Брой 03, 2010

Тема: ПРАЗНИЧНО

Лазаровден и Цветница

Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невенът и игликата предпазват от уроки и самовили.
Цветница е празник, свързван по-скоро с настъпващата пролет, когато светът се събужда и празнува своето раждане. Той се празнува неделята преди Великден и с него свършва цикълът на моминските пролетни игри. През деня с върбови клонки православните християни влизат в църквата на празничен водосвет, а преди това стопанките украсяват входните врати. На излизане от храма всеки взема осветени цветя и клонки, които слага пред иконата. С тях се бае против уроки и болести. След като изсъхнат, върбовите клонки предпазват от болести и уплаха. Върбата е първото от растенията, които се събуждат от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град.

Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено.

Вярва се, че на Връбница ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Също така, ако времето е мъгливо, бубите няма да са добри. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата, без да се заплете или спре, скоро ще има сватба. 


Църквата празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Хората научили за възкръсналия Лазар и посрещнали Христос, като разстилали пред него дрехите си и го приветствали "Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!". По пътя вярващите хвърляли лаврови, маслинови, палмови и върбови клонки, здравец и цветя. Иисус носел мир, любов и победа. Маслината е символ на мира, докато лавърът и палмата са на победата. Божият син преминал портите на града възседнал магаре, което се свързва с приятелството и мира.
По стар обичай, нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри лазарски премени, млади момичета тръгват от къща на къща, пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, плодородие, сила, хубост, богатство, късмет и здраве. По ризите на лазарките са избродирани пъстри цветя, такива каквито са сплели в косите си. Привличат окото на всеки минувач накичените им премени с нанизи от парички и мъниста. Слагат също така и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани и др., които се използват само един път в годината.
Обичаят е свързан с моминските копнежи и надежди да създадат сплотено и мирно семейство, да се радват на здрави и силни рожби и обичан жених. Младите девойки се събират на група, наречена чета, и обикалят селото на 8-ия ден преди Великден - в съботата от обяд и неделя до обяд. Вярва се, че в която къща пристъпят лазарки тя ще бъде честита през цялата година. Преминат ли прага на някой дом, младите девойки пеят на всеки член на семейството, като първо почитат най-стария. Не е на хубаво, ако в една къща два пъти се лазарува или ако има болен. Лазарките обхождат нивите и полята, като отново пеят за здраве, плодородие и берекет. Ако е настъпила суша, изпълняват песни за дъжд от обичая "пеперуда". На този ден се почистват нивите от натрупаните през зимата листа, съчки и избуяли бурени.
Младите жени изпълняват лазарски обредни песни и танци посветени на затоплящото се време, разцъфналите дървета, за здраве на стопаните и техния добитък. Един от най-характерните танци е боенек, представляващ бързо несключено хоро. Според скачането се вярва, че ще е плодородна годината – посевите в полята ще растат високо и ще се плодят агнетата в кошарата. Стопаните подаряват на лазарките бели яйца, които са символ на плодородието, брашно, плодове и дребни подаръци. Гадае се по брашното, което е останало в ситото за плодородие и берекет. Това е времето, в което момците си избират невеста. На улицата излизат и родителите на момците, за да видят коя мома ще подхожда на техния син.

Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба, а в някои краища на страната - хлебни кукли. На която венчето или куклата излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В края на деня отиват в дома на кумицата и си поделят събраното.
На Великден се носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.
"Ой Лазаре, Лазаре,
тука ни са казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!"

Страстната седмица

В православната църква така се нарича последната седмица от живота на Христос. Всеки ден от нея в богослужебните книги се отбелязва като "велик и свят".
Постът е особено строг, през това време се прекъсва всякакъв светски живот.

В страстния понеделник църквата припомня случката с безплодната смоковница, спомената в Библията. Христос произнася върху нея присъдата "да изсъхне", тъй като тя не принася полза на никого.

Вторникът е посветен на темата за мъдрите девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Докато неподготвените отидат да купят масло за светилниците си, Бог дошъл, а те останали отвън, пред затворените врати на Царството. Светлината в случая е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови.

В сряда службата ни връща към притчата за разкаялата се блудница. Подчертава се разликата между спасената грешна жена и погиналия Юда, който е бил избран за апостол: първата дава своето богатство на Христос и му целува краката, другият го предава за 30 сребърника.

Велики четвъртък
Всенощната литургия е посветена изключително на Тайната вечеря, на която Христос повелява Светото причастие - хлябът (тялото му) и виното (кръвта му) да се вкусва за опрощаване на греховете. В центъра на службата е и предателството на Юда и това как Христос умива нозете на своите ученици.

Велики петък
Четат се 12 евангелски откъса, разказващи за страданията на Христос. Първото и най-дългото от тях е Евангелието от Йоан, в което Господ разкрива себе си като "път, истина и живот", като скъпоценен дар на Божията любов, съединяващ хората с Него и един с друг. В целия разговор с апостолите е прокарана нишката на радостта от спасението и изкуплението сред мрака и скръбта на света: "В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света.".

Защо на Велики петък се минава под масата?
Какво символизира тя?
В средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща "гроба" Господен, украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата - голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител.
Посетителите на храма минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията отпреди близо двадесет века - слизането на Христос в гроба и Възкресението.
След молитвата "Отче наш" свещеникът вдига плащаницата над главата си, обикаля престола, отива в средата на църквата и я слага на гроба.

Велика събота
Песнопенията прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека. За първи път се говори, че тази събота е наистина "най-благословеният седми ден". Това е денят, когато Христос си почива от своя труд за възстановяване на света.
Вечернята на Великата събота спада към Пасхална неделя. Свещеникът служи не пред престола в олтара, а като стои пред плащаницата в средата на храма. По време на пеенето на псалма: "Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи" (Пс 81:8), Царските врати се затварят и свещеникът с прислугата сменят своите тъмни, скръбни одежди с бели - пасхални, тогава се заменя и завесата на Царските врати и всички покривала (на престола, жертвеника, аналоя и т.н.).
Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Възкресение Христовo
(Пасха)
Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе!", и всеки път народът му отговаря: "Воистину воскресе!". Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и напълно да се потопят в радостта на празника.


Защо се носят запалени свещи в дома?
В храма се изгасват светлините и изведнъж блясва огън. "Пристъпете и приемете света от незагасващата светлина", т.е. Спасителя. Всички присъстващи в храма се доближават до престола и запалват свещите си. След това ги отнасят вкъщи и запалват кандилото.
Така Христос влиза в домовете на хората.

Великден при другите народи

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Иисус на Голгота. Тъй като Великден е празник на Възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Иисус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс, и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1,5 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми. 

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат "мазанец" – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се сервира за десерт "паска" – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца. 

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Това ястие замества агнето. Пече се козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта, боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст. В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ястия. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!


В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Назад

Всички статии на Брой 03, 2010

ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Звезделин Минков – човекът С МНОГОТО ГЛАСОВЕ
ЕСЕ
Де е българското?
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Писател и хуморист от класа
Не съм от тях
ЛЮБОПИТНО
Египетски музей обучава слепи хора за гидове
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Италиански хирурзи идват в клиника "Вижън" през май
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден и Цветница
СПОМЕНИ
Жажда за живот
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ КОМФОРТ
Специални средства за зрително увеличение




Архив на изданието
1 2 3 4