Брой 03, 2010

Тема: ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ

Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ

Дойде време читателите да се запознаят по-отблизо с един сравнително нов за нашето студио, но и доста популярен сред артистичните среди актьор – човекът-глас Звезделин Минков.
Вече трета година гласът му присъства в домовете ни, чрез прочетените от него книги и не вярвам някой да не признае, че Звезделин успешно се налага като един твърде талантлив четец.
Е, и след тези встъпителни думи, мисля, че идва моментът да ви го представя – запознайте се!
Звезделин Минков е роден на небезизвестната сакрална дата 10 ноември, само че 30 години преди промените – 1959 година в също така небезизвестния град Козлодуй.
Самият той смята, че не е случайно съвпадението, че цял живот имитира гласа на Тодор Живков и свалянето му от власт е именно на тази дата.
Звезделин завършва средното си образование в родния си град, в реална гимназия, където има щастието да му преподават двамата му родители. Майка му Венета е била преподавател по български език и литература, а баща му го е обучавал в естествените науки – биология, анатомия, ботаника и зоология.
Освен в дебрите на науката, бащата на Звезделин го въвежда в магическия свят на театъра, бидейки основател на самодейна театрална трупа в Козлодуй. Така че, още от малък, той заживява на сцената, участвайки в театрален кръжок, свири в духовия оркестър и се изявява в танцовата трупа. "Изобщо, бях едно вундеркиндче" – смеейки се, казва Звезделин за себе си.

- Спомняш ли си първата си роля в самодейния театър?
- Ами да, тогава бях на 15 години, в осми клас, и играх ролята на Бронза в спектакъла "Съдии на самите себе си" от Кольо Георгиев – една твърде нашумяла тогава пиеса, поставена в Младежкия театър.
Интересно е, че пиесата е била поставена в Козлодуй от бащата на Звезделин, след като е била видяна от него при служебно посещение в София. В една от свободните си вечери той гледа постановката и силно впечатлен намира пиесата, публикувана в списание "Съвременник", разпределя ролите в самодейния колектив и я представя на Козлодуйска сцена с участието на цялото си семейство.
След като завършва средното си образование, Звезделин изкарва 2 години в казарма и твърди, че никак не съжалява за това. Годините на казармения живот – от 1977 до 1979, се оказват много интересни за него. Служи като мерач на лека картечница близо до българо-гръцката граница край Момчилград. И сега Звезделин възприема казармата и въобще отбиването на военна служба като нещо много важно и полезно за младите хора, счита, че това е една школа по дисциплина.
Още по време на военната си служба Звезделин кандидатства в театралния институт "Кръстьо Сарафов", като един от 1300-те кандидати, от които за обучение в специалността актьорско майсторство са приети 30 момчета и 15 момичета.
Звезделин смята себе си за един от малкото късметлии, които имат щастието хобито им да съвпада с професията, тъй като цял живот му е доставяло огромно удоволствие да забавлява хората.
"Има хора, които имат дадена професия, например инженер, но обичат да свирят на китара, което им е хобито. Е, аз съм актьор и обичам да бъда актьор и именно затова четенето във вашето студио ми доставя огромно удоволствие, защото то е част от моята професия."
Звезделин Минков завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1983 г. Смеейки се, като превъзходно имитира гласа на Тодор Живков, разказва, че при завършването му е имало среща с тогавашния Генерален секретар, на която той пита ректорката:
"А бе, Сейкова, колко души завършват ВИТИЗ?"
На което тя му отговаря – "Ами 65, другарю Живков".
Тогава Живков казва:
"Много бе, какво ще ги правим в тая малка държава толкова много артисти? Аз лично предпочитам да завършат 5 души, ама такива великолепни артисти да бъдат, че лично аз да знам трите имена на петимата, ха ха ха!".
При задължителното разпределение, което тогава се правеше след завършването на всяко висше учебно заведение, Звезделин влиза при комисията един от последните и му остава да избере между два града – Търговище и Кърджали. Придържайки се към принцип, на който го е учила неговата преподавателка Елка Михайлова, че актьорът е актьор, независимо къде играе, важното е да се играе за хората и винаги да се играе така, сякаш е за последен път, Звезделин оставя избора на комисията и така се озовава в Кърджали.
Прекрасно си спомня и първата си роля в тамошния театър – ролята на Дон Бъкър в пиесата "Пеперудите са свободни" от Леополд Герш. И отново интересно съвпадение – това е ролята на едно сляпо момче.
Звезделин с удоволствие си спомня и признава, че годините на Кърджалийската театрална сцена са най-хубавите години в неговия живот. Тогава се радва на множество главни роли и огромно уважение. Това е период на безкрайно количество интервюта и участия в различни светски мероприятия, тъй като освен актьор Звезделин е и превъзходен имитатор на гласове. Освен гласа на бившия Генерален секретар, той много сполучливо имитира гласовете на Парцалев, Анастасов, Тодор Колев, Слабаков, Велко Кънев, Георги Калоянчев, че дори и Татяна Лолова.
След трите години в Кърджали Звезделин Минков се завръща в София, където започва да работи с един, тогава небезизвестен музикално-артистичен ансамбъл, наречен "Магистрали", с художествен ръководител Стефан Диомов и солистки Ваня Костова и Росица Ганева. Звезделин пък е работел в него като водещ и така да се каже е завеждал хумора. Така преминават следващите 3 години от живота му – изпълнени с множество пътувания и участия из страната, предимно в различни военни поделения, тъй като ансамбълът е на Строителни войски към Министерството на транспорта.
Носталгията по театъра обаче не оставя Звезделин дълго в този колектив и след третата година той напуска ансамбъла, за да се отдаде отново на актьорската професия, този път във Врачанския театър, където влиза на 1 октомври 1989 година – малко повече от месец преди началото на демократичните промени в България.
Именно с тези промени е свързана и последвалата промяна в артистичната кариера на Звезделин.
Още през март 1990 година, съвършено изненадващо, той получава телеграма, с която Народен театър "Иван Вазов" го кани на гастрол.
Оказва се, че поканата е за главна роля в пиесата "Сеанс", написана от Иван Кулеков, в която става дума за управлението на Тодор Живков и падането му от власт – сюжет, много характерен за този период. Тъй като Звезделин Минков е бил известен с умението си превъзходно да имитира бившия Първи, именно върху него пада изборът за изпълнението на главната роля в спектакъла. Тогава той е на 30 години.
В онези времена на еуфория, огромни светли надежди и мощен емоционален подем, напълно естествено е пиесата да се радва на невиждан успех – само за премиерата са били продадени над 2500 билета.
След 5 премиери в София и цял един театрален сезон на сцената, въпреки стабилното възнаграждение, Звезделин се впуска в поредното си приключение. Той признава, че причината за съжаление този път са парите, защото, както се казва, каквото не може да се купи с пари, може да се купи с много пари.
У нас пристига известният тогава сръбски певец Зоран Миливоевич, носител на наградата "Златен Орфей", който предлага на Звезделин Минков участие в тримесечно турне из България, включващо по два концерта на ден със заплащане 200 лв. на концерт.
"С една дума, напуснах Народния театър заради пари" – не без съжаление споделя Звезделин.
Въпреки че не обича да говори за семейния си живот, разказа, че е бил женен и има две дъщери, които живеят в София. Много се гордее с по-голямата си дъщеря, която работи в представителство на IBM у нас.
За съжаление, по-малката му дъщеря не чува и не говори в резултат на лекарска грешка и това е поредната шега на съдбата, само че този път лоша шега, тъй като баща й от сутрин до вечер си изкарва прехраната чрез говорене години наред.
След успешното турне със Зоран Миливоевич Звезделин започва да играе в Ямболския театър, където остава цели 12 години - до 2001 г. В този период от живота си той става автор на 3 стихосбирки и започва да членува в клуба на Ямболските писатели. Тогава се запознава и с покойния вече Георги Братанов.
След 2001 година Звезделин Минков се отдава на другата си професионална любов – цирковото изкуство. Поканен е в една циркова трупа да участва в представленията като водещ. Известно време се опитва да съвместява двете си професии – тази на актьор в Ямболския театър и тази на конферансие в цирка, но, виждайки, че това физически е невъзможно, отдава предпочитанието си на второто, а причина отново са "пустите пари" – както сам казва.
Тази си кариера продължава до миналата година, а в звукозаписното студио на ССБ попада чрез голямата си дъщеря, която случайно се запознава с незрящия Христо. Именно той дава идеята Звезделин да опита ролята на четец на аудио-книги. И така, вече трета година Звезделин Минков е сред нас, доставяйки ни удоволствие с приятния си тембър и актьорското си изпълнение.
Ето думите, с които той се обръща към всички нас – хората за които отдава енергията си:
"Изключително ми е приятно, когато от време на време срещна незрящи хора, които, познали гласа ми, се доближават и искат да се ръкуват с мен. Радвам се, когато ме познаят, защото за мен това е знак, че моето четене им доставя удоволствие и те харесват как го правя. Както всеки човек и аз често съм си задавал въпроса за смисъла на човешкото съществувание. Като че ли никой не е успял да го формулира досега еднозначно, а за мен отговорът е много прост – и в Библията го пише. Смисълът на човешкия живот е в това да помагаш на другия до теб, на ближния. И именно това бих пожелал на всички вас, които слушате моите аудио-записи. Колкото и да ви е трудно, уповавайте се на другите, защото когато човек вярва, когато се надява, а особено когато е влюбен, животът е много по-пълноценен, по-истински, по-смислен. И въпреки че е лишен от зрение, незрящият човек също би могъл да бъде в помощ на някого. Дори считам, че в известен смисъл, това са благословени хора, защото Бог не наказва оногова, когото мрази, ако това въобще може да се нарече наказание. Лишавайки човека от едно, той му дава нещо друго, и въпреки че темата е твърде философска, смятам, че хората ще ме разберат. Не бива човек да изпада в самосъжаление, а трябва и в недостатъците да намира положителните страни. Просто всеки си има своето малко щастие и своето място под слънцето. Щастието само за себе си не съществува, но животът на всеки от нас се състои от отделни мънички щастийца, които събрани заедно ни дават равносметката в самия му край - доколко щастливо сме живели."

- Кажи какъв си всъщност - комик, драматичен актьор или от двете по малко?
- Всъщност любимият ми жанр е трагикомедията. Това остана в мен, след като гледах на времето Тодор Колев в "Кълбовидна мълния", в "Човекоядката" и в други подобни постановки. За мен той е един великолепен и малко неразбран български актьор, когото повечето хора възприемат като онзи с цигулката, а по-малка част са имали възможността да го видят на живо в "Човекоядката", където той направи една много силна роля и стана заслужил артист. А аз самият също съм правил такива моноспектакли в жанра трагикомедия, където 50 минути караш публиката да се смее до сълзи, а в последните 5 минути настъпва една ужасяваща, гробовна тишина и чуваш как започват да хлипат в салона. Смехът и сълзата са като брат и сестра, те са неразривно свързани. Не може цял живот да ти е само смешно или пък непрекъснато да си тъжен, нали така!

В края на нашия разговор моят събеседник, верен на себе си, не пропусна да ме разсмее с виц.
Такъв е краткият словесен портрет на Звезделин Минков – актьорът-трагикомик, бохемът-романтик, неуморимият шегаджия и оптимист, който с еднаква лекота ще ви разсмее и натъжи, винаги намиращ спасение в неизтощимото си чувство за хумор и който, въпреки бохемската си душа, всяка сутрин задължително започва деня си с "Отче наш", тъй като безусловно вярва във висшата сила, която ни помага и закриля. Искрено се надявам запознанството със Звезделин Минков да е доставило удоволствие както на него, така и на вас, нашите читатели и почитатели на говорещата книга.

Марина ПЕТКОВА

Звезделин МИНКОВ

Феерия

До тръпнещите ми нозе
се настани Умората.
Погледна ги и ме попита:
"Защо треперят?"

Истината  казах:
"Пребродих лика на земното кълбо,
за да открият най-вълнуващата фея
и да зарадват своя господар.
Сега почиват
Весело щастливи.
Господарят им обсипва феята с цветя..."

24.І.2004 г.

Видение

От необятния лунапарк на твоята страст
откраднах балонче.
Скрих се в близката гора
и изпуснах въздуха му.

Нагънах го на руло и го скътах
в един от тайниците на душата си.
Когато усетя, че ми е останал само един дъх –
с него ще го надуя отново.

И щом се появиш кротко – загадъчна
и боязливо нежна пред очите ми –
ще ги затворя,
за да останеш в мен!

24.04.2004 г.

Денят на нямото момиче

Събужда се преди да звънне старият
и оглупял будилник.
Поглежда слънцето и радва му се –
радва се като мъниче.
Закусва дълго, вперила очи в окото
на приятеля си – телевизор.
Облича се, отключва и излиза.
Гевречето в ръката си грижливо
разпределя.

За кучета. Врабчета. Гълъби. И котки...
Когато вечерта смирено се отпусне
върху скута си,
тя пак присяда пред екрана.

Препуска жадно по каналите,
за да открие – своя Чарли.
Щом зърне го - започва да танцува.
Танцува дълго. Дълго. Дълго.
Подскаже ли й вътрешният ритъм,
че филмовият разказ е към своя край,
тя рязко спира. Бавно коленичи. Прегръща я –
соленосладката сълза и
с поглед срича най-горещата молитва – за нас,
говорещите хора по света...

15.11.2003 г.

Из книгата "Земни небеса"на Звезделин МИНКОВ


Назад

Всички статии на Брой 03, 2010

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ
ЕСЕ
Де е българското?
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класа
Не съм от тях
ЛЮБОПИТНО
Египетски музей обучава слепи хора за гидове
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Италиански хирурзи идват в клиника "Вижън" през май
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден и Цветница
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ КОМФОРТ
Специални средства за зрително увеличение




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017