Брой 12, 2009

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Поетът символист Христо Ясенов


В началото на ХХ век в историята на българската литература се появи едно ново литературно течение – символизмът. То иде от Западна Европа, главно от Франция. Най-влиятелните френски поети - символисти бяха Пол Верлен, Бодлер, А. Рембо, Ст. Маларме. Техни последователи се оказват поетите ни Теодор Траянов, Николай Лилиев, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов и още някои големи имена в нашата поезия.
Един от тях, показал се като добър поет, е Христо Туджаров. Фамилното му име не е привлекателно и Антон Страшимиров го заменя с Ясенов - благозвучно и поетическо име.
Христо Ясенов е роден в Етрополе през 1889 г. в семейството на търговец, който още не е изоставил потурите и абата, но праща сина си в търговска гимназия да го подготви като вещ и образован търговец. Христо стои в училището от ден до пладне. Не го влече стопанската наука и напуска гимназията... Баща му е дълбоко обиден и го изоставя. Ясенов се записва в Рисувалното училище в София, завършва го и става учител по рисуване. Тук вече прописва и стихове. Попада в кръга на видни наши литературни творци. Стихотворенията му намират прием в някои литературни списания. Особено е подкрепян от Антон Страшимиров. Силно влияние му оказват поетите символисти Николай Лилиев и Димчо Дебелянов, също и Емануил  Попдимитров. Ясенов идейно вече принадлежи на символистите, навлиза в идейния им свят, усвоява поетическото им майсторство, възприема тяхното мирозрение. Като своите учители той създава увлекателни пейзажни творби, одухотворени, те увличат, те благоприятно въздействат на нашите мисли и чувства, разширяват представите ни.
Великолепно звучи стихотворението му "Златна есен, златни листа рони". Есенната картина, която рисува поетът е тясно свързана с настроението му, с преживяванията му:

Златна есен, златни листа рони,
цветен пурпур багри всеки клон,
дъхът скърби мойте небосклони
рухва бързо моят царствен трон.
През мъглата дребен дъжд ромони
и навява сънни самоти
аз съм морен, морен от погроми –
Бедна, майко, чуваш ли ме ти?

И така продължава нататък поетът – нахвърля с няколко щрихи природната картина и ето следва душевното му настроение, хармонично преляло в есенната природа.
Стихотворението е богато на изразни средства и с подбрани народни повторения. Открива се влиянието на Дебелянов: "И тихи пазви, тиха нощ разгръща" – Дебелянов. У Ясенов: "Златна есен златни листа рони.../Тъмна вечер, тъмни сенки стели/."
За кратко време Ясенов усвоява техниката на стихосложението, в зависимост от настроението, което иска да вложи в творбата си, подбира съответната ритмична стъпка, дължината на стиха и най-подходящите повторения:

Бог въздъхне уморен
и безтрепетно разкри
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.

Подобна постройка намираме у Н. Лилиев:

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха.

Като мнозина символисти Ясенов се обръща към далечното минало, увлича се в екзотиката му, вдъхновява го романтичното в миналите векове. Той се вижда като рицар, затворил се в своя рицарски замък, построен върху скали над урви, там е затворен в самотата си, но с висок дух изживява страданието си. Взира се той в кулите на изградените си представи за някой силен владетел, който в люта бран е изгубил кралството си. И поетът е изгубил много и плаче над изгубените си мечти.
Но поетът-символист не може да остане завинаги в своя замък, разрушава го и от разрушената крепост остават пепел и камъни...
В стихотворението "И аз ще спя, и аз ще бдя..."  се открива една непримиримост на поета със съществуващата действителност, един протест се изтръгва от гърдите му, готов е да води борба, но цялата изява на разбунтувалия се поет не страда от абстрактност, каквато се забелязва при някои други поети символисти.
Ясенов оставя светла следа и в любовната лирика - "Посвещение", "Маргарита", "Суламит" и др.
В "Посвещение", както и в другите му любовни стихотворения, любовта е чиста, непорочна, лишена от всякаква еротика:

"Сложи главата си на моите гърди
и нека сън очите ти притвори"

Това им е всичкото докосване. Вечна пролет ги чака, простори, зеленина и път посипан с крин и перуники. Подобно докосване намираме и у Дебелянов, но по-иначе изразено, по-детайлно, по-оригинално: "Ръка ми вплела пламенна ръка/ и до сърце ми тъжен лик склонила."
В "Маргарита" любимата е все така лъчезарна, ефирна, но противоречива, изтъкана от противоположности, но той я приема такава, обича я без капка колебание. Ала и поетът се показва също такава противоречива личност. Тя е "пение и пролет / и падение и полет, и томление и смях, / и ридание и грях". Тя е близка и далечна, пробуждане и сън: "Аз те любя и забравен искам да те утеша..."
В стихотворението "Суламит" се пренася в твърде далечното минало, говори за една девойка, по-дивна от най-прелестната принцеса, разкрита в най-чаровната приказка. Ясенов е чел най-вероятно разказа на Ал. Куприн "Суламит", от този вълшебник на художественото слово, творец на удивителните творби "Олеся" и "Гранатовата гривна". Суламит, това е момичето от палестинските лозя, една от последните любовни страсти на юдейския цар Соломон.
Христо Ясенов се утвърждава като даровит поет. Той е нежен лирик, израснал сред големите наши поети-символисти. Той овладява художественото им майсторство – цялата образност на стиха – подвижен, лек, музикалността, звучните пълни рими, цялото му многообразие. Още с първия прочит стихотворенията му ни грабват, четат се леко, непринудено, пренасят ни в чародейния свят на поета Ясенов. И често се връщаме при него.
Минават години и човек се развива в дадена посока. Така е и с Христо Ясенов. Той не остава заключен завинаги в рамките на символизма. Заедно с Гео Милев и Людмил Стоянов приемат комунистическото убеждение. Ясенов става член на БКП, става неин агитатор, обикаля казармите и проповядва идеите на комунистическото общество, където човешките блага ще потекат като пълноводен поток. Снабдява лица и групи с оръжие.
Хората на изкуството са хуманисти. Те обичат хората и желаят тяхното добруване, готови са да им помогнат с каквото могат. И Христо Ясенов е човек на изкуството. Като поет, той е мечтател, втурва се към новото, като го възприема безкритично. Застава на барикадата, при дейците и симпатизантите на БКП.
От другата страна на барикадата са враговете на революционните движения. Едните искат власт, другите защитават властта, която притежават. И от двете страни се стреля, и от двете страни падат жертви. И Ясенов става жертва. Прекъсва се животът му, загива поетическият му талант, спрян е възходът му, българската литература губи един надежден поет, отишъл си от този свят на 36-годишна възраст в разцвета на творческите си възможности.

Костадин ПАПАЗОВ


Назад

Всички статии на Брой 12, 2009

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА
Рецепти за празничната трапеза
Сурвакането
Коледна приказка
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Европейски пакт за хората с увреждания - бъдещето не може да чака!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Тополовград
Дупница
Кюстендил
Русе
Пловдив
Добрич
Габрово
София
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
100 години от рождението на Никола Вапцаров
Поетът символист Христо Ясенов
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Хор "Академик Петко Стайнов" продължава активната си творческа дейност
ЮБИЛЕЙ
Иван Крумов на 75 години




Архив на изданието
1