Брой 02, 2010

Тема: ТРЕТИ МАРТ

Михаил Скобелев


Уважаеми читатели, по случай Националния ни празник, предлагаме на вашето внимание кратък очерк за един от героите, допринесли за свободата на България.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Михаил Дмитриевич Скобелев е роден на 29.IX.1843 в град Санкт Петербург, Русия. Скобелев е руски офицер, известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877-1878). Той е много популярен сред войниците си и е бил наричан "белия генерал", защото винаги е носил бяла униформа и е яздил бял кон. Бил е един от най-изтъкнатите руски генерали. Баща му и дядо му са също изявени руски генерали, командвали гвардията и казашката конница в походи предимно в Азия. Майката на "белия генерал" се е казвала Олга Николаевна Скобелева. Тя също взима участие в Руско – Турската война.
Михаил Скобелев учи в Парижки частен пансион, след което постъпва като кадет в кавалиергвардията. Участва в потушаването на полското въстание. След което завършва Николаевската щабна академия в родния си град и през 1868 г. е изпратен в Туркестан, където прекарва по-голямата част от службата си. Там той участва в превземането на Хива (1874) и в похода срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижад. Произведен в чин генерал-майор, Скобелев става първия руски губернатор на Фергана.

ФОРСИРАНЕТО НА ДУНАВ

При започване на Руско-турската освободителна война през лятото на 1877 г. великият руски генерал Михаил Скобелев е прехвърлен на Балканите. Първият много важен етап от Руско – турската война е преминаването на Дунав от руската армия. Форсирането на реката е било ръководено от ген. М. И. Драгомиров. Сведенията за участието на ген. Скобелев в този първи, много важен етап на войната са доста противоречиви. В книгата на Цонко Генов "ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878" пише: "На 17 юни в 10 часа Скобелев и Драгомиров, заедно с част от четвърта стрелкова бригада се качват в лодка и преминават заедно Дунава." Докато в хрониката на професор Божидар Димитров "РУСКО – ТУРСКАТА ВОЙНА" е записано: "По мостовете с грохот преминаваха един след друг полковете на освободителната армия – прочее още преди построяването на мостовете прехвърлянето на войските с подръчни, често пъти и отчаяни, средства не спира нито за миг. Генерал Скобелев дори предлага Кавказката казашка дивизия да се прехвърли с плуване. Експериментирали 33 доброволци начело със Скобелев, които се спуснали с конете си в Дунав. До самия бряг доплували само двама – Скобелев и един казак. И, разбира се, командващият забранил осъществяването на идеята." Истината за преминаването на р. Дунав от "белия генерал" е може би някъде по средата между тези две крайни хипотези.

БИТКИТЕ ПРИ ПЛЕВЕН

На Балканите "белият генерал" командва Кавказката казашка бригада при атаките на Плевен. Преди да бъде превзет града той е бил атакуван цели 3 пъти. Първата атака, в която белият генерал не взима участие завършва с неуспех, като основната причина е лошото разузнаване. През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Скобелев пристига от Търново с Кавказката казашка бригада вечерта на 28 юли. Във втората атака на Плевен участват 32 000 души. При това второ нападение руският главнокомандващ изпраща пехотната дивизия на Михаил Скобелев към северния редут до село Гривица. И тази втора атака завършва с неуспех. Руските загуби са почти 4 пъти повече. След тези две неуспешни атаки руснаците разбират, че решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците непрекъснато получавали подкрепления. Генерал Михаил Скобелев предлага да се отреже пътя за Ловеч и след няколко самоубийствени разузнавания, лично разработва план за превземането на града. Генерал-майор княз Имеретински утвърждава плана на Скобелев без изменения. За атаката на Ловеч се създава специален кавалерийски отряд под командването на белия генерал, който трябва да прикрива фланга на дивизията на ген. Мирски и да служи за връзка с корпуса на руските части около Плевен. На Скобелев е възложено да настъпи към Ловеч и после да се присъедини с частите си под Плевен. В началото на третата атака вземат участие 83 000 бойци, но руснаците продължават да изпращат подкрепления и скоро Руската армия достига 100 000 души, ръководени лично от княз Николай Николаевич. На 3 септември Скобелев превзема Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг, и се присъединява със своите части към Плевен, като последен резерв. На 11 септември руснаците предприемат ново мащабно нападение на града, като този път то е значително по-успешно от първите две. Този път белият генерал превзема редута от южната страна, като по бреме на битката неговите войски са били подложени на кръстосан огън от три страни. През деня Скобелев посетил редута три или четири пъти – окуражавал войниците си, говорил им, че скоро ще дойде помощ, че Плевен ще бъде овладян, че победата е последният решителен удар, които ще се нанесе за благото на родината. Непосредствено след тази битка Макгахан срещнал ген. Скобелев и писал: "Той беше в страхотно състояние на възбуда и ярост. Униформата му беше покрита с кал, сабята строшена, орденът му "Св. Георги" бе омотан около рамото, лицето черно от барут и дим, очите хлътнали и кръвясали... Никога преди това не бях виждал такава картина по време на сражение, каквато той представляваше." Румънските части завоюват редута Гривица на север. След завоюването на града император Александър I награждава 34 годишния ген. Скобелев с чин генерал-майор и с орден "Св. Станислав" I степен. Превземането на Плевен е решителен момент във войната, защото се освобождават значителни руски сили за битката при Шейново през 1878 г.

ЗИМНОТО ПРЕМИНАВАНЕ НА БАЛКАНА
 
Руското командване определило 5 януари 1878 г. за начало на преминаването на Балкана и атака на укрепения турски лагер при Шипка-Шейново. Преминаването се предшества от всестранна грижлива подготовка. За войниците са набавени храни, фураж и топли дрехи. Набавени са коне със самари, шейни за возене на оръдията, както и дървени лопати, триони и прочее. Обръща се особено внимание на санитарното осигуряване. Генерал Скобелев, като изхожда от изключително тежките условия (тежък терен, затрупан със сняг, при студ -20 и преспи, достигащи на места до 2 метра) обръща внимание на моралната подготовка. Към войниците, опълченците и офицерите той се обръща със следните думи: "Нам ни предстои да извършим труден, но достоен за славата на руските знамена подвиг; днес ние тръгваме без пътища, за да минем Балкана... Ние ще си пробиваме път през дълбоките снежни преспи и пред очите на противника... Да не ви смущава нито неговата многочисленост, нито упорството, нито злобата на врага. Нашето дело е свято...". Дясната обходна колона на "белия генерал" преминава през Химитлийския проход, като използва два маршрута: първия - село Топлеш – връх Караджа – село Химитлий (около 18 км.) и втория - село Топлеш – връх Корито – село Софуларе – Химитлий (около 28 км.). Това се налага от ограничеността на прохода и от това, че първият маршрут е уязвим от противника. Първият маршрут е под командването на командира на Българското опълчение ген. Столетов, а за водач на маршрута е избран българина Новак Димитров от село Зелено дърво (Габровско). Вторият маршрут също имал за водач българин.

ШЕЙНОВСКАТА БИТКА

Шейновската битка е последната от четирите битки при Шипченския проход. Тя е ръководена от ген. Радецки, като най-много се изявяват руските генерали Скобелев и Мирски. В центъра атакувал ген. Радецки с частите от Шипченската позиция, по левия фланг действал ген. Мирски, а по десния – Скобелев. Крайната цел била да се обкръжи укрепения лагер и да се разгроми корпуса на немеца Вейсел паша. Колоната на белия генерал, разположена около Топлеш, била съставена от 16 000 души. В нея имало 7 български опълченски дружини, които се представили блестящо с битката при ъгъла на Шейновската гора. След боя Скобелев казал за тях: "Те също бяха лъвове. При тях липсваше стройността, красотата и редът, но енергията им стигаше до краен предел." В нейния състав влизал също и ескадрон от камили, доведени от Средна Азия, които били привикнали на резки температурни амплитуди и трудни планински преходи. Колоната на ген. Мирски наброявала 20 000 души и била разположена около Трявна. Водач на колоната на "белия генерал" през Химитлийската пътека бил отново Новак Димитров от село Зелено дърво (Габровско). Тези две части имали за цел да атакуват по фронта след заемането на Шипка от обходните колони. На 9 януари Мирски е подложен на контраатака, но белият генерал успява да се придвижи и да му окаже помощ, с което е нанесено голямо поражение на османците (близо 4000 убити и ранени). След Шейновската битка в обръщението си към Българското опълчение от 10 януари 1878 г. Скобелев заявил: "Юнаци! Благодаря ви за добрата служба и юначество, което вие показахте във вчерашния бой. Вие, юнаци, се сражавахте не по-лошо от вашите другари по оръжие – войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години."
След решителните победи при Шипка и Шейново, руските сили, водени от генерал Гурко, разгромяват армията на Сюлейман паша в битката при Пловдив и откриват пътя за настъпление към Цариград (днешен Истанбул).

КАРИЕРА СЛЕД РУСКО – ТУРСКАТА ВОЙНА

След Руско-турската освободителна война ген. Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на по-голямата част от днешен Туркменистан. В началото на 1881 г., докато напредва с армията си към Ашхабад, той е отзован и е назначен за командващ армейския корпус в Минск. В края на живота си белият генерал се ангажира с активни политически позиции. В началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които предрича състоялия се близо 60 години след това славяно-германски сблъсък. Това предизвиква недоволството на руското правителство и той бива извикан в Санкт Петербург.

СМЪРТТА НА СКОБЕЛЕВ

На 25.VI.1882 г. Михаил Дмитриевич Скобелев умира от инфаркт на път за столицата. Смъртта му е общонародна трагедия. Скобелев е погребан в семейното си имение близо до Москва, с военни почести. На 26.VI.1882 г. цялата руска столица излиза да каже последно сбогом на своя любим генерал. Някои руски автори пишат: "Селяни през целия път до семейното имение на Скобелев носеха саркофага му на ръце".

ЛИЧНОСТТА НА "БЕЛИЯ ГЕНЕРАЛ" ДНЕС

Личността на големия руски генерал се помни и днес. След Руско-турската война в Плевен, на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града, е създаден парка "Скобелев", в който се намира Плевенската панорама и паметникът на белия генерал. През септември миналата година по повод 130 години от освобождението на града до мемориалния комплекс е издигнат внушителен по емоционално въздействие паметник на Михаил Скобелев. В сборника с маршрути "По пътищата на освободителите" пише: "На мястото на някогашните редути се е ширнал Скобелевият парк със своите батареи, каменни пътеки, храсти, цветя и паметници... Застане ли човек до костницата - център на парка, неговият поглед пада върху Мъртвата долина и трите била на Зелените гори. От другата страна на входа, като на длан се разстила обновеният град Плевен с безбройните си нови светли сгради и между тях паметниците на руската бойна слава." Белият генерал се ползва с голяма популярност сред българския народ не само заради подвизите си във войната, но и заради факта, че има голяма заслуга за военното възпитание на българските опълченци.  

Личността на Скобелев се тачи и в неговата родина. Там през 1912 г. на Тверския площад с народни средства е издигнат паметник на белия генерал, а през 1904 год. е основан първият "Скобелевски комитет", който е имал огромен авторитет в Русия. Днес след повече от 100 години още съществува такъв комитет. Сегашният е бил създаден преди 12 години и за своя главна цел смята възстановяването на историческата справедливост и връщане на славното, но позабравено име на Михаил Скобелев. Вицепрезидентът на "Скобелевския комитет" казва за белия генерал: "Смятаме, че е назряла необходимостта от дълбоко преосмисляне на неговото място в историята, защото Скобелев е човек, с който Русия се гордееше – той е направил много за нея. За 19 години бойна кариера Михаил Скобелев участва в 70 боя и сражения и всички те завършиха с победа. Войниците казваха: "Ако Скобелев не победи – никой няма да победи". Обичаха го и офицери, и войници, наричаха го "нашия Скобелев".Неоценима е ролята му в Освобождението на България от османско иго. Сражението край Плевен му донесе повече слава и направи името му по-известно в цяла Русия, отколкото всички предишни успехи... Той мина през много войни, но да загине на бойното поле не му беше съдено". В началото на септември 2009 година руският президент Владимир Путин беше поканен на среща с активисти на "Скобелевския комитет", на която изнесе реч, в която каза: "Длъжни сме по принцип да променяме отношението си към личността на Скобелев, преди всичко в Русия. Да наричаме с негово име градове, улици и военни части. И това е най-малката част от онова, което заслужава този удивителен човек, гениален пълководец, изтъкнат държавен деец и славянски патриот. Той е символ на доброто в руския народ. Лично аз смятам, че няма да е преувеличение да се каже, че прославеният бял генерал би могъл да промени хода на цялата руска история, ако не беше толкова рано завършил земния си път".


Назад

Всички статии на Брой 02, 2010

14 ФЕВРУАРИ
Ден на виното и любовта
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Гатанки
ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ НА ИНВАЛИДИТЕ "НИЩО ЗА НАС БЕЗ НАС"
Европейският парламент продължава да защитава правата на хората с увреждания
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Велики Преслав
Русе
ЛЮБОПИТНО
Слепият музикант
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ.
Права и задължения на здравноосигурените пациенти през 2010 г.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Какво представлява конюнктивитът?
ПРОЕКТИ
Нов спечелен проект заработи в услуга на слепите хора
ТРЕТИ МАРТ
Михаил Скобелев
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ!
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта




Архив на изданието
1 2 3 4