Брой 10, 2009

Тема: СПОМЕНИ

Жажда за живот

Спомените на Самуел ФАРХИ, събрани от Лальо ЦВЯТКОВ

/Продължение от брой 9/

Имитиране на учителите

Добрите учители имитирахме по един начин, лошите по друг.
Стенография изучавахме от V курс, две-три години. Един ден учителят по стенография майор Илия Минков дойде да си вземе часа.
- Деца, сега ще учим еднозначни съкращения - каза той и започна: - А си остава а, не се съкращава, защото тя е съюз, има дума а. Б означава беше. В си остава в, защото има самостоятелна думичка в. Г... го, Д... до. Е си остава е и тъкмо щеше да рече Ж означава може, един ученик се провикна и каза бързо "Ж – жаба". Учителят веднага стана и попита: "Кой вика жаба?" И един друг ученик, понеже обича другаря си, за да не го накажат вика: "Аз". Илия Минков го хваща леко за ушите, вдига го да стане и казва: "Ти знаеш, че знам да наказвам! Седни и друг път това да не се повтаря!". После го имитираха вече. И понеже си имаше такъв особен глас – басов – стана материал за приказки.

Константин (Косьо) Загоров

Много обичаше приятелите и колегите му да го наричат Косьо, Косче. Беше учител по пеене и български. Много четеше и знаеше литература, но беше като селски даскал.
Учителите се редуваха да дежурят в Института. След като изкарат сутрешните занимания, един учител остане надзирател за деня и през нощта. Някои си отиваха по домовете, а други, като Константин Загоров, си живееха в Института.
Веднъж през деня между 1 и 2 часа след обед, през дежурството на г-н Загоров, събрали сме се деца  и започнахме да пеем, отначало тихо, но после се събраха много и пеенето се усили. Пеехме, като хорче, така, на няколко гласа. Ех, отде довтаса г-н Загоров, че като ни емна:
- Абе, диванета такива, аз колко пъти съм ви казвал да не ми ревете между 1 и 2 часа. Марш по часовника!
И ни нареди под часовник – 5-6 души.
Той нали приказваше по шипченски, мъмренето му прозвуча горе-долу така: "Колку пъти съм ви казвал дъ не ми ривети!"
Често го имитирахме: "Мълчете, че господин "Дъ не ми ривети" пристига."

Среднощен диалог

Късно през нощта един учител си идва от кино. Прибира се в Института да спи, с влизането отваря и затваря вратите. Г-н Загоров в другата стая се събужда и започва, ама високо:
- Ой, кой лопъ там бъ?
- Аз.
- Кой си ти бъ?
- Аз съм бе, Косче, аз. Петков.
- Ооо, ти ли си бъ, Питков? Как си бъ, Питков? Отде идиш бъ?
- От кино.
- Ами колку й часът бъ?
- Близо 12.
- Аз помислих, чи й някой от учениците, тъй щях дъ излязъ дъ гу нъплещя...

Загорова поезия

Г-н Загоров беше начетен, имаше поетични заложби. Пишеше стихотворения, без да ги печата. Четеше си ги сам. Оставяше ги в библиотеката на Института. Диктуваше ни да ги преписваме. Караше ни да ги учим наизуст. Ето някои негови стихотворения.

Коте

Мъничкото наше коте
много ни обича.
Коти, нищо не работи,
все след нази тича.

Моето сестриче мило
си заспа и хърка
котенцето на кълбо се свило
там при него мърка.

За Яворов

Веднъж г-н Загоров каза за Яворов:
-Този Яворов писал за тато и за мама, писал е за брат и сестра, за любовница. Обаче за къща и деца не е писал. Ето защо аз пък съм написал.
Продиктува ни стихотворението си, после започна да критикува Яворов: "Тоз чирпанлия, тракийски бучакчия не трябвало да пише "Бог богува, нека си богува!". Бог не трябва навсякъде да се споменава. Написал "цар царува, нека си царува, роб робува, века ли робува". Аз му отговарям: "Века, мой човек! и казвам "От люлката до гроба, робува вечно роба" или: "От люлката до гроб, робува клетият роб."
Ако пък се каже: "Цар царува, роб робува, да живее свободата" – това вече е сатира. Сатирата стоваря големи беди върху главиците на сатириците".
По повод стихотворението на Яворов "Косач" каза за Яворов: "Изглежда той не е косил. Я да покоси малко, ще го видя как ще пее. Коситбата е тежка работа. Косачът се уморява и не му е до песен." Има птица косач и насекомо жътвар.

За Ботев

Г-н Загоров критикуваше баладата на Ботев "Хаджи Димитър". За стиха "Гора зашуми, вятър повее – Балканът пее хайдушка песен!"  казваше, че трябвало да бъде обратно: "Вятър повее, гора зашуми". Не може гората да зашуми преди вятърът да повее. Кой ще мърда шумките? Тези пък, които са ходили из горите, казват, че можело. Вятърът повява на отсрещния баир, ние чуваме шума на гората по-рано от появата на вятъра.
Понеже Загоров беше християнин не обичаше "Делба" и "Молитва" на Ботев. За себе си казваше: "Аз съм един от простите християни, които вярват, че има Господ. Загдето глупаците атеисти се подиграват с Господа, в пъклото ще бъдат мушкани с железни вили от дяволите и ще врат вечно в катран. Господ не е пачавра да се подиграваш с него."
- Ботев е гениален поет – казваше Загоров, - но тук-таме си позволил да напише хулиганщини. В "Моята молитва" той не се моли на истинския Бог, що е в небесата, а се моли на своя бог на разума. И ето какво е изплюл: "не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове..." Ей туй нещо, дето писал за православните скотове е гаменария. Като написал "православните скотове" той си мисли, че е написал кой знае какво нещо. И тия диванета, които не вярват, че има Господ, най-много на туй се смеят: "Соломон, тоя тиран развратен,/ отдавна в раят нейде запратен/ със свойте притчи между светците/ казал глупост между глупаците,/ и нея светът до днес повтаря - / "Бой се от бога, почитай царя!". Как тъй нарича притчите на Соломон глупости!
- Ботев е ашлак! – възмущава се Загоров. – Закача се с другите поети. Ето например какво пише: "Защо не съм и аз поет,/ поет като Пишурката?/ Ех, че ода бих направил/ на баба си на хурката!/... Но защо не съм и Вазов,/ вярата си да възпея:/ че ще стане вълк овцата,/ а певците – като нея?!".
Не трябвало да пише той за Вазов, че ще стане овца. Ама Вазов затуй не го турил в епопеята си. Наредил го здравата!
-Ботев защо не си гледа неговата работа, ами се заяжда и с Пърличев: "Защо не съм Пърличев,/ да преведа "Илиада",/ но с такъв превод, за който/ и лобут да ми се пада!"
Да! Пада ти се, Христо, и то какъв лобут, дето незаслужено си осмял Пърличев! Защото преводът не бил лош. Като превел "Илиада" гърците са го наградили, че много хубаво я превел. Но после, като разбрали, че е българин съжалили, че му дали наградата. Аз не зная да ли са му я дали даже. Той- г-н Загоров разправяше, ама аз съм забравил. Колко време се мина оттогава!

Тормозът на Загоров

Аз и аз имам трески за дялане, но той беше лош педагог. Дали мразеше евреите не зная, но мене много ме тормозеше. Казваше:
- Ой, евреино, много ядеш ва! Я еш, еш! Ама си побъркан чиляк! - или – Ай, той евреин, да му седнеш по турски в чинията, ще те изяде! За Исуса Христа пише в Библията, за неговото идване, обаче ей тия евреи не вярват. Някой пита как може Дева Мария да зачене непорочно от Светия Дух и да роди син. Тука акушерството няма намеса. Господ ортаци в неговата си работа, в делата си няма. Той е дал един път на човека, по който трябва да върви, и е казал: "Вие тука ще вървите, а за моите работи ортак нямам. И затова се счита, че съвършен е само Господ. Той си знае работата, знае какво прави. Някои невярващи питат: "Къде е Господ и защо не може да го видим? Глупави въпроси! Други пък се молят Господ да не им изпраща наказания. Който страда мисли, че Господ го е забравил и го наказва, а това не е вярно. Господ не наказва този що мрази. Той знае какво прави. А защо изпраща нещастия? Защото така нему е угодно. Всеки трябва да се моли Богу и да приема смирено неговите наказания и блага.

Наказанията на Загоров

Когато някой по-възрастен ученик постъпваше в Института, докато го завърши поникваха му мустаци и започваше да мисли за любов и момичета. А такива момчета и момичета имаше много – 18-20 годишни.
За тях Загоров казваше:
- Ай тия седенки, дето ги правите, като ви уловя, ще ви оправя с бастуня. Ще има свети върти пух! Шъ сбъркам календаря, шъ сурвакам с бастуня!
Носеше бастун, без да беше сакат. По някой път казваше: „да учиш, шъ тъ дървя”.
Един ученик завършил Института, постъпил в Музикалната академия. Подал заявление да го приемат на храна и квартира пак в Института, понеже нямал възможност да плаща частна квартира. "Обаче аз, казваше Загоров, бях против неговото настаняване в Института, понеже като ученик беше седянкаджия, занимаваше се със седянкаджилъци.

/следва/

Назад

Всички статии на Брой 10, 2009

ВАЖНО

Най-после облекчение и за нас

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ

15 октомври - международен ден на белия бастун

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Шумен
Кюстендил
Добрич
Горна Оряховица

ОБЯВА

Апарати за измерване на кръвно налягане

ПРАЗНИЧНО

26 октомври – Димитровден

ПРЕМИЕРА

Представяме ви новата книга на Генко Изворски – "Закъсняла пролет"

ПРОЕКТИ

"Спортът - средство за пълноценно социално включване"
Първата проява по проекта "Спортът - средство за пълноценно социално включване" бе проведеният турнир по шахмат
Канадска борба

СПОМЕНИ

Жажда за живот

СПОРТ

Отворен турнир по голбал за купата на България