Брой 03, 2010

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Писател и хуморист от класа

На 25 март се навършват 120 години от рождението на писателя Чудомир. Истинското му име е Димитър Чорбаджийски. Той е роден в село Турия, но грамадна част от живота му протича в Казанлък. Бях ученик от ІІ клас (сегашен VІ). Помня есенния ден, когато получих новите учебници. Отворих най-напред христоматията. В полето на моето зрение попадна разказът "Таласъм". Потърсих автора. Той бе даден по-отгоре заедно с лика му и с кратки животописни бележки. На портрета на писателя Чудомир видях млад човек, с гладко бяло лице, с малко чип нос. Очите му сякаш гледаха присмехулно. Косата му бе буйна, с тъмен перчем над челото. Бях учил българска география и знаех много важни неща за Казанлък.
Разказът "Таласъм" ме увлече. Леко се четеше. Бе весел и забавен. Главният герой беше момче като мен. И аз се плашех от таласъми и вечер, когато понякога се прибирах у дома в тъмното, се страхувах да не попадна на някой зъл дух, затова си посвирвах или пеех.
Минаха много години и съдбата ме отпрати в Казанлък да отбивам войнишката си служба. Радвах се, че съм в Казанлък - това красиво подбалканско градче.
В казармата се получаваше вестник "Боен другар", който се издаваше в щаба на дивизията, където по-късно бях преместен. Като ученик пишех стихове, продължавах и станах сътрудник на вестника. Редакторът харесваше стихотворенията ми и ги отпечатваше.
По това време читалището "Искра" издаваше вестник "Искра", доколкото знаех  редакторът му бил Чудомир. Един ден ме повикаха в редакцията на "Искра". Там бе Чудомир и Буко Давидов - общественик и културен деец. Извадиха един брой от вестника и видях моето стихотворение "Родина", препечатано от в. "Боен другар" в околийския вестник "Искра". Поздравиха ме двамата и ми пожелаха успех.
Тогава Чудомир беше вече на 62 години. Беше с очила, малко паднали на носа му. Косата му беше пооредяла, напълно бяла, но очите му бяха живи, подвижни, които като фотограф запечатваха най-малките подробности. По-късно се създаде литературен кръжок към читалището и аз станах член на този кръжок. Събирахме се ние, младите литературни дейци, автори предимно на стихотворения. С нас се занимаваше Буков, често ни посещаваше Чудомир. Той беше скъп в оценките си. Някои от членовете на  кръжока бяха давали свои творби да ги провери Чудомир. Най-често им отговарял - "Няма образност, учете се от големите поети." Б. Давидов ни казваше, че в Казанлък имало един сляп поет, който написал голяма патриотична поема, която мислели да му я издадат. Щял да ни запознае с него, но това не стана.
След издаването на сборника "Избрани произведения" четях и препрочитах разказите на Чудомир - весели, закачливи, мъдри. По език и стил, литературно майсторство аз го слагах наравно с Йордан Йовков, Елин Пелин и Ангел Каралийчев - сладкодумец е като тях. Като тях познава душата на селянина, като Елин Пелин показва остроумието и находчивостта на героите си.
Героите на Чудомир са се родили в едно по-старо време. Те са деца на времето от първата половина на ХХ век, те са съвременници на автора. Той е живял сред тях, познава ги изтънко и затова перото му и четката (Чудомир е и художник) ги изобразяват с голяма художествена мощ. Те са строго индивидуализирани, но са и типични представители на епохата си. Всеки си има свой портрет – един Лъжлив Съби, друг Нено Сенегалецът, трети е Дянко Фурнаджията, четвърти хаджи Койо, после Дечо Порът, как Сийка и още, още... Времето, на което са представители тези хора, отдавна е отшумяло, но много техни разбирания, действия, постъпки, привички още не са отвени в гънките на забравата. Лъжлив Съби може да се отъждестви с Хитър Петър, с Андрешко, с Ило от "Гераците". Като Дянко Фурнаджията и сега се срещат хора - дарени с остроумие, което изразяват най-често в стихове. Дечо Порът убил свинята на съседа с топора, когато влязла в двора му.
И ето:

"Пусти хора думат,
думат и говорят,
че бай Дечо Порът
клал прасе с топорът."

И по-нататък: "Верицата му проклета! Изяде ме кмета. - Чуй - рекъл, - молбата ми жарка и пусни ми Марка."
Разказът пак завършва със стихотворство:

- Реви, Марко, реви,
братко, двама да ревеме,
ти в обора, аз – на двора,
да се радва Дечо Порът.

Като писател - хуморист Чудомир изкарва на преден план отрицателните черти на героя. Несъответствието му с положението, ранга, образованието и културата му. Оттам произтича и хуморът в четивото.
Чрез героя си хаджи Койо писателят посочва скъперничеството на заможните хора до такава степен, че и през последния час от живота си хаджи Койо не може да се освободи от този порок.
Чудомир е бил около 20 години учител. И от острото му перо не са убягнали някои учители, които с пренебрежение са се отнасяли към основните си задължения, прахосват си времето в игри – на табла например (Ревизия). Такива случаи има и сега. Разсмиват ни и разказите с герои от учителската професия - "За бог да прости", "Предметно обучение". това се противоположни по характер герои, които стоят далеч от учителя-педагог, от учителя с голяма научна ерудиция, способни да изграждат у своите ученици човешки добродетели. В разказите си Чудомир увлича читателя с богатото им съдържание и с хубавия си български език. Това е балканският североизточен говор, влязъл в основите на съвременния български книжовен език. Той е мек, разбираем. Повествованието е гладко, образно, изчистено от плеоназми, от словно разточителство. Прочитането или слушането на Чудомировите творби разведрява лицата ни, създава добро настроение, прави ни по-весели, по-големи оптимисти, по-добри и по-дружелюбни. Хуморът на автора лекува – прави ни по-жизнени, по-любвеобилни.


Случи се, че си взех жена от село Енина, стоящо на 5 км. от Казанлък. Бяхме учители и двамата. Лятната ваканция прекарвахме там, в селото. Ходехме често до Казанлък. Посещавахме културни мероприятия, книжарниците, библиотеката, музея, изложбите по изобразително изкуство на Чудомир. Наслаждавахме се на неговите картини. Понякога се срещах с него. Поздравявах го, но не му се разкривах - той ме беше забравил. Виждах го вече поостарял, малко приведен, сложил върху бялата си коса черна барета, каквито носеха художниците в тия години. Движеше се повече сам, по-замислен, вглъбен в себе си, с лице като на мъдрец.
След 9 септември 1944 г. в началото на новия обществен строй Чудомир беше забравен. Не му се отреждаше място на известен писател - хуморист. Подценяваше се талантът му на голям творец. Даваше му се отрицателна оценка. Разказите му били безидейни, хуморът му безобиден, авторът далеч по-ниско стоял от Георги Кирков, Христо Смирненски и др. пролетарски писатели, сатирици и карикатуристи. И оттогава Чудомир не написа нито един значителен разказ. В по-късно време той беше признат като неоспорим талант в областта на литературата.
До края на живота си той не напусна Казанлък - мястото, което е обичал винаги. Остана при хората, които намериха превъплъщение в разказите и картините му.

Костадин ПАПАЗОВ

Назад

Всички статии на Брой 03, 2010

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ
ЕСЕ
Де е българското?
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класа
Не съм от тях
ЛЮБОПИТНО
Египетски музей обучава слепи хора за гидове
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Италиански хирурзи идват в клиника "Вижън" през май
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден и Цветница
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ КОМФОРТ
Специални средства за зрително увеличение




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017