Брой 03, 2010

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Писател и хуморист от класа

На 25 март се навършват 120 години от рождението на писателя Чудомир. Истинското му име е Димитър Чорбаджийски. Той е роден в село Турия, но грамадна част от живота му протича в Казанлък. Бях ученик от ІІ клас (сегашен VІ). Помня есенния ден, когато получих новите учебници. Отворих най-напред христоматията. В полето на моето зрение попадна разказът "Таласъм". Потърсих автора. Той бе даден по-отгоре заедно с лика му и с кратки животописни бележки. На портрета на писателя Чудомир видях млад човек, с гладко бяло лице, с малко чип нос. Очите му сякаш гледаха присмехулно. Косата му бе буйна, с тъмен перчем над челото. Бях учил българска география и знаех много важни неща за Казанлък.
Разказът "Таласъм" ме увлече. Леко се четеше. Бе весел и забавен. Главният герой беше момче като мен. И аз се плашех от таласъми и вечер, когато понякога се прибирах у дома в тъмното, се страхувах да не попадна на някой зъл дух, затова си посвирвах или пеех.
Минаха много години и съдбата ме отпрати в Казанлък да отбивам войнишката си служба. Радвах се, че съм в Казанлък - това красиво подбалканско градче.
В казармата се получаваше вестник "Боен другар", който се издаваше в щаба на дивизията, където по-късно бях преместен. Като ученик пишех стихове, продължавах и станах сътрудник на вестника. Редакторът харесваше стихотворенията ми и ги отпечатваше.
По това време читалището "Искра" издаваше вестник "Искра", доколкото знаех  редакторът му бил Чудомир. Един ден ме повикаха в редакцията на "Искра". Там бе Чудомир и Буко Давидов - общественик и културен деец. Извадиха един брой от вестника и видях моето стихотворение "Родина", препечатано от в. "Боен другар" в околийския вестник "Искра". Поздравиха ме двамата и ми пожелаха успех.
Тогава Чудомир беше вече на 62 години. Беше с очила, малко паднали на носа му. Косата му беше пооредяла, напълно бяла, но очите му бяха живи, подвижни, които като фотограф запечатваха най-малките подробности. По-късно се създаде литературен кръжок към читалището и аз станах член на този кръжок. Събирахме се ние, младите литературни дейци, автори предимно на стихотворения. С нас се занимаваше Буков, често ни посещаваше Чудомир. Той беше скъп в оценките си. Някои от членовете на  кръжока бяха давали свои творби да ги провери Чудомир. Най-често им отговарял - "Няма образност, учете се от големите поети." Б. Давидов ни казваше, че в Казанлък имало един сляп поет, който написал голяма патриотична поема, която мислели да му я издадат. Щял да ни запознае с него, но това не стана.
След издаването на сборника "Избрани произведения" четях и препрочитах разказите на Чудомир - весели, закачливи, мъдри. По език и стил, литературно майсторство аз го слагах наравно с Йордан Йовков, Елин Пелин и Ангел Каралийчев - сладкодумец е като тях. Като тях познава душата на селянина, като Елин Пелин показва остроумието и находчивостта на героите си.
Героите на Чудомир са се родили в едно по-старо време. Те са деца на времето от първата половина на ХХ век, те са съвременници на автора. Той е живял сред тях, познава ги изтънко и затова перото му и четката (Чудомир е и художник) ги изобразяват с голяма художествена мощ. Те са строго индивидуализирани, но са и типични представители на епохата си. Всеки си има свой портрет – един Лъжлив Съби, друг Нено Сенегалецът, трети е Дянко Фурнаджията, четвърти хаджи Койо, после Дечо Порът, как Сийка и още, още... Времето, на което са представители тези хора, отдавна е отшумяло, но много техни разбирания, действия, постъпки, привички още не са отвени в гънките на забравата. Лъжлив Съби може да се отъждестви с Хитър Петър, с Андрешко, с Ило от "Гераците". Като Дянко Фурнаджията и сега се срещат хора - дарени с остроумие, което изразяват най-често в стихове. Дечо Порът убил свинята на съседа с топора, когато влязла в двора му.
И ето:

"Пусти хора думат,
думат и говорят,
че бай Дечо Порът
клал прасе с топорът."

И по-нататък: "Верицата му проклета! Изяде ме кмета. - Чуй - рекъл, - молбата ми жарка и пусни ми Марка."
Разказът пак завършва със стихотворство:

- Реви, Марко, реви,
братко, двама да ревеме,
ти в обора, аз – на двора,
да се радва Дечо Порът.

Като писател - хуморист Чудомир изкарва на преден план отрицателните черти на героя. Несъответствието му с положението, ранга, образованието и културата му. Оттам произтича и хуморът в четивото.
Чрез героя си хаджи Койо писателят посочва скъперничеството на заможните хора до такава степен, че и през последния час от живота си хаджи Койо не може да се освободи от този порок.
Чудомир е бил около 20 години учител. И от острото му перо не са убягнали някои учители, които с пренебрежение са се отнасяли към основните си задължения, прахосват си времето в игри – на табла например (Ревизия). Такива случаи има и сега. Разсмиват ни и разказите с герои от учителската професия - "За бог да прости", "Предметно обучение". това се противоположни по характер герои, които стоят далеч от учителя-педагог, от учителя с голяма научна ерудиция, способни да изграждат у своите ученици човешки добродетели. В разказите си Чудомир увлича читателя с богатото им съдържание и с хубавия си български език. Това е балканският североизточен говор, влязъл в основите на съвременния български книжовен език. Той е мек, разбираем. Повествованието е гладко, образно, изчистено от плеоназми, от словно разточителство. Прочитането или слушането на Чудомировите творби разведрява лицата ни, създава добро настроение, прави ни по-весели, по-големи оптимисти, по-добри и по-дружелюбни. Хуморът на автора лекува – прави ни по-жизнени, по-любвеобилни.


Случи се, че си взех жена от село Енина, стоящо на 5 км. от Казанлък. Бяхме учители и двамата. Лятната ваканция прекарвахме там, в селото. Ходехме често до Казанлък. Посещавахме културни мероприятия, книжарниците, библиотеката, музея, изложбите по изобразително изкуство на Чудомир. Наслаждавахме се на неговите картини. Понякога се срещах с него. Поздравявах го, но не му се разкривах - той ме беше забравил. Виждах го вече поостарял, малко приведен, сложил върху бялата си коса черна барета, каквито носеха художниците в тия години. Движеше се повече сам, по-замислен, вглъбен в себе си, с лице като на мъдрец.
След 9 септември 1944 г. в началото на новия обществен строй Чудомир беше забравен. Не му се отреждаше място на известен писател - хуморист. Подценяваше се талантът му на голям творец. Даваше му се отрицателна оценка. Разказите му били безидейни, хуморът му безобиден, авторът далеч по-ниско стоял от Георги Кирков, Христо Смирненски и др. пролетарски писатели, сатирици и карикатуристи. И оттогава Чудомир не написа нито един значителен разказ. В по-късно време той беше признат като неоспорим талант в областта на литературата.
До края на живота си той не напусна Казанлък - мястото, което е обичал винаги. Остана при хората, които намериха превъплъщение в разказите и картините му.

Костадин ПАПАЗОВ

Назад

Всички статии на Брой 03, 2010

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ
ЕСЕ
Де е българското?
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класа
Не съм от тях
ЛЮБОПИТНО
Египетски музей обучава слепи хора за гидове
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Италиански хирурзи идват в клиника "Вижън" през май
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден и Цветница
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ КОМФОРТ
Специални средства за зрително увеличение




Архив на изданието
1 2 3 4