Брой 12, 2009

Тема: ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Коледна приказка

 Милост

Наближи Коледа. Падна дълбокият сняг в черковния двор. Дигна се една сутрин старият камбанар дядо Митрофан. Грабна лопатата и разрина една пътека - от дъбовата врата на стаята си до камбанарията. Като се прибра вътре на топло, старецът сне ръкавиците, които му беше изплела баба Митрофанка, и рече:
- Знаеш ли какво реших, докато метях снега?
- Какво?
- Реших да заколя петела за Коледа.
- Стой, не думай! Как ще го прежалим?
- Няма какво да сторим. На Коледа може да ни дойде някой гостенин. Как ще го посрещнем, като нямаме нито прасе, нито кокошчица, нито една лъжичка блажинка?
- Прав си - клюмна глава баба Митрофанка и дигна престилката си — да обърше сълзите си.
В туй време крушовата главня на огъня изпращя. Една червена искра се завъртя покрай веригата нагоре и хвръкна през комина. Върху най-горната затоплена тухла на комина се беше наместило едно врабче, да си топли измръзналите крачета.
- Дядо Митрофан осъди петела на погубване! - извика искрата и угасна.
Врабчето трепна и подскочи. Отлетя към курника. Влезе при петела.
- Какво дириш тука? - попита петелът.
- Дойдох да се простим с тебе, защото днес дядо Митрофан ще ти вземе главата.
- Затуй съм сънувал нощес един червен гердан - продума петелът и отпусна жално криле надолу. - Какво да правя сега?
- Бягай - посъветва го врабчето. - Нали знаеш, че Стоянова майка плаче, а Бежанова майка не плаче.
Дядо Митрофан тръгна да си точи ножа и заръча на баба Митрофанка да хване петела. Баба Митрофанка натроши царевични зърна в полата си и ги изсипа пред курника. След туй отнесе голямото корито и го подпря полуизправено с една тояжка. Долния край на тояжката завърза с дълго въже, проточено до нейния прозорец. След като свърши тая работа, хитрата бабичка отвори вратичката на курника и отиде към прозореца. Хвана другия край на въжето. Щом петелът се навре да кълве зърната, тя ще дръпне въжето, тояжката ще падне и коритото ще похлупи петела.
Но петелът разбра измамата. Той беше по-хитър от баба Митрофанка. Показа си главата, разпери криле и се дигна към високата топола, която се беше възправила като огромна бяла свещ над черквата. Кацна на самия връх и там се сгуши.
Тогава баба Митрофанка плесна ръце, разлюти се, грабна секирата и нагази в снега между каменните кръстове. Отиде да сече тополата.
- Скоро да слизаш - викна тя на петела - или ще отсека тополата!
- Отсечи я де! - отвърна петелът. - Ако я отсечеш, тя ще падне върху черквата, черквата ще затисне попа, а тебе ще те изпратят в тъмницата.
Баба Митрофанка не разбра какво й говори петелът, удари два-три пъти със секирата и се замисли. Постоя малко под дървото и като й помръзнаха ръцете, бързо се прибра в къщи и подгони котката с ръжена.
Върна се дядо Митрофан, закани се с юмрук на петела и слезе към кръчмата да си подслади с винце огорчената душа. Прибра се късно. И нали беше посръбнал - сънят му нямаше край. На сутринта някой похлопа на вратата. Чу се гласът на попа:
- Хей, дядо Митрофане? Жив ли си? Пладне стана, а ти още не си бил камбаната.
- Прощавай, дядо попе, ама будилникът ми побягна и тази нощ не му чух гласа.
На другия ден дядо поп се закани:
- По празниците ще ида да намеря друг камбанар. Ще подиря някой по-ранобуден старец. Ти ми объркваш черковната служба.
Седна дядо Митрофан до огъня и заклати отчаян глава. Намести се баба Митрофанка и зарони два реда сълзи.
- Какво ще правим сега, посред зима, ако дойде друг камбанар? Къде ще си денем главите в този сняг? Ама ти си виновен - прокуди си будилника, като рече: ще го заколя.
- Сбърках. Искам да му обадя, че няма да го коля, ама как да му кажа, като не му разбирам кокошия език?
В туй време крушовият пън изпращя и една червена искра се дигна нагоре. Тя изскочи през комина и викна:
- Дядо Митрофан реши да не коли петела за Коледа.
Врабчето, щом чу тия думи, подхвръкна към тополата.
- Хей, петльо! Как си?
- Умирам от глад и студ.
- Слизай долу!
- Страх ме е от ножа.
- Не бой се. Аз ти нося коледна милост. Утре е Коледа, а дядо Митрофан реши да те помилва за празниците.
Петелът радостно подхвръкна надолу, изправи се пред дъбовата врата на старците и закукурига. Старците го чуха, отвориха вратата, поканиха го да влезе и го нагостиха като драг гостенин.
Към полунощ курникът гръмна от петльовата песен, а камбаната заехтя и обади на хората, че е настъпил големият празник. Богомолците със запалени свещи задръстиха черквата. Дядо поп остана много доволен и на сутринта занесе на старците пълно менче с кървавица.

Ангел КАРАЛИЙЧЕВ

Назад

Всички статии на Брой 12, 2009

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Рецепти за празничната трапеза
Сурвакането
Коледна приказка

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ

ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Европейски пакт за хората с увреждания - бъдещето не може да чака!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Тополовград
Дупница
Кюстендил
Русе
Пловдив
Добрич
Габрово
София

ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

100 години от рождението на Никола Вапцаров
Поетът символист Христо Ясенов

СПОМЕНИ

Жажда за живот

ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Хор "Академик Петко Стайнов" продължава активната си творческа дейност

ЮБИЛЕЙ

Иван Крумов на 75 години