Мнозина от хората с увредено зрение вече успешно овладяха работата с персоналния компютър и си служат във всекидневието свободно със него, а други се стремят към този вид рехабилитация, за да постигнат по-максимално удовлетворение на интелектуалните си интереси и своите потребности във времето на информационното ни многообразие. Сбогуваме се вече окончателно с пишещата машинка, която ни е служила безотказно в продължение на десетилетия. Мнозина съсъдбеници след своя технологически успех казват, че ще се сбогуват с брайловата плоча и шилото, които са ни служили много години, за да съхраняваме в писмена форма важна, интересна и необходима информация. Мислим си сега, като че ли вече идва време да се разделим с тях, да ги разхвърлим като ненужни вещи в килера на забвението и да си останат само като мил спомен в музейните сбирки по тифлотехника.
Независимо от различните мнения и становища, разбирания и внушения – на мен ми се иска да поспоря относно подобна постановка по тази проблематика. Пишещата машинка с нейните плоскопечатни възможности вече е ненужна на компютърните потребители. Що се отнася до брайловия способ за водене на записки, бележки и нужна кратка информация, няма друг удобен начин за постигане от невиждащия човек и без употребата на този способ е извънредно трудно и дори невъзможно житейското всекидневие. Може да имаме компютър вкъщи и отлично да си служим с него, но не можем да откликваме на всекидневните си потребности без употребата на брайловия код с неговите 64 структури, които са натоварени с разнообразна символоизразна стойност.
На мнозина от нас е нужно и често се налага да си запишат в даден момент бърза и кратка информация, телефонен номер, важен адрес, наименование на ново лекарство, или пък някоя нова стока. Как това да се направи в компютъра, когато информационният поток прелита край нас и мигновено изчезва на улицата, в парка, или в автобуса. Когато сме вкъщи – на всеки е нужно да си включи компютъра, да изчака да се зареди уиндоуса, след това да се намери съответния файл и чак след това може да запишем необходимото сведение, което ни е направило впечатление и е грабнало вниманието ни. Но вече са минали минути и нова информация се стоварва върху нас като грабителски вал и безвъзвратно заличава предишната информация с неудържимия си бяг в полета на времето и моментното мигновение. В това време брайловата плочка и шилото винаги могат да са ни под сръчните пръсти и чрез тях можем спокойно и съвсем сполучливо да уловим информационния миг от времевия полет. По този начин брайловата грамотност ни се притичва на помощ, улеснява ни във всекидневието и ни дава реалната възможност да сме максимално самостоятелни. За краткия запис на необходимата информация не се изисква кой знае колко време. Само за половин минута сме готови да си отбележим необходимото, което е грабнало вниманието в съответния миг. Друга работа е последващата обработка на вече регистрираната по този способ информация, относно нейното класифициране, подреждане и съхраняване. Ако е наложително релефно-графичните записки да се превърнат в електронна версия, могат спокойно да се въведат в компютъра в съществуващите там папки за конкретното разпределяне на информацията. Но това, разбира се, вече не е екстремна работа, а така да се каже – рутинна обработка и подреждане. Подреждане и систематизиране на уловеното според конкретното съдържание. От друга страна може да се посочи, че даден невиждащ човек има два телефонни указателя – един с извънредно много номера и втори с около петстотин. Първият се намира в персоналния компютър на ползвателя, а вторият е в брайловия вариант, който съдържа най-необходимите му и употребявани телефони във всекидневието. Електронните справочници от подобно естество се употребяват от него сравнително по-рядко, тъй като съхраняваната информация в тях се ползва от време на време. Търсят се телефонните номера, които ги няма в краткия брайлографиран указател. Разбира се, без последното можем да се справяме във всекидневието, но тук всеки брайлист знае, че този универсален код играе важна и незаменима роля в нашия живот, тъй като тази грамотност ни дава възможност много бързо да намерим необходимата информация в съответния момент.
Имаме съсъдбеници, които имат в електронна версия книги по билкарство и лекарствени растения, с рецепти за тяхното приложение в народната медицина. Компютърът дава възможност да се ползват различни енциклопедии, специализирани справочници, интересни сборници, книги от различно естество и чуждоезични речници. Мнозина от нас имат в своите електронни библиотеки десетки разнообразни справочници, съобразно личните си интереси и предпочитания. Когато на отделния ползвател е нужна подробна информация за едно или друго нещо в съответната област – той си включва компютъра и задоволява любопитството си. Но всеки от нас си води кратки брайлови бележки, често вземаме ръкописите си, които сме си съставили и си служим с тях при нужда. Тук всичко записано е пределно кратко и ясно, по азбучната подредба лесно се намира необходимият материал. Всичко това ни помага, без да се ровим в компютъра.
За електронната си библиотека всеки по раздели си съставя списък, създава си на брайл каталог, който улеснява ползвателя при използване на притежаваната литература и справочната книжнина. Когато ни интересува дадена тема, пробягваме с пръстите си по страниците на собствения си брайлов каталог и намираме необходимото заглавие, което би ни свършило работа в момента, а след това включваме компютъра и удовлетворяваме появилата се у нас информационна потребност. В брайловия каталог към всяко справочно издание можем да имаме кратки бележки за съдържанието, обхвата и обема в съответната специализирана област, което би могло да ни помогне при нужда.
Тук бих могъл да добавя, че когато чета нещо сериозно, в самия ход на прочета си водя брайлови бележки с конкретен и пояснителен характер. Това също е възможно за невиждащия човек само с помощта на брайловия код, като след това може да се внесе отбелязаното в електронната памет.
Ето, че става ясно за всеки от нас, че персоналният компютър, като ново технологическо постижение, не се противопоставя на брайловата грамотност, не се омаловажава ролята на брайловия код в живота на невиждащите хора и че в никакъв случай този технологичен напредък не може да замени напълно релефно-графичния способ за самостоятелно записване на информация от невиждащите хора. Би могло да се посочи още, че персоналният компютър и универсалната брайлова грамотност във взаимната им обвързаност са един надежден помощник при осъществяване на спешната рехабилитация и социална адаптация на слепия човек в съвременното общество.
Разбира се, за нас се появи едно чудо на техниката, което е достъпно за невиждащите хора чрез говореща програма или чрез брайлов дисплей. Ясно е за всеки, че персоналният компютър не може изцяло да замени брайловия код и в никакъв случай не намалява неговата роля във всекидневието на невиждащите хора по цялото земно кълбо. Гениалното изобретение на великия французин Луи Брайл е живо като побеждаващата сила над мрака и е несекващ зов на стремление към светлината на необятното познание. Чудодейното универсално шестточие и неговите 64 комбинации са една уникална система, подчиняваща се на математическата формула – две на шеста степен, което й даде вечност, неповторимост и непоклатима същност като стройна система. Тя вече 180 години служи на слепите, дава им вяра в живота, разкрива им прекрасния мир на литературната съкровищница и им осветява пътя към бъднината. Сътвореното от гения е вечно заради пламъка на човешката жажда, полета на мечтите и всеотдайността на голямата любов за благото на съсъдбениците си под небето на Франция. Нужно е да използваме всеки повод за запознаване на обществото с постижението на този скромен творец, което ни подари възможността да бъдем самостоятелни и грамотни хора.