Брой 11, 2009

Тема: ПРЕМИЕРА

Закъсняла пролет


Генко Изворски

/Продължение от брой 10/

Лазар обходи стая след стая. Подрежда, забърсва прах, вторачва се къде ли не. Сам си търсеше пропуските отново и отново, напред-назад, от стая в стая. Радост пърхаше в гърдите му, слабост някаква го затискаше. Стараеше се да не мисли за Христина. Поглеждаше през прозореца към небето и се опитваше да съсредоточи вниманието си към дребни и незначителни проблеми, които по някакъв начин се бяха запечатали в спомените му.
Кога и как Христина дойде, той не разбра. Видя я на плочника пред къщата да се суети и оглежда.
- Добра среща! - поздрави я Лазар и всичките му колебания, тревоги излетяха нанякъде.
- Днес е четвъртък. Свят ден преди Великден! Реших да не работя. Драго ми е да те посрещна. Заповядай в моята скромна къщурка! Убеден съм, че ти е позната отпреди, но се постарах за късо време да я обновя. Къщата ще е мястото, където ще посрещам старостта си.
Бяха един срещу друг. Христина беше облечена в блузка и дънки. Лазар бе готов да се обзаложи с когото и да е било, че тя е по-красива от всеки друг път. В очите й откри въпроси. В тях нямаше колебание за това, че му е дошла на гости и дали е постъпила правилно. Само още не беше напълно убедена дали Лазар не е подходил към нея, воден от първичен инстинкт, или е чувство, запазило се и преминало през изпитанията.
- Заповядай! - покани я той, прихвана я под ръка и я въведе в къщата.
Топлата й плът го изгори. Лазар беше изтъкан от нерви. Ръката му потрепера. Сви нежно пръсти и направи това движение заради тръпките, които преминаха по тялото му. Готов беше да я прегърне, да я притисне до себе си, да я целува.
Христина прекрачи високия праг и влезе в средната стая. Босите й крака потънаха в мек килим.
- Избери си място! - предложи й той.
Христина се спря в средата на стаята и я заоглежда. Вляво, открай докрай, се простираше широк нар, повдигнат с дюшеци, застлан с красиви тъкани одеяла. Две големи възглавници завършваха този кът, подреден с вкус и цветове. Над него до тавана бе разположен шкаф с вратички от борови летви. Под прозореца, в десния ъгъл, беше разположен миндер, а пред него ниска масичка със столчета, наподобяващи пънчета. Тя пристъпи напред и седна под прозореца.
- Красиво е! - сподели тя. Погледна по-остро и добави: - Тук грижовна ръка е пипала.
- Постарах се! - леко се смути той.
Допусна, че Христина е откровена, но като знаеше, че сам направи цялата подредба, предположи, че тя очаква да й каже къде е мястото на жена му.
- Привърженик съм на прилично скромното, на красивото и рядко позволявам на друг да свърши работата, която мога и сам!
Стори му се, че да обяснява повече не е необходимо. Обходи още веднъж с поглед пространството, убеди се, че нищо не е пропуснал и няма за какво да се тревожи, извини се, че се налага за минути да я остави сама и обясни:
- Ще донеса нещо да се почерпим!

В кухнята Лазар съзнателно се задържа. Всичко му бе готово, подредено. Където й да бръкнеше, можеше да извади, каквото пожелае. Не бързаше, защото трябваше да се успокои, а и трябваше разумно да подходи към желанието на Христина да го уважи и зачете с внимание. Какво се искаше - да седне срещу нея и без никакво притеснение, с най-дълбоко откровение, да й каже, че я обича, че винаги и само нея е обичал. Лазар въздъхна дълбоко. Знаеше, че няма да стори точно така. Сложи върху поднос две бутилки, чаши и тръгна към стаята.
- Мирише на борова смола и лак - посрещна го Христина още от вратата. - Така ли намираш равновесие?
- Равновесие - замисли се Лазар, внимателно положи подноса на масата, седна и я погледна... - Равновесието, Христина, не може да бъде едното блюдо на везната равно на другото! Трудно се намира противотежест! Не зная дали някога ще открия щастието, защото то е част от равновесието.
Христина му се усмихна загадъчно. Кимна леко с глава. Личеше, че се е замислила над това, което той каза. Лазар остана с впечатлението, че тя също търси своето щастие. В себе си той възкликна - дошъл бе мигът, в който можеше с думи да открие чувствата си.
- Имам молба! - каза тя и посочи подноса. - Махни бутилката с ракия и ми донеси вода от кладенеца! Такава сладка вода не съм пила никъде другаде.
- Съгласен! - прие той, излезе и скоро се върна с пълна кана вода. Понечи отново да излезе, но тя го спря.
- Седни! - каза тихо, но така твърдо, че той се подчини. Седна, разля по чашите ракия и напълни високите чаши с вода.
-  Добре си ми дошла! - поздрави. - Сън да беше - толкова красив нямаше да бъде!
Чукнаха чашите си и докато отпиваха се гледаха в очите.
- Дори сега не очаквах да дойдеш, Христина!
-  Истината е, - започна тя, преглътна, помисли си и продължи - че фиданката е крехка, но дървото с широк ствол и разперени клони е по-красиво и по- привлекателно, и особено когато е отрупано с плод.
Лазар забеляза, че усмивката й е горчива, дори тъжна. Гледаше го, но погледът й минаваше през него.
- Позволи ми, - поде той - да продължа по начина, с който ти започна! Христина, красива си и приличаш на разцъфнала роза, окъпана още от роса, отворила листенца срещу пролетните слънчеви лъчи.
Тя сведе клепачи и сви устни. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й. Лазар изтръпна. Нервите му бяха изпънати като струни. Сега или никога - всяка непремерена дума можеше да се стовари върху нея като кълбовидна мълния.
- Душата ми плаче, Лазаре! - започна тя, спря и не продължи.
- Всеки със съдбата си! - съгласи се той. - С годините помъдряваме.
Лазар изчака да провери какъв ефект ще предизвикат думите му. Христина трепна, но бързо се овладя. По лицето й премина едва видима мъгла. Очите й станаха неспокойни. Вътрешното й напрежение премина в нежност.
- Не виждам халка на ръката ти - с поглед посочи той.- Още вчера забелязах. Мога само да гадая какво се е случило. Аз пък като имам... - разпери той пръсти над масата, - е нищо, защото това потвърждава единствено подписания документ за семеен акт. Другото е само лъскав метал!
- Случайно ли си дошъл в Кънено? – полюбопитства тя, като се опита да отклони разговора в друга посока.
- Откровено казано - да! - излъга Лазар, не защото го бе страх да си признае истината, а защото искаше себе си да заблуди. - Не съм забравил, че си родом от Кънено, но не това ме е водило към избора да купя къща, защото съм забравил къде е твоята. Станах мъж на години и като те видях, изненадата ми бе толкова голяма, че цяла нощ не спах. Събуди в мен стари чувства. Мислих си какво ли не...
Тя му се усмихна и леко примижа.
- Тежка нощ, наистина! - призна си на свой ред Христина.
- Дъжд валя, много вода изтече, време мина - може да е късно!
Лазар стана и се измести до нея. Сложи опакото на ръката си на бедрото й, разтвори пръсти и зачака. Христина стисна устни. Очите й го изгаряха. В тях избухнаха огньове. Миг, два колебание и тя положи своята ръка в неговата. Мълчанието не беше тягостно. Между тях прехвърчаха искри. Червените петна по лицето й ставаха все по-ярки. Той погали със свободната си ръка извивката от главата към рамото. Дълбока тръпнеща въздишка се изтръгна от гърдите й.
- Защо сега? - попита Лазар, след като видя, че устните й се разтвориха.
- И аз се питам същото - отвърна му тя
- Моментна слабост на духа, временно желание – има ли любов? Въпроси, въпроси... - проточи той глас. - Младежката ми лудория не завърши с първичното ми желание да те притежавам, но това беше като привличане на два магнита един към друг.
- Нека да не говорим за тогава! - предложи му тя. - Била съм глупава, наивно е било... Не зная какви думи да употребя, но не за извинение. Малко ми са познати миговете на щастието. За съжаление много малко внимание получих. За любов - било е повече горчилка!
Лазар я целуна, стана, извини се и отиде в кухнята. Видя сълзи в очите й. Христина беше освободила душата си. Приела го бе в нея, а това, което ставаше, бе мигът на преобръщането й. Това му заприлича на закъсняла пролет. Трябваше Христина да остане сама със себе си. Така по-леко щеше да преодолее натрупаната суетност и запазваше достойнството си на жена. Лазар трябваше да се радва на всичко това, но как можеше да изрази радостта си, след като бе трупал само мечти и желания. Христина бе до него. Усети влагата на устните й. Забрави в какво време и в какво пространство се намира. Забрави, че светът бързо минава край тях и те двамата са в неговия вихър. Щастлив беше, а не знаеше как да изрази щастието си.
Лазар приготви кафето и се върна в стаята. Впечатлен беше, че не я видя на предишното място. Христина бе легнала по хълбок на нара и запънала рамо бе положила глава на дебелата възглавница. Усмихна му се кротко. Посочи мястото пред себе си къде да положи подноса. Той приседна внимателно, а сърцето му биеше лудо.
- Удобно е! - успокои го тя. - Чела бяха за нар в килия...
- Има и в карцерите! - добави той.
- Така - проточи тя глас - сами си уреждаме живота, сами можем да го съсипем! Човешката душа е сложна и за себе си не търся никакви извинения. Имало е любов, Лазаре, имало е! Не остава в миналото! Трябвало е да се изстрада!
-  Нека да помълчим! - предложи Лазар. - Да пием кафето и да мълчим! Понякога думите не разкриват чувствата. Как да ти обясня какво ми е, като любовта нито има образ, нито можеш да я пипнеш? Тя наистина трябва да се изстрада!
- Мълчание! - като ехо каза тя.
Той побутна подноса към нея и пиха кафе. Гледаха се кротко. Въпроси, въпроси се преплитаха в пространството между тях.
Лазар премести подноса и предпазливо легна до нея. Тя прие ласката му, притворила клепачи.
В стаята притъмня. Навън прикапа и изведнъж като из ведро се изля дъжд. Двамата прегърнати си разменяха нежности и се страхуваха да се пуснат, за да не отлети мигът, към който бяха вървели през годините.
Дъждът не спираше. Плющеше по стъклата на прозореца. В стаята беше тихо, а въздухът се зареждаше с енергия.
- Благодаря ти, че ми се довери! - каза той шепнешком. Тя притисна раменете му към гръдта си и обърна лице
към стената.

 

Назад

Всички статии на Брой 11, 2009

АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонаментна кампания за изданията на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
Меморандум
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бургас
Шумен
Добрич
Асеновград
София
Силистра
Русе
Плевен
Долни Дъбник
Търговище
Тополовград
ПОЕЗИЯ
Наградени автори
ПРЕМИЕРА
Закъсняла пролет
СПОМЕНИ
Жажда за живот




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017