Брой 09, 2009

Тема: 200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ

Луи Брайл


Жан РОБЛЕН
/продължение от брой 5/
1852-1952

Човекът, който за двайсет години търпеливи изследвания е направил за слепите повече, отколкото цели векове на благотворителност, милосърдие и подаяния, умира, пренебрегнат от своите съвременници, без блясък и слава, така, както бе живял. Никой не беше предугадил световното значение на неговото дело; никой, освен твърде ограничения кръг на приятелите му, не се беше замислил, че на 43 години умира спасителят на хиляди хора, някога обречени на невежество, а днес, благодарение на него са в състояние да проникнат в най-високите културни постижения.
Трябваше да минат сто години Франция да признае неговия гений и с тържественост и почит да му отвори вратите на Пантеона.
На 20 юни 1952 г. тялото на Луи Брайл е извадено от общинското гробище и положено в двоен тапициран ковчег. Ръцете на гениалния изобретател, които първи в света докоснаха изпъкналите точици на брайловата азбука, са поместени в запечатана урна върху гроба. Така Купврей запазва една скъпоценна реликва от човека, който е разнесъл славата на малкото селце по четирите краища на света.
На 21 юни сутринта многобройни делегации от слепи, французи и чужденци, дойдоха да се преклонят пред скромния гроб. Тленните останки бяха пренесени в Париж. Синът на седларя в Купврей получаваше върховната награда на Франция – той влизаше между великите хора на Отечеството в епичната крипта на Пантеона.
Всичко в живота на този търпелив изследовател говори за изпълнено с хармония равновесие, спокойна увереност. Той излъчва радост и щастие. Напразно бихте търсили в краткото му съществуване някое безразсъдно действие, някое екстравагантно начинание: той стои твърде далеч от минаващия с гръм бунтовник, който създава мястото си, популярността и славата в разгара на крамолите на своето време. Всичко у Брайл разкрива умереност, спокойствие, ведрост. Той е едно тихо море, което не познава бурята, мирно пристанище, където по думите на съвременниците му, страдащите идват да търсят надежда и подкрепа. И все пак... Слепотата го обгръща, болестта унищожава силите му, човешката злоба забавя признанието на делото му. Сблъскал се е с враждебността, с измамата, той остава добър, сърдечен, верен на приятелите и идеала си. Един оратор от честването на стогодишнината заяви: "В средновековието биха го канонизирали." Не може да има и най-малкото съмнение в живостта на религиозното му чувство. Той оказваше материална и морална помощ на околните си с готовността на апостол и усърдието на светец. Безброй разкази свидетелстват за действеното му милосърдие. Научил, че един от учениците му е затруднен финансово, той веднага му отстъпва мястото си на органист в "Сен-Никола Де Шам", където всяка неделя, благодарение на църковната музика, той изпитва истинско удоволствие. Често купува книги и плочки и ги раздава на по-малко щастливите от него. Преди да умре моли наследниците си да изгорят едно ковчеже, където стоят заключени разписките за дългове: не иска тези, на които е помагал, да бъдат притеснявани след смъртта му. Защото за него приятелството надхвърля границите на нежното чувство, то е истинско отдаване, което носи и своите задължения, "в негово име той би пожертвал всичко – времето, здравето, състоянието си" – казва Колта. "Красивото му и спокойно лице се озарява от една голяма душевна простота, зад която прозира ведростта на щастливците. Какъв пример за нас, които се окайваме в безплодните си, безсмислени дребнавости, низки вълнения, свади, липса на великодушие."
Никой не би бил по-изненадан и притеснен от ореола на величие, с който сега обграждаме името му, както самият Луи Брайл. В живота си той с нищо не се е стремил, нито пък се е замислял за своята собствена слава. Никаква награда от страна на държавата не го окуражи в усилията му, и отказва да му бъде връчен кръстът на Почетния легион. Но признателността на слепите утвърждава плодотворността на таланта му по-добре, отколкото един преходен медал. Посредством мощния канал на ЮНЕСКО, на Световния съвет „Брайл” се увеличава с всеки изминат ден разпространението на азбуката. Днес делото му се разраства до световни размери чрез адаптирането и на славянските, и източните езици, за африканските диалекти и сложното китайско писмо.
Но, когато говорим за Луи Брайл, трябва да помислим и вникнем в положението на всички слепи. Сега те имат възможност да се развиват, да се обогатяват от изворите на културата. По този начин се слага край на предразсъдъците, които обричаха слепия като духовно осакатен човек, отхвърляха го от обществото, гледаха на него със съжаление. Заявяваме с цялата сила на убеждението си - слепият не се нуждае от безплодно пролетите сълзи на едно унизително милосърдие. Неговото пламенно желание, това, което той очаква от нас, е да го приобщим в общия ход на човечеството, да бъде брънка от общата верига, човек като останалите хора. Той иска да влезе в нашето общество, да участва в живота му, да стане пълноценна част от него. Той моли не за подаяния, а за право на труд. Брайл му оказа огромна помощ, като го дари със средство за еманципация, за достъп до цялото човешко знание чрез възможността за четене и писане.

Край


Назад

Всички статии на Брой 09, 2009

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
Плевен
Долни Дъбник
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ЛЮБОПИТНО
Чудесата на "сляпото зрение"
Нов уред помага на хората с увредено зрение
Направиха кола за слепи
ПОЕЗИЯ
Поезия за деца и възрастни
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Намират се добри хора и кметове, подпомагащи незрящите
ПЪТЕПИС
Дубровник и Котор - очарование и пример за подражание
РАЗМИСЛИ
Трябва ли да съхраним традициите и обичаите?
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СПОРТ
Бургаските незрящи покориха най-високия връх на Балканите
ФЕСТИВАЛ
Поредно отлично представяне




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017