Тодор Лазаров - един от най-добрите "мърфолози" на страната, събра афоризмите си в книга

Всяка неделна утрин един русенец става преди 5 часа, за да слуша радиопредаването "рано в неделя". Това е едно от любимите му занимания, защото не само го слуша, но и участва в него. Тодор Лазаров от години изпраща свои афоризми на водещите на това предаване по "Хоризонт". И всяка неделя хапливите му мисли звучат в националния ефир. Тодор Лазаров е един от дванадесетте участници от страната в предаването, наричани находчиво "мърфолози". "Когато мишката си намисли нещо, винаги котката го разваля", цитира за начало един от афоризмите си той. Пише ги непрекъснато, денем и нощем, и то с активното участие на жена си Веска - "силите за бързо реагиране", както я нарича Тодор. Толкова е добър в остроумията, че миналата година предаването му присъжда званието "Заслужил мърфолог на 2005-а"
Посланието е запечатано върху нова книга, подарена на русенеца.
Всичко би било съвсем обикновено около пишещия, ако не знаехме една съществена подробност, а именно че Тодор ослепява преди десетина години в резултат на диабет. Разказва, че открили болестта му късно, едва след като при едно нараняване на крака си разбира, че мястото не може да зарасне и се налага ампутация на пръст от крака му. Оттогава досега Тодор Лазаров е на инсулин. Зрението си загубва след усложнения на болестта, довели до глаукома и отлепване на ретината. Оперират го три пъти и то все светила, но без резултат. Преди операциите поне чувствах светлината, но след тях "виждам" само тъмнина, казва 63-годишният пенсионер по болест. Преди тъмнината да го изолира от хората, е работил като началник на „Разменен пощенски възел” в гара Русе. Бил е началник на пощата в родното си село Хотанца, където като председател на селското читалище с охота организирал културния живот на съселяните си. По негово време читалището е наградено с държавен орден, припомня си пенсионерът.
Каквото и да е работил през живота си Тодор Лазаров, винаги е носил в себе си заряда на остроумието. Чувството за хумор и дар словото са му вродени, казва с гордост жена му Веска. Женени са от 17 години и връзката им е силна. Имат много общи теми и не са си омръзнали, признават те.
„Бяхме млади и хубави, а сега от всичко това остана само "и"-то...”
Тодор "пише" хапливите си мисли постоянно. Жена му е изписала 5-6 тетрадки с тях. Всеки понеделник тя ги изпраща по пощата на водещите на предаването. Те ги одобряват и в неделя ги четат, разказва Веска. Така е вече от години.
Имам рошави мисли на тема политика, корупция, за лъжата, добротата, за вярата, за авантаджиите, подлизурковците, мутрите, за малодушните, мечтите, за царя и за много други неща, уточнява авторът.
Предлагаме Ви малка част от издадените в книгата му афоризми:

Всички видяха, че царят не е гол, но разбраха, че е гола вода.
В морето от обещания някои остават на сухо.
Не искаше да хване бика за рогата, а кравата за вимето.
Накиснаха го, за да си изперат мръсните ризи.
Клатеше се върху два стола, докато се настани удобно в предложеното му кресло.
Едни се пръскат от ядене, други от яд, а трети се люшкат от глад.
Пълзеше във властта, за да не падне.
Колкото и да е добър като музикант, тъпанарят си остава тъпанар.
Всички клинични пътеки водят до гробищната алея.
От разигралия се театър някои отиват на кино.
Нищо не правеше, но пък от сърце.

Освен тези рошави мисли, извадени от книжката, Тодор Лазаров има резерв от още над 900 афоризма, които биха могли да оформят втора книга и авторът отсега мисли за издаването й. За нея ще му трябват сърцати спонсори, защото с тези две пенсии не могат да си позволят много. Тъкмо заради оскъдицата всяко лято двамата с Веска правят консерви за зимата, в приготвянето на които Тодор е основна сила. Сам обработва и реже зеленчуците, боравейки отлично с ножа. Сам се бръсне, сам поправя врати, прозорци и брави вкъщи, реже дървени трупчета на балкона и слага тапети. Но това не е всичко – сам измисля рецепти, които с Веска прилагат. Като техен автор Тодор е и първият дегустатор на консервираните храни и напитки, казва жена му.
През лятото дните им минават по-интересно, защото времето е топло и всяка вечер Веска придружава мъжа си до пейката пред блока, където винаги има хора. Там мърфологът, разбира се, става център на внимание, защото умее да води разговори, да пуска остроумия. Хората са му интересни. Ако не ги познава отпреди, той се информира за тях най-вече по гласовете. Гласът ми говори за човека и неговия характер, за това как изглежда, с какви коси и ръст е, разказва Тодор.
Вечерите му обикновено минават в гледане на телевизия - футболни мачове и спортни предавания, които Тодор с охота следи.
Сами са в скромното си жилище, тъй като единствената им дъщеря Нели живее отделно от тях. Тя е талантлива художничка, възпитаничка е на известния живописец и педагог Хрисанд Хрисандов от художествената паралелка на СОУ "Възраждане". Нейна картина краси малката кухня, а мястото, където е окачена, е обичайното място, на което Тодор Лазаров прекарва дните си.
Ако след лягане, музата му го споходи, авторът вика на помощ Веска и тя започва да записва новите рошави мисли. Тетрадката и химикалката са винаги до нея. И така е постоянно, твърдят двамата.
"Всеки си носи кръста, но някои получават и удари под кръста", гласи една от рошавите мисли на автора. Добавя, че "Белият свят е лъжовен, и че първата лъжа, с която се сблъсква човек, е биберонът".
Питам го какво очаква от света, а той отвръща "от години очаквам животът ни да стане по-добър, а той става по-зле", казва без драматична интонация пишещият.