Брой 12, 2009
Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Поетът символист Христо Ясенов
В началото на ХХ век в историята на българската литература се появи едно ново литературно течение – символизмът. То иде от Западна Европа, главно от Франция. Най-влиятелните френски поети - символисти бяха Пол Верлен, Бодлер, А. Рембо, Ст. Маларме. Техни последователи се оказват поетите ни Теодор Траянов, Николай Лилиев, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов и още някои големи имена в нашата поезия.
Един от тях, показал се като добър поет, е Христо Туджаров. Фамилното му име не е привлекателно и Антон Страшимиров го заменя с Ясенов - благозвучно и поетическо име.
Христо Ясенов е роден в Етрополе през 1889 г. в семейството на търговец, който още не е изоставил потурите и абата, но праща сина си в търговска гимназия да го подготви като вещ и образован търговец. Христо стои в училището от ден до пладне. Не го влече стопанската наука и напуска гимназията... Баща му е дълбоко обиден и го изоставя. Ясенов се записва в Рисувалното училище в София, завършва го и става учител по рисуване. Тук вече прописва и стихове. Попада в кръга на видни наши литературни творци. Стихотворенията му намират прием в някои литературни списания. Особено е подкрепян от Антон Страшимиров. Силно влияние му оказват поетите символисти Николай Лилиев и Димчо Дебелянов, също и Емануил Попдимитров. Ясенов идейно вече принадлежи на символистите, навлиза в идейния им свят, усвоява поетическото им майсторство, възприема тяхното мирозрение. Като своите учители той създава увлекателни пейзажни творби, одухотворени, те увличат, те благоприятно въздействат на нашите мисли и чувства, разширяват представите ни.
Великолепно звучи стихотворението му "Златна есен, златни листа рони". Есенната картина, която рисува поетът е тясно свързана с настроението му, с преживяванията му:
Златна есен, златни листа рони,
цветен пурпур багри всеки клон,
дъхът скърби мойте небосклони
рухва бързо моят царствен трон.
През мъглата дребен дъжд ромони
и навява сънни самоти
аз съм морен, морен от погроми –
Бедна, майко, чуваш ли ме ти?
И така продължава нататък поетът – нахвърля с няколко щрихи природната картина и ето следва душевното му настроение, хармонично преляло в есенната природа.
Стихотворението е богато на изразни средства и с подбрани народни повторения. Открива се влиянието на Дебелянов: "И тихи пазви, тиха нощ разгръща" – Дебелянов. У Ясенов: "Златна есен златни листа рони.../Тъмна вечер, тъмни сенки стели/."
За кратко време Ясенов усвоява техниката на стихосложението, в зависимост от настроението, което иска да вложи в творбата си, подбира съответната ритмична стъпка, дължината на стиха и най-подходящите повторения:
Бог въздъхне уморен
и безтрепетно разкри
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.
Подобна постройка намираме у Н. Лилиев:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха.
Като мнозина символисти Ясенов се обръща към далечното минало, увлича се в екзотиката му, вдъхновява го романтичното в миналите векове. Той се вижда като рицар, затворил се в своя рицарски замък, построен върху скали над урви, там е затворен в самотата си, но с висок дух изживява страданието си. Взира се той в кулите на изградените си представи за някой силен владетел, който в люта бран е изгубил кралството си. И поетът е изгубил много и плаче над изгубените си мечти.
Но поетът-символист не може да остане завинаги в своя замък, разрушава го и от разрушената крепост остават пепел и камъни...
В стихотворението "И аз ще спя, и аз ще бдя..." се открива една непримиримост на поета със съществуващата действителност, един протест се изтръгва от гърдите му, готов е да води борба, но цялата изява на разбунтувалия се поет не страда от абстрактност, каквато се забелязва при някои други поети символисти.
Ясенов оставя светла следа и в любовната лирика - "Посвещение", "Маргарита", "Суламит" и др.
В "Посвещение", както и в другите му любовни стихотворения, любовта е чиста, непорочна, лишена от всякаква еротика:
"Сложи главата си на моите гърди
и нека сън очите ти притвори"
Това им е всичкото докосване. Вечна пролет ги чака, простори, зеленина и път посипан с крин и перуники. Подобно докосване намираме и у Дебелянов, но по-иначе изразено, по-детайлно, по-оригинално: "Ръка ми вплела пламенна ръка/ и до сърце ми тъжен лик склонила."
В "Маргарита" любимата е все така лъчезарна, ефирна, но противоречива, изтъкана от противоположности, но той я приема такава, обича я без капка колебание. Ала и поетът се показва също такава противоречива личност. Тя е "пение и пролет / и падение и полет, и томление и смях, / и ридание и грях". Тя е близка и далечна, пробуждане и сън: "Аз те любя и забравен искам да те утеша..."
В стихотворението "Суламит" се пренася в твърде далечното минало, говори за една девойка, по-дивна от най-прелестната принцеса, разкрита в най-чаровната приказка. Ясенов е чел най-вероятно разказа на Ал. Куприн "Суламит", от този вълшебник на художественото слово, творец на удивителните творби "Олеся" и "Гранатовата гривна". Суламит, това е момичето от палестинските лозя, една от последните любовни страсти на юдейския цар Соломон.
Христо Ясенов се утвърждава като даровит поет. Той е нежен лирик, израснал сред големите наши поети-символисти. Той овладява художественото им майсторство – цялата образност на стиха – подвижен, лек, музикалността, звучните пълни рими, цялото му многообразие. Още с първия прочит стихотворенията му ни грабват, четат се леко, непринудено, пренасят ни в чародейния свят на поета Ясенов. И често се връщаме при него.
Минават години и човек се развива в дадена посока. Така е и с Христо Ясенов. Той не остава заключен завинаги в рамките на символизма. Заедно с Гео Милев и Людмил Стоянов приемат комунистическото убеждение. Ясенов става член на БКП, става неин агитатор, обикаля казармите и проповядва идеите на комунистическото общество, където човешките блага ще потекат като пълноводен поток. Снабдява лица и групи с оръжие.
Хората на изкуството са хуманисти. Те обичат хората и желаят тяхното добруване, готови са да им помогнат с каквото могат. И Христо Ясенов е човек на изкуството. Като поет, той е мечтател, втурва се към новото, като го възприема безкритично. Застава на барикадата, при дейците и симпатизантите на БКП.
От другата страна на барикадата са враговете на революционните движения. Едните искат власт, другите защитават властта, която притежават. И от двете страни се стреля, и от двете страни падат жертви. И Ясенов става жертва. Прекъсва се животът му, загива поетическият му талант, спрян е възходът му, българската литература губи един надежден поет, отишъл си от този свят на 36-годишна възраст в разцвета на творческите си възможности.
Костадин ПАПАЗОВ
Всички статии на Брой 12, 2009
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА
Рецепти за празничната трапезаСурвакането
Коледна приказка
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Европейски пакт за хората с увреждания - бъдещето не може да чака!ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ТополовградДупница
Кюстендил
Русе
Пловдив
Добрич
Габрово
София
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
100 години от рождението на Никола ВапцаровПоетът символист Христо Ясенов