Брой 01, 2010
Тема: ЮБИЛЕЙ
Милка Пеева на 85 години
"Животът не се измерва по годините, а по дирята оставена след нас!"
Дирята, която оставя по житейския си път нашата колежка Милка Пеева е достойна за уважение и подражание!
Родена е на 24 ноември 1924 г. в село Две могили, Русенска област.
Произхожда от селско семейство, многодетно, с 5 деца, от които 4 момичета. Още като малко бебенце, на няколко месеца, родителите й разбират, че тя не вижда. При направените прегледи в Русе се установява, че тежкото и сериозно заболяване се дължи на едра шарка, прекарана скоро след раждането. След няколко, за радост, сполучливи операции малкото момиченце започва да се движи само и общува със сестричките си и с другите деца. Със значително забавяне, с 2 години, но с голямо желание тя тръгва на училище в селското школо. Трудни и горчиви са били първите ученически години на малката Милка. Седнала на първия чин в класната стая тя не е виждала написаното на черната дъска, затова пък много радостно е приемала диктовките. При домашните й ученически занимания с голямо желание в нейна помощ са били по-големите й сестри. Те са чели многократно уроците, учили са я на това, което тя сама не е могла да види. С огромно удоволствие е поглъщала всичко научено в училище.
Въпреки това идва един почти трагичен за нея ден, когато в края на учебната година при завършването на 4-и клас учителят пред всички ученици прочита лекарското заключение, че Милка не може да продължи по-нататък обучението си в обикновено училище поради силно увредено зрение.
Голямо е било желанието на малкото момиченце да участва редом с майка си и сестрите си в селскостопанската работа на полето. Поради силно увреденото си зрение обаче много често, окопавайки в царевичната нива бурените и тревата, с мотичката е срязвала крехките царевични стъбла. Виждайки това, майка й с много мъка и горест, но с голямо внимание и обич е отпращала момиченцето си с думите: "Отиди, Миле, при каручката да си отпочинеш, пък после пак!"
Оскъдна е била информацията, която са получавали родителите на Милка в далечното русенско селце, относно възможностите тя да учи в специализираните училища за деца с увредено зрение. Така момичето, въпреки голямото си желание да продължи учението, остава с основно образование.
Още като съвсем младо момиче тя е приета в наскоро сформирания читалищен хор, където води партията на алтите. Тук има много солови изпълнения. Животът в този малък селски колектив е приятен и разнообразен и е свързан с чести пътувания до други населени места и предприятия, където са изнасяни концерти.
Минават години. Милка все по-често пътува до София, където живее вече омъжената й сестра. У нея напира все по-голямо желание да започне работа и сама да осигурява издръжката си. Така тя започва работа в предприятие за плетене на дамаджани. Тази работа й се отдава и Милка е доволна. След 1 година преминава на същата работа в предприятието към ССБ.
През 1956 г. Милка създава семейство като се омъжва за Желязко Желязков. Малко по-късно тя е приета в хора към ССБ като професионална певица, където работи до пенсионирането си. В хора Милка се изявява с добри гласови качества, трудолюбие и дисциплина.
Познавам Милка Пеева и в някои периоди от живота ни сме били много близки, затова уверено заявявам, че винаги съм се възхищавала на високите й морални качества, трудолюбието и самодисциплината.
Милка в продължение на много години беше вярна опора на своя съпруг Желязко, който благодарение и на нейното крехко рамо достигна до високи постове в ССБ.
Тя отгледа и възпита един чудесен син Бончо.
На рождения ден на юбилярката - 24 ноември 2009 г., се събраха много нейни близки и приятели. Милка получи цветя и пожелания за добро здраве и дълъг живот! Около отрупаната с ястия и напитки маса станалите на крака гости изпяха "Многая лета", след което веселбата продължи с много песни и спомени.
Приятно впечатление направи присъствието на Милка Иванова, председател на ТСО "Оборище". Тя поднесе на юбилярката цветя, поздравителен адрес и с най-топли думи отправи сърдечните си пожелания.
Със своята доброта, човечност и благородство Милка е достоен пример за всички ни!
Бъди ни жива и здрава, Миле!
Елена АЛЕКСАНДРОВА
Всички статии на Брой 01, 2010
* ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ССБ *
Длъжни сме и се стремим да оправдаем доверието ви* ПРАЗНИЧНО *
Международен ден на жената – 8 март 2010 г.200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Брайловата грамотност - винаги "За"!!!В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
2009 – година на успехиИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивДобрич
София
Долни Дъбник
Лъки
