Брой 09, 2009

Тема: РАЗМИСЛИ

Трябва ли да съхраним традициите и обичаите?


Когато чуем да се говори за традиции, веднага пред нас изплува в съзнанието нашенската българска носия - ален или чер сукман с богато везана пазва, нашата риза - с дантелени ръкави, и пъстро тъкана престилка. И всичко това на фона на игрива българска ръченица. Но това е моментна заблуда - това е национална носия, а ние говорим за традиции и обичаи. Тези понятия не могат да бъдат дефинирани само с две думи, а е нужно по-обстойно обяснение. Тя, традицията е преминала през вековете и затова носи в себе си дълбокия смисъл и значение.

Наскоро прочетох книга за обичаите и традициите на българина със заглавие "От Коледа до Великден". Много интересна и полезна книга. Четейки за всеки празник със своите обичаи, аз усетих колко дълбок смисъл има във всяка песен, във всяка дреха, във всеки танц. В селата традициите са много силни, защото там, в селото, се ражда хлябът. Е, не може да бъде друго. И земеделието, и животновъдството е тясно свързано с природата и затова всеки празник е молба към природата да запази труда на човека. Една градушка обрича на глад, а един мор по животните е също пагубен. Нека си припомним Кукеровден в миналото - колко дълбок смисъл има. Да се изгони злото от дома, от обора, затова традицията е толкова силна. А Коледа не е ли молба, отправена към Природата да запази дома от беди, да носи здраве, щастие, благополучие и късмет. Всяка песен е послание, молба за живот и берекет. Иска ми се да разгранича измислени празници, като Свети Валентин и Ден на Благодарността. Та къде е българският дух? Затова аз говоря не за празник, а за традиция. Какво е първи март? Празник или традиция? В случая те са неделими. На първи март по стар български обичай се закичваме с мартеница за здраве и дълголетие. Но на първи март тържествува младостта — природата се възражда. Мартеницата е толкова стара, колкото е стара България, тя носи духа на Аспарухова България. Ето това усукано бяло и червено конче е традиционният символ за младост, здраве и дълголетие. Без политически пристрастия, с това богато минало можем да се гордеем. Макар че празникът Първи март в града и в селото има различно звучене, то символът е един и същ: Благополучие, Здраве, Късмет и Щастие. Тази традиция ние сме засукали с майчиното мляко и затова, колкото и далеч от Родината да сме, пак искаме на този ден да грейнат в дома ни закачливите Пижо и Пенда. По телевизията показаха дома на една преуспяла българка в чужбина. През всичките 30 години тя е събирала български мартеници и е открила изложба от тях. Самият факт, че толкова години не е забравила обичая да си подаряваме на първи март мартеници, говори за силата на традицията. Иска ми се да споделя само една фраза от писмо на моя близка в Англия. Накрая на писмото пишеше: "Прати ми мартеници!!!".  На нея нищо не й липсва - нито дрехи, нито храна, нито коли, нито пари..., но значи има нещо малко, което я свързва с България. Едно бяло-червено конче, което ще я зарадва и стопли.
Но не само киченето с мартеници е традиционен обред. Ами нали на Тодоровден отдаваме почит и уважение на коня, вечния спътник на човека. В битки, на нива, на лов, на разходка, конят е бил и е уважаван другар на човека. А можем ли да забравим легендата за Трифон Зарезан. И тогава ние отдаваме нужното внимание на лозето и виното. Красив български обичай е Лазаровден, Еньовден. И пак всичко е подчинено на желание за Здраве, Благополучие, Късмет и Щастие. А когато наближат новогодишните празници във всеки дом ухае на питка и баница. Колко надежда се крие в символа на Бъдника, как се гадае по дряновите пъпки! В почти всички славянски народи сурвачките са от дрян - дървото на Здравето, Младостта и Дълголетието. На тези празници се събира цялата фамилия в дома на родителите и с това се иска прошка, ако с нещо сме сгрешили, и благодарим за грижите и вниманието към нас. Традиционната баница с късмети и питката с парата - това е толкова стара традиция, но и неостаряваща.
Благовещение, Цветница, все красиви български обичаи. С клонче върба и светена вода, влизайки в дома си, ние измолваме Здраве и Благодат на целия дом. Друг светъл празник е Великден, с красиво обагрени яйца и дъхав козунак. Отново с първото червено яйце си пожелаваме Здраве и Късмет. Ето как се преплитат Празник, Традиция, Обичай - всички, носещи в себе си благопожелания за Здраве и Късмет. Сега времето промени традициите, но аз вярвам, че има още вяра в тях. Имаше по телевизията едно предаване "Това го знае всяко хлапе". Според мен това предаване бе огледало на училището и образованието у нас. Но ми се струва, че наравно с предметите, като религия, бит и техника, околен свят, астрономия и др. би следвало да се наблегне и на традициите и обичаите ни. Вярвам, че при по-обстойно запознаване със символите на традициите ще се повдигне самочувствието и родолюбието ни. Без политическо пристрастие, с това богато минало можем да се гордеем. Българинът е предавал от поколение на поколение българските имена. Но за съжаление сега това е вече позабравено и вместо звучните български имена по страниците на вестници срещаме: Кларк, Ерик, Силвестър, Робърт, Стефания, Карлот, Саманта, Розалия... Мисля си, как ще звучат тези имена, когато трябва да се предадат на поколението след тях?! И сега си спомням незабравимата Славейкова поема "Изворът на Белоногата". Колко точно поетът е обрисувал българския дом и българското село, и величавия дух на българката. Нейната красота, скромност, вярност и обич впечатляват, трогват даже турчина и в нейна чест той заповядва да бъде съградена чешма. Ако до Гергана застане сегашната българка, то разликата ще бъде огромна. Без насилие сега забравяме и дъхавия здравец, и скромната момина сълза пред скъпия парфюм и лъскавата кола. Колко жалко! На Гергана обещаваха злато, сребро и ситен маргарит, а на нашата сегашна българка никой не обещава нищо – чакат я унижение и непосилен труд. На Гергана обещават сараи с много врати и прозорци, но на нея и е достатъчна една врата и един прозорец в бащиния дом. Тя побеждава съблазънта и остава вградена за векове и всеки пил вода от тази чешма, като че ли чува думите на Гергана:

"Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е!"

От тази чешма още тече вода, но като че ли продължава да шепти: "Не напущайте България! Пазете любовта! Не забравяйте традициите, които макар клани, давени и  опожарявани пак възкръсват от пепелищата като птицата Феникс. Те са ни запазили българи! Има още красота, има още надежда, не всичко е загубено, струва си да се опитаме!".

Весела ПАРАШКЕВОВА


Назад

Всички статии на Брой 09, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
Плевен
Долни Дъбник
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ЛЮБОПИТНО
Чудесата на "сляпото зрение"
Нов уред помага на хората с увредено зрение
Направиха кола за слепи
ПОЕЗИЯ
Поезия за деца и възрастни
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Намират се добри хора и кметове, подпомагащи незрящите
ПЪТЕПИС
Дубровник и Котор - очарование и пример за подражание
РАЗМИСЛИ
Трябва ли да съхраним традициите и обичаите?
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СПОРТ
Бургаските незрящи покориха най-високия връх на Балканите
ФЕСТИВАЛ
Поредно отлично представяне




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017