Брой 11, 2009

Тема: ПОЕЗИЯ

Наградени автори


Публикуваме стихотворения на сляпо-глухи автори, наградени в поетичния конкурс на тема "Морето и любовта", посветен на 12-ия рожден ден на НАСГБ и 4 години от основаването на поетичен клуб "Вдъхновение" при Асоциацията.
Прекрасните поетични късове ни бяха любезно предоставени от Калинка Ковачева.

ВЛЮБЕНА ЖЕНА

Искам да съм слънцето, което
ражда от лъчите си деня.
Лъч от изгрева да скътам във сърцето
да свети в здрача на нощта.

Искам да съм пролет закипяла,
с птици и цветя на раменете.
Да съм лято слънчево, горещо,
с морски бриз и пясък по нозете.

Искам да съм есен плодоносна,
с топлина от багри, с полъх нежен.
Да съм бяла снежна зима,
помъдряла от живота грешен.

Искам да съм непресъхващ извор,
от любов и радост във сърцата.
Да съм в зной – дъждовни капки,
напояващи с живот земята.

Искам да съм нежно цвете
в цвета си сбрало утринна роса.
Протегнати ръце, две длани слети
и галещи очи на влюбена жена.

Калинка КОВАЧЕВА

ПОСЛАНИЕ

Фотографите вече си тръгнаха –
самодоволни,
самонадеяни
самодостатъчни.
Всички капанчета
летаргично се прозяват
и унило притварят очи.
И само самотен художник
на самотната скала
с брада от водорасли бленува
да нарисува, как слънцето целува морето.
А долу на брега един слепец
в бутилка от шампанско
пуска в морето
своето послание:
- Любовта е пропаст в морето на живота
и ако някой копнее да направи мост над нея
с ръцете си и мечтите си
ще ме намери тук
на брега на надеждата
до самотната скала.
И тогава художникът самотен
ще нарисува своя блян.

Георги ЧЕРНЕВ

СЪМНЕНИЕ

С тебе бях, а не разбрах –
виното ли тъй искри
или очите ти?
Искри искрят като звезди.

С тебе бях, а не разбрах,
дали ръцете ти държах
или прекрасни гладиоли
незнайно как на този бряг наболи.

С тебе бях, а не разбрах,
дали очите ти целувах
и галих буйните коси,
или пък морските вълни.

С тебе бях, а не разбрах,
бях ли с теб или не бях?

Димитър ГРУДЕВ

СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ

Пясък. Море. Крясък на чайки.
Шумна вълна устремена към мен
току ми подхвърли стъклено късче –
досущ сърчице, но цвета му зелен.

Отгоре, в средата изкусно пробито,
така че да се провира конец.
Дали на дете е красяло вратлето
или е блестяло на девичи венец?

Шепот долавям под свода небесен,
а няма наоколо друг освен мен.
И... вълната, с глас в бяла пяна забулен,
ми се представя – била куриер.

Куриер, който сърцето донесъл –
сватбен дар от морския цар.
На шията си да го нося заръчал,
докато дойде с коня си бял.

Да споря с онези, които подхвърлят,
че фантазирам – не ме влече.
С гордост си нося и то денонощно
изумрудения дар – сърце до сърце.

Лушка МАДЖАРОВА

КЪМ МОРЕТО

При тебе с охота съм спирал
и в мрачни, и в слънчеви дни,
и там от брега съм съзирал
хорото на твойте вълни
и поздрав е носил зефирът
от близки задморски страни.

Аз помня - далеч в синевите
усмихнато слънцето гледа,
а долу с решимост в очите
рой чайки прелитат в безреда,
те слизат, докосват вълните,
следа там оставили бледа.

Море, ти разляно, нестройно
и с тихи, и с бурни води,
веднъж огледално, спокойно,
друг път със разбити гърди –
все пак си за обич достойно
и в радости, тъй и в беди.

За среща голяма отново
едва ли ще дойде часът,
но пречките и да растат,
сърцето и днес е готово
след път минат, дълъг, нелесен
да слуша с жар твоята песен.

Костадин ПАПАЗОВ

 

Назад

Всички статии на Брой 11, 2009

АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонаментна кампания за изданията на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
Меморандум
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бургас
Шумен
Добрич
Асеновград
София
Силистра
Русе
Плевен
Долни Дъбник
Търговище
Тополовград
ПОЕЗИЯ
Наградени автори
ПРЕМИЕРА
Закъсняла пролет
СПОМЕНИ
Жажда за живот




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017