на войната започват мащабни възстановителни дейности с финансовата и морална подкрепа на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древния си стил, за да запази атмосферата си.
Обхождането на тесните калдъръмени улици и площада на стария град Дубровник се извършва единствено пешком. Никакви превозни средства не се допускат!
В няколко малки, заглушени магазинчета, без каквато и да е реклама, туристът може да закупи диплянки, картички, пътеводители и други дребни сувенири.
Липсват каквито и да е реклами по сградите и уличките, липсват заведения на открито с чадъри и маси и каквато и да е друга търговска дейност.
Тази част на Хърватия развива много голяма туристическа дейност. Старият град, разположен на Дубровнишкия провлак, с право е получил славата "Перлата на Адриатика".
Пристрастен съм към идеята да се посещават и опознават обектите, включени в списъка на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. У нас, в България, до настоящия момент има обявени 9 такива обекта. Между тях единствено старият град Несебър е населено място с повече от 4000 годишна история. За съжаление през последните две десетилетия жестоко се посегна върху уникалния му ландшафт с изграждането по бреговете му на търговски обекти, построиха се паметници, метални кръстове и цяло "Трифоново село" от търговски къщи. Разрушават се стари къщи - паметници на архитектурата и на тяхно място се изграждат нови обекти с външен вид, нямащ нищо общо с този, характерен за древния град. Старите църкви, останки от крепостни стени и малкото оцелели стари къщи, през по-голямата част от годината са невидими за българските и чуждестранни туристи от накичените по тях предмети, предлагани от амбулантните търговци. Движението по малките улички е почти невъзможно от постоянно движещите се моторни превозни средства на комплексирани, предимно млади, хора, изразяващи по този начин могъществото си.
Трябва ли отново да споменаваме за жестокото, комерсиално посегателство върху другия наш обект, включен в тази конвенция - Национален парк Пирин. Ще се намери ли най-сетне институция, която най-строго да наложи спазването на критериите и изискванията на приложението на Конвенцията, приета със закон от българския парламент.

Георги ПЕТРУШЕВ


Назад

Всички статии на Брой 09, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
Плевен
Долни Дъбник
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ЛЮБОПИТНО
Чудесата на "сляпото зрение"
Нов уред помага на хората с увредено зрение
Направиха кола за слепи
ПОЕЗИЯ
Поезия за деца и възрастни
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Намират се добри хора и кметове, подпомагащи незрящите
ПЪТЕПИС
Дубровник и Котор - очарование и пример за подражание
РАЗМИСЛИ
Трябва ли да съхраним традициите и обичаите?
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СПОРТ
Бургаските незрящи покориха най-високия връх на Балканите
ФЕСТИВАЛ
Поредно отлично представяне




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017