Брой 12, 2009

Тема: ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Сурвакането

Това е най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. Изпълнява се в ранните часове на Васильовден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12 г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.
Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.
В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче дряновите клонки да се привържат, с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско "Ф". Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка, има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина! Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от тези удари, които носят магическа сила и правят пожеланията по-реални, напротив – колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари.

Произход

Произходът на обичая сурвакане е спорен, макар че неговият смисъл е ясен. Не се оспорва неговият древен предхристиянски характер, макар че няма данни кои народи - траки, славяни или прабългари, са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата "сурвакане" стои коренът "сур" - "огнен", който се свързва с раждането на новото слънце.
Засега обаче няма данни други древни и настоящи народи от индо-иранския кръг да притежават такъв обичай, което прави твърдението за чисто прабългарския произход на обичая не твърде убедителни. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка с древния жезъл на античния Хермес, наречен кадуцей или керикеон, но чисто външната прилика не дава основания за изводи относно произхода на обичая.

Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Очевидно се вярва в магическата сила на дряновото дърво, което трябва да увеличи силата на благопожеланията. Това заключение се съгласува с факта, че много древни народи са вярвали в божествената роля на особени дървета и гори. Древните българи са обожествявали някои видове дървета, по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета. Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им принасяли жертви. Хазарите почитали и свещени гори, чиито вековни дървета символизират мощта на боговете. Вярва се, че който отчупи клонче от тях е заплашен от полудяване и смърт. Доказано е, че славяните също са обожествявали дъбовите дървета. При древните гърци храмът на Зевс бил построен сред дъбова гора. Омир е сравнявал мъжката сила и издръжливост със силата на дъба. При древните източни кавказци, а вероятно и при техните съседи прабългари, в деня на възраждащото се Слънце (25 декември, Коледа) се е запалвало дъбово дърво наречено Гула, което значи Бъдник. Същият обичай на същия ден е характерен и за съвременните българи, макар че все още не е ясно от траките или от прабългарите той е наследен. При славяните, живеещи далеч от България, обичай Бъдни вечер със запалено дъбово дърво няма, но в съседна Сърбия той е съществувал в близкото минало и днес отново се възражда. По всичко изглежда обаче, че той е заимстван от България, откъдето има най-вероятно синкретичен прабългарски и тракийски произход.

МОЯ НОВА ГОДИНА

Във тази чудна бяла нощ къде си?
И тази нощ ли ме оставяш сам?
Годината на теб какво донесе?
На мене ли? Подарък най-голям...
Една торба със мъка пак остави
годината под моята елха
от мъката аз песни ще направя,
от сълзите - на римите смеха!
Но песните ми няма да са тъжни –
до хората ще стигат без скръбта –
поетите - те винаги са длъжни
да не показват сълзи пред света!
Самички свойте сълзи да изпият
дори в новогодишния си тост
и хамлетовска мъдрост да разкрият
на хората всевечния въпрос:
"Да бъдем ли?..."
Защо пък да не бъдем?
Та в бъдното са нашите очи,
макар светът понявга да ни пъди
и глътнатият залък да горчи!...
Годините ще спират като гости,
но ние ще оставаме след тях,
защото се обичахме по-просто
и всяка скръб обръщахме на смях!...
Във тази чудна бяла нощ къде си?
Годината на теб какво донесе?

Дамян ДАМЯНОВ

Назад

Всички статии на Брой 12, 2009

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Рецепти за празничната трапеза
Сурвакането
Коледна приказка

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ

ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Европейски пакт за хората с увреждания - бъдещето не може да чака!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Тополовград
Дупница
Кюстендил
Русе
Пловдив
Добрич
Габрово
София

ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

100 години от рождението на Никола Вапцаров
Поетът символист Христо Ясенов

СПОМЕНИ

Жажда за живот

ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Хор "Академик Петко Стайнов" продължава активната си творческа дейност

ЮБИЛЕЙ

Иван Крумов на 75 години