Брой 01, 2010

Тема: СПОМЕНИ

Жажда за живот


Спомените на Самуел ФАРХИ, събрани от Лальо ЦВЯТКОВ

/Продължение от брой 12/

Сега малко за бай Христо

С него се запознахме в академията още преди да се явя на изпит. Тогава бяхме с баща ми. Той си имаше портиерска стая в академията. Поприказвахме си с него. Между другото той ми посочи един общински стол, където можех да се храня всеки ден на обед и вечер срещу 5 лева обед и 5 лева вечеря. Предложи ми квартира у тях, обаче се оказа неудобна, че е много далече, чак в циганската махала "Коньовица". Още първата вечер след срещата с бай Христо ние с баща ми започнахме да се храним в този стол, защото беше евтино. В него обедът беше първо, второ и компот, а хляб колкото искаш. Това му беше преимуществото - хлябът малко черен, но колкото си искаме.

Търсене на благотворителни дружества

След като се записах в академията, изникна с цялата си острота и сложност въпросът за издръжката. Веднага си казахме - сега се налага да видим къде да бъда на квартира, как ще уча, пиано за свирене, колко пари ще ми трябват на месец. В туй отношение аз бях съвсем бос, не знаех как да вържа двата края. Баща ми също не знаеше. Бяхме напълно безпомощни.
Започнахме да правим постъпки в еврейските благотворителни дружества. Парите, които русенското благотворително дружество ми даваше (500 лв. месечно) бяха много малко, не стигаха за квартирата. А квартира с пиано в София, с отопление и осветление, без храната, през 1936 г. струваше най-малко 800 лв.

Регина и Аврам Толедови

След дълги лутания ние случайно се натъкнахме на едно познато еврейско семейство - Толедови. Срещата ни с Аврам Толедо стана случайно. Бяхме в синагогата на еврейската Нова година (месец септември). В София по това време имаше две главни синагоги - Ючбунарска и Централна. Ние бяхме в Централната на ул. "Екзарх Йосиф" и "Ломска" ("Вашингтон"). Баща ми и Аврам Толедо се видяха и се поздравиха. Някога в Русе Толедо бил занаятчия (железар, шлосер), а баща ми – дърводелец. Стари познати. Аврам Толедо ни покани у тях. Стана така, че Толедови ме приеха да живея у тях на квартира в стая с най-малкия им син Исак. Той беше по-малък от мене. Аз бях на 17 години, а той, да речем на 14. За отбелязване е обаче, че аз отначало бях само на квартира у тях, а се хранех в общинския стол, както казах по-горе.
Отначало Толедови ме приеха с 300 лева наем – нито много скъпо, нито евтино. Те живееха в двустаен апартамент, за който плащаха 1200 лв. месечно. Частници правеха жилищни кооперации с големи апартаменти и ги даваха под наем. Един предприемач може да има много къщи. В едната живее той, другите ги дава под наем на квартиранти за печалба. Този апартамент беше двустаен. В едната стая живееха Толедови. В другата отначало спях аз със средния и най-малкия син. Големият син беше женен и живееше отделно в друга квартира. В кухнята живееше слугинята. Често сменяха слугините. Отначало беше една Надка, после Николинка, Севастия, бяха от балканските села, българки. Средният син беше сгоден и след седмица-две щеше да се ожени и да се отдели от нас. Спях на кушетка, а те на едно голямо легло с табли и пружина. И моята кушетка беше с пружина.

Снабдяване с пиано

Намирането на пиано и то беше една щастлива случайност. Управителката на приюта за слепи деца госпожица Христова, зряща българка, стара мома, имала собствено пиано, намиращо се в къщата на госпожа Свинарова в Княжево. Госпожица Христова ни даде бележка, с която моли Свинарова, ако харесаме пианото да го вземем в квартирата на Толедови. Отидохме с трамвай 5 в Княжево. Намерихме семейство Свинарови, харесахме пианото – немско, хубаво пиано – качихме го на каруца от Княжево и го закарахме в София. Понеже аз и баща ми не познавахме София, един наш познат, сляп колега, ни водеше до Княжево. Като закарахме пианото в София, внесохме го в квартирата на Толедови на ул. "Братя Миладинови" 62. На пазара намерихме трима преносвачи. Баща ми и Толедо станаха също преносвачи. Така пренесохме пианото в стаята. Седнах да свиря. Толедови и баща ми слушаха и много се радваха. Радвах се и аз, че се снабдих с пиано с наем 300 лв. месечно.

Снабдяване с пари

Лутахме се по разни еврейски благотворителни дружества и частни лица. Не се обръщахме за помощ към българи, защото не познавах такива и имахме недоверие към тях. Съмнявахме се дали биха дали пари на еврейски студент.
Насочиха ни към един човек, русенец, който се занимаваше с шапкарска индустрия. Казва се Жак Елиаз. Щом му описахме положението ми, той веднага извади 500 лв. и ми ги подаде, като каза на секретарката всеки месец на първо число да ми дава по 500 лв. Тогава беше минала половината на месец септември. Той ходил в Италия и познавал слепите като много добри музиканти.
Дотук станаха 1000 лв. Нали? От русенското благотворително дружество 500 и от Жак Елиаз 500. Двеста лева ми отпусна едно софийско благотворително дружество.
Ние бяхме бедни хора. Баща ми нищо не можеше да ми даде. Той работеше в гвоздейната фабрика "ЖТИ" (Железна телена индустрия). Заковаваше капаците на сандъците, пълни с гвоздеи. Когато нямаше тел, фабриката не работеше.
Учебните занятия в академията започнаха. Настъпи мъглива и дъждовна есен. Понеже дотогава не бях се движил без придружител из града, трудно ми беше да излизам сам. Още повече в лошо време. Трябваше да се качвам на трамвай, страх ме беше да не пропущам спирките. Тъй като ми беше неудобно да ходя на вечеря, давах пари на слугинчето да ми купува хляб и салам. Случи се обаче нещо неочаквано. Знае се от Стария завет, че евреите не ядат свинско, а в салама има сланина от прасе.  
Господин Толедо малко се понамръщи. Вика: "Аз съм стар човек и не обичам да ми се носи свинско вкъщи". Аз си знаех, че в салама има свинско, но си го ядях и ми беше вкусно.

Масонство. Вазов го наричаше фармасонство.

Масонството е международно религиозно политическо движение с тайна организация и особени мистически обреди. Масонска ложа – поделение на масонска организация, масонско дружество. Ложите се занимаваха и с благотворителство.
В България имаше две еврейски ложи - русенска и софийска. Русенската ложа се казваше "Бене Бериг", а софийската "Кармел", на името на планината Кармел, където Бог е дал на Мойсей Десетте божи заповеди.
Веднъж у Толедови дойдоха няколко жени от клона на русенското дружество "Ец Хаим". Регина Толедо, у която живеех, беше секретарка на това дружество. Тя каза на председателката на дружеството: "Сами трудно се движи из града. Решихме с мъжа ми да го вземем на пансион срещу 300 лв. на месец. Не е зле нашето дружество да му отпусне една сумичка."

Заседание на дружественото настоятелство

На това заседание хазяйката не можеше да отиде.
"Виж какво Ереза – каза тя на инкасатора Давид. – Аз не съм добре. Розата ме е хванала вече, не мога да си намеря обувалката. Ти кажи на управата. Каквото решат, това ще е."
Отидохме с Давид Ереза в къщата на Годол.  Там заседаваше ръководството на дружеството. Седнахме в стаята и заседанието започна. Аз слушам с четири уши какво се говори. Първо председателката на дружеството госпожа Алкалай каза няколко думи за мене.
- Това момче се казва Самуил Аврамов Фархи. Следва в Държавната музикална академия, като взема стипендия от няколко дружества. От русенското дружество "Бене Бериг" му дават 500 лв. на месец. От софийския клон на дружество "Кармел" също му дават 200 лв. месечно. Жак Елиаз, който има шапкарска фабрика, също русенец, му дава 500 лв. на месец. Сега и ние ще му дадем една малка стипендийка. Нашата секретарка Регина Толедо направи един благороден жест, като го взе под нейно покровителство на пансион срещу 300 лв. За пианото плаща наем 300 лв. Да дадем и ние от нашето дружество някоя малка сумица. Съгласни ли сте?
- Съгласни сме.
И тя предложи на турски "ики юс" (200 лв.). И започват да приказват на турски, за да не мога да ги разбера. Макар че не зная турски, аз по някоя думица поназнайвам и разбрах, че 200 лв. им се виждат много. По едно време обърнаха разговора на идиш. "Хунтел!" обади се една от управата. Хунтел на идиш сигурно значи 100. И тогава председателката започна да говори нещо много оживено.
Най-после откъснаха пазарлъка. Председателката се обърна към мене и ми каза: "Господин Фархи, нашето дружество ти отпуска 150 лв. Смятам, че ти ще бъдеш способен да оправдаеш субсидията, която ти даваме. Иди си вкъщи и учи. Желая Ви успех и довиждане!"
Аз й поблагодарих най-учтиво. Господин Давид Ераза ме хвана подръка и ме заведе вкъщи.

Закон за защита на нацията

Този закон е утвърден с Указ на 21 януари 1941 година.
През април 1943 г. германското правителство е изпратило искане да бъдат депортирани всички евреи от България. Лично цар Борис ІІІ започва дълги преговори и увещания с германското правителство, за да спаси заплашената част от нашите сънародници.
Когато изтъкваме, че страната ни е спасила 49 000 евреи през 1943 г., нека да не забравяме за паметта и на онези повече от 11 000 страдалци от Беломорието и Македония, на които правителството на Богдан Филов през същата година подписа смъртната присъда.
Законът за защита на нацията засегна много евреите. Отначало той предвиждаше ограничаване на еврейските капитали, обаче по-нататък се разви изобщо против евреите в еврейски антагонизъм, антисемитизъм един вид. Задължиха евреите да носят значки – еврейския национален герб (жълта петолъчна звезда). Тя трябваше да бъде пришита с жълт конец за левия ревер на палтото или коя да е горна дреха - било на пуловера, на ризата, на балтона. В обществено заведение и на улицата трябва да имаш значка, за да те знаят хората, че си евреин. Евреите трябва да се прибират рано вечер. След 21 часа те не трябва да се движат по улицата и да излизат на балкон, който гледа към улицата. Даже и на балкон няма право да излиза. Забраната беше от 9 часа вечерта до 6 часа сутринта. Обаче има и друг вариант. В някои градове евреите имаха право да пазаруват след 10 часа сутринта в българските магазини. А в други градове на евреите беше разрешено да пазаруват само 2 часа на ден. В някои градове, като Русе, Плевен и Варна, евреите нямаха право да се движат по централните улици и паркове и съответно да влизат в сладкарниците и магазините, намиращи се там.
Евреите нямаха право да обжалват делата си в по-горна съдебна инстанция. Ако го оправдаят – добре, ако го осъдят – тежко му и горко. Да се оплаче на арменския поп!

Трудови лагери

Законът за защита на нацията е повод да се създават трудови еврейски лагери край Орхание (Ботевград), Елин Пелин, Плевен, Сомовит, Табакова чешма и други населени места. Лагерниците са принуждавани да вършат черен труд, малтретирани са физически и психически. Има и трагични инциденти.
Младите евреи – служили или неслужили в казармата, няма значение, бяха задължени да изпълняват различни трудови повинности. Викат ги да работят някъде за неопределено време и те, щат не щат, отиват, къде ще идат. Такъв е законът. Срещу ръжен рита ли се? Камъни чукат, правят шосета, мостове, трасета за железопътни линии и др. Условията за живот в трудовите лагери били много лоши. Работа много, храна малко, колкото да не умреш. Големите началници нареждали на по-малките да изцеждат докрай силите на еврейските младежи. Одирали им кожите с работа.
Кореспонденцията на лагерниците е била строго цензурирана. В писмата си нямаш право да пишеш за живота и порядките в лагера.
Едно момче се излъгало да пише на родителите си, че в лагера имало голям глад и беззаконие, за което управата го наказала да изпълнява двойна трудова норма. Момчето било слабосилно, не могло да издържи на натоварването и предало Богу дух.
В лагерите имало евреи, които умеели да свирят. Често пъти началниците си правели забави и увеселения. Съберат се и викнат на някои от музикантите: „Пей, чифутино, иди да кажеш на другите да си вземат дрънкалата и да дойдат да ни веселят.”
Началниците пият и ядат, а момчетата свирят, каквото им заповядат: "Свирете България, България щастлива е сега" и те свирят. "А сега – "Волга, Волга, мать родная."
- А, че тя не беше ли забранена по него време? – обаждам се аз.
- Забранена, незабранена, щом началникът желае, ще свириш и хора биля ще играеш. Какво ще правиш!?
Веднъж скимнало на нашите евреи да изсвирят една сръбска песен. Акордеонистът ударил един мажорен акорд и оркестърът засвирил. Някой запял: "Мара има църни очи, ой, Маро, Маро, лепа девойко."
Един началник така се екзалтира, че стреля нагоре с пушка, пробива тавана на помещението и се провиква: "Карай, чифутино, тъй те искам! Ой Маро, Маро... прегърни ме..." и се потъркулил пиян на земята.
Има и много други пиянски епизоди.

(Следва)


Назад

Всички статии на Брой 01, 2010

* ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ССБ *
Длъжни сме и се стремим да оправдаем доверието ви
* ПРАЗНИЧНО *
Международен ден на жената – 8 март 2010 г.
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛУИ БРАЙЛ
Брайловата грамотност - винаги "За"!!!
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
2009 – година на успехи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Добрич
София
Долни Дъбник
Лъки
НОВИНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕСС спечели наградата "Златни звезди"
ПРЕМИЕРА
Бряг на любовта
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ЮБИЛЕЙ
Милка Пеева на 85 години




Архив на изданието
1 2 3 4