Брой 03, 2010

Тема: ПРАЗНИЧНО

Лазаровден и Цветница

Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невенът и игликата предпазват от уроки и самовили.
Цветница е празник, свързван по-скоро с настъпващата пролет, когато светът се събужда и празнува своето раждане. Той се празнува неделята преди Великден и с него свършва цикълът на моминските пролетни игри. През деня с върбови клонки православните християни влизат в църквата на празничен водосвет, а преди това стопанките украсяват входните врати. На излизане от храма всеки взема осветени цветя и клонки, които слага пред иконата. С тях се бае против уроки и болести. След като изсъхнат, върбовите клонки предпазват от болести и уплаха. Върбата е първото от растенията, които се събуждат от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град.

Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено.

Вярва се, че на Връбница ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Също така, ако времето е мъгливо, бубите няма да са добри. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата, без да се заплете или спре, скоро ще има сватба. 


Църквата празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Хората научили за възкръсналия Лазар и посрещнали Христос, като разстилали пред него дрехите си и го приветствали "Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!". По пътя вярващите хвърляли лаврови, маслинови, палмови и върбови клонки, здравец и цветя. Иисус носел мир, любов и победа. Маслината е символ на мира, докато лавърът и палмата са на победата. Божият син преминал портите на града възседнал магаре, което се свързва с приятелството и мира.
По стар обичай, нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри лазарски премени, млади момичета тръгват от къща на къща, пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, плодородие, сила, хубост, богатство, късмет и здраве. По ризите на лазарките са избродирани пъстри цветя, такива каквито са сплели в косите си. Привличат окото на всеки минувач накичените им премени с нанизи от парички и мъниста. Слагат също така и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани и др., които се използват само един път в годината.
Обичаят е свързан с моминските копнежи и надежди да създадат сплотено и мирно семейство, да се радват на здрави и силни рожби и обичан жених. Младите девойки се събират на група, наречена чета, и обикалят селото на 8-ия ден преди Великден - в съботата от обяд и неделя до обяд. Вярва се, че в която къща пристъпят лазарки тя ще бъде честита през цялата година. Преминат ли прага на някой дом, младите девойки пеят на всеки член на семейството, като първо почитат най-стария. Не е на хубаво, ако в една къща два пъти се лазарува или ако има болен. Лазарките обхождат нивите и полята, като отново пеят за здраве, плодородие и берекет. Ако е настъпила суша, изпълняват песни за дъжд от обичая "пеперуда". На този ден се почистват нивите от натрупаните през зимата листа, съчки и избуяли бурени.
Младите жени изпълняват лазарски обредни песни и танци посветени на затоплящото се време, разцъфналите дървета, за здраве на стопаните и техния добитък. Един от най-характерните танци е боенек, представляващ бързо несключено хоро. Според скачането се вярва, че ще е плодородна годината – посевите в полята ще растат високо и ще се плодят агнетата в кошарата. Стопаните подаряват на лазарките бели яйца, които са символ на плодородието, брашно, плодове и дребни подаръци. Гадае се по брашното, което е останало в ситото за плодородие и берекет. Това е времето, в което момците си избират невеста. На улицата излизат и родителите на момците, за да видят коя мома ще подхожда на техния син.

Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба, а в някои краища на страната - хлебни кукли. На която венчето или куклата излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В края на деня отиват в дома на кумицата и си поделят събраното.
На Великден се носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.
"Ой Лазаре, Лазаре,
тука ни са казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!"

Страстната седмица

В православната църква така се нарича последната седмица от живота на Христос. Всеки ден от нея в богослужебните книги се отбелязва като "велик и свят".
Постът е особено строг, през това време се прекъсва всякакъв светски живот.

В страстния понеделник църквата припомня случката с безплодната смоковница, спомената в Библията. Христос произнася върху нея присъдата "да изсъхне", тъй като тя не принася полза на никого.

Вторникът е посветен на темата за мъдрите девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Докато неподготвените отидат да купят масло за светилниците си, Бог дошъл, а те останали отвън, пред затворените врати на Царството. Светлината в случая е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови.

В сряда службата ни връща към притчата за разкаялата се блудница. Подчертава се разликата между спасената грешна жена и погиналия Юда, който е бил избран за апостол: първата дава своето богатство на Христос и му целува краката, другият го предава за 30 сребърника.

Велики четвъртък
Всенощната литургия е посветена изключително на Тайната вечеря, на която Христос повелява Светото причастие - хлябът (тялото му) и виното (кръвта му) да се вкусва за опрощаване на греховете. В центъра на службата е и предателството на Юда и това как Христос умива нозете на своите ученици.

Велики петък
Четат се 12 евангелски откъса, разказващи за страданията на Христос. Първото и най-дългото от тях е Евангелието от Йоан, в което Господ разкрива себе си като "път, истина и живот", като скъпоценен дар на Божията любов, съединяващ хората с Него и един с друг. В целия разговор с апостолите е прокарана нишката на радостта от спасението и изкуплението сред мрака и скръбта на света: "В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света.".

Защо на Велики петък се минава под масата?
Какво символизира тя?
В средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща "гроба" Господен, украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата - голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител.
Посетителите на храма минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията отпреди близо двадесет века - слизането на Христос в гроба и Възкресението.
След молитвата "Отче наш" свещеникът вдига плащаницата над главата си, обикаля престола, отива в средата на църквата и я слага на гроба.

Велика събота
Песнопенията прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека. За първи път се говори, че тази събота е наистина "най-благословеният седми ден". Това е денят, когато Христос си почива от своя труд за възстановяване на света.
Вечернята на Великата събота спада към Пасхална неделя. Свещеникът служи не пред престола в олтара, а като стои пред плащаницата в средата на храма. По време на пеенето на псалма: "Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи" (Пс 81:8), Царските врати се затварят и свещеникът с прислугата сменят своите тъмни, скръбни одежди с бели - пасхални, тогава се заменя и завесата на Царските врати и всички покривала (на престола, жертвеника, аналоя и т.н.).
Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Възкресение Христовo
(Пасха)
Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе!", и всеки път народът му отговаря: "Воистину воскресе!". Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и напълно да се потопят в радостта на празника.


Защо се носят запалени свещи в дома?
В храма се изгасват светлините и изведнъж блясва огън. "Пристъпете и приемете света от незагасващата светлина", т.е. Спасителя. Всички присъстващи в храма се доближават до престола и запалват свещите си. След това ги отнасят вкъщи и запалват кандилото.
Така Христос влиза в домовете на хората.

Великден при другите народи

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Иисус на Голгота. Тъй като Великден е празник на Възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Иисус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс, и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1,5 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми. 

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат "мазанец" – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се сервира за десерт "паска" – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца. 

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Това ястие замества агнето. Пече се козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта, боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст. В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ястия. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!


В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Назад

Всички статии на Брой 03, 2010

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ
ЕСЕ
Де е българското?
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класа
Не съм от тях
ЛЮБОПИТНО
Египетски музей обучава слепи хора за гидове
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Италиански хирурзи идват в клиника "Вижън" през май
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден и Цветница
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ КОМФОРТ
Специални средства за зрително увеличение




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017