ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 04, 2010

Тема: СРЕЩА – РАЗГОВОР

С Румен ЛЕОНИДОВ

На 30-и март в Националното читалище на слепите "Луи Брайл" се проведе среща-разговор с известния български поет, публицист и общественик Румен Леонидов.

Румен Леонидов е роден на 17.05.1953 г. в София. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работил е като редактор в много литературни издания, сред които "Факел", "Български месечник", самиздатското "Глас", "Литературен вестник" и др. Автор е на 8 стихосбирки - "Предупреждение" (1977), "И огънят си спомни за искрата" (1982), "Голям и малък" (1990), "Неточните размери на живота" (1995), "Сънят на продавача" (1997), "Край на митологията" (1997), "Класически парчета" (2000). В чужбина има публикувани два сборника - "Камък в блатото" (1998, Скопие) и "Край на митологията" (2007, Варшава).
Носител е на много отличия за поезия, сред които "Сребърен плакет" за книгата "Голям и малък" (1995, Рим), първа награда от "Мелнишки вечери на поезията" (2008) и др. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Пред една силно заинтересована аудитория Румен Леонидов започна да разказва за себе си, за своето време и своето творчество.
Той е роден и отраснал в София - между Захарна фабрика и Коньовица. През тази година ще навърши 57 години. Родът му е все от хора бунтари. Най-голямата личност сред тях е неговият прадядо Леонид Янков, който е македонски комита, убит в сражение с турците през 1905 г. (всъщност той се самоубива, защото го обграждат 2-3 хиляди души). На тази битка е посветена една много тежка народна песен, в която се разказва за последния миг от живота на войводата. В Македония "оттатък" няма сватба или погребение, на които тази песен да не се пее.
По време на Първата световна война дядо му бяга от Македония и се заселва в покрайнините на София.
Бащата и майката на поета са вече покойници. Майка му е била учителка по руски език, а баща му се е занимавал с обществена работа.
Румен Леонидов е работил в много вестници и списания, но най-вече в списанието за съветска литература "Факел". "Когато всичко се разпада", той прави свое издателство със същото име и до днес, намери ли пари, издава от време на време книжки със съвременна поезия и литература. Често издава и книги на приятели, без да им взема комисионна.
Както се казва, пише от ученик. Започва с фейлетони и епиграми. Завършва техникум по електроника, но не става инженер, защото науката не го "прегръща" и записва българска филология. Още в първи курс минава задочно и започва да работи. Съпругата му е журналист, работи в изданието "Ние, жените". Дъщеря му скоро го е направила дядо, а синът му учи бизнес отношения.
В продължение на 9 години не написва нищо, защото - "както се казва Господ отряза антената и нищо не ми нашепваше и аз нищо не чувах."
"През това време се занимавах с други простотии, пишех много активно политически статии. Преди 5-6 години дори ме подхлъзнаха, та ме направиха шеф на една партия - "Гранит". Така и никой не чу за нея. Партията е регистрирана в съда и още не мога да се отърва от нея. Всяка година давам някакви безсмислени отчети, въпреки че тя няма дейност, но човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Не съжалявам, въпреки че и пари взех назаем. Загубих много време и енергия, за да правим демокрация в България в най-чист вид."
Румен Леонидов се самоопределя като "приложен националист", защото "обича България".
"Моят умерен национализъм е свързан с търсенето на недостатъците предимно у нас самите, а не е насочен срещу турци, евреи и цигани. По този повод не бях много приятен и често бях обвиняван от "Атака"."
През 2008-а г. Румен Леонидов получава покана за участие във фестивал в Словения, посветен на виното и поезията, където чете свои стихове. Самият той се шегува с полученото признание.
"И понеже бях може би най-дърт от всички участници, направих най-силно впечатление, защото младите не знаят за какво да пишат. Доста неща не знаят младите. Те нищо не знаят за живота, а и този живот, който е сега в глобализма, май че въобще не е за изкуство и поезия."
Показателен за впечатлението, което е направил пред словенската публика е фактът, че след това организаторите за втори път го канят за участие във фестивала, което е изключение. Там му издават книжка, луксозно издание, със стихове на български и словенски. Пред участниците във фестивала той говори за "Уплашения човек".
"Уплашеният човек беше продукт на социализма. Вече социализмът го няма, а хората стават все по-уплашени - защо това става така?"

И така след 9 години Румен Леонидов прописва отново - стихове в съвсем класически стил, нещо съвсем различно от стиховете, писани при социализма.
"При социализма, понеже всичко беше много нормативно, всичко беше много задължително като в казарма, ние младите тогава пишехме без препинателни знаци, без рими, само и само да дразним, защото в края на краищата бунтът на естетиката е най-големият бунт. Ние искахме да се отделим от тая балалаечна поезия, искахме нещо по ново, по-авангардно. Наш учител беше Константин Павлов, един от гениалните поети на България, който наскоро почина."
След като отново започва да пише поезия, Румен Леонидов е създал вече около петнадесет стихотворения, които заедно с песента за прадядо му вероятно ще издаде в самостоятелна книга.
Между присъстващите на срещата и автора се създаде топла, непринудена атмосфера, без дистанция, и се получи приятелски разговор.
В нашето читалище са набрани на брайл 4 стихотворения на поета. Керанка Милушева демонстрира пред него четене на брайлов шрифт, като прочете едно от тях. Румен Леонидов искрено се зарадва на изрецитираното от Георги Чернев стихотворение, написано в по-ранните години на поета - "На централна гара".
Самият той прочете още свои стихове, някои от тях по желание на присъстващите, между които "За уплашения човек" и "Ако Лазар".
Авторът сподели, че "Ако Лазар" е написано като реакция на състоянието му в един период от живота му, в който е бил отново уволнен от работа и вероятно той самият е искал никой да не го буди. Това е правото на всеки човек на "Личното".
"Може би съм искал и аз да отида в по-хубавия свят, където няма материалност, няма да влачим тяло, искал съм вероятно да заспя и да не се събудя."
Като че ли доста песимизъм лъхаше от всички негови изказвания, но въпреки това аудиторията го слушаше с голям интерес и дори понякога младите открито изразяваха несъгласието си с някои от неговите разсъждения, но, както се казва, в спора се ражда истината.
Със задоволство трябва да отбележим, че с тази среща беше възобновена една отколешна читалищна традиция, донесла много приятни преживявания на незрящите в София. Става дума за срещите с представители на изкуството, науката и политиката, които се организираха от "Национално читалище на слепите Луи Брайл – 1928 г.".
Искрено се надяваме, че тази среща ще бъде новото начало на тази чудесна традиция.

Димитрина МИХАЙЛОВА

Стихове от Румен ЛЕОНИДОВ

На централна гара,
в центъра на закусвалнята,
пияните железничари
пият двайстата си бира...
Случайните момчета
пак
ухажват Диди,
хубавата Диди от бюфета,
надигат стъклените си фанфари,
възторжено тръбят
и пак пред касата се бъркат за стотинки...
В края на работното време,
в безкрая на работното време
часовникът стои разкрачен
върху табела "ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО!".
Но стиснал в шепата цигара,
издухва в пазвата си пушек
един каскет - отчаян и помътен -
след празничния труд облагородяващ...
Дежурният милиционер не пие -
служба!
Вдига рамене, решително отказва да целуне Диди
и шишето...

Др. Йончо Вълов Йончев
се е загубил пак -
да се яви веднага при диспечера...

Неуспелите актьори
стават диктори,
преуспелите простаци
са диктатори.
и динозаврите са същото -
част от вселенската мутация - Човечество...

Голяма работа!

Отвън във чистата чиния на луната
огризките от кучешката радост
фосфоресцират вече...

Заведението трябва да се помете, другари!
Ако обичате!

Ескалаторите разпиляват всички...
И всеки може да се движи -
надолу - към небесните блюда,
нагоре - към звънеца на живота.

СКЪПА, НЕДЕЙ ДА СЪНУВАШ ПАРИЖ!

Часовникът след час ще кукурига...
Дрънчи луната - касичка с пари.
Пауновите сънища не стигат.

Пред прага пак ни дебне кръстопът...
А долу свирят яростно трамваи...
Защо духът ни няма своя плът,
тъй както бунта - своите квартали?

Но може би аз не съм еретик -
как вдигам прах все по пътя към рая.
И разбивам уж портали с ритник,
а пред светиите вече се кая!

А може би аз съм живият мит -
онзи божествен, класически случай -
някакъв гражданин, бит - недобит,
с безкласов произход, недопроучен.

Ще трябва да тръгвам - чая ти ври.
Много й здраве на Сена от мене...
В чекмеджето, знаеш, има пари -
купи поне на канарчето семе...

АКО ЛАЗАР

Ако кажеш: ”Стани, Лазаре!”,
ще стане ли,
Ако кажеш: ”Събуди се, Лазаре!”,
ще се събуди ли,
Ако кажеш: ”Лазаре, вдигни се!”,
ще се вдигне ли…

И ако попита Лазар:
Ти кой си?
И ако попита Лазар:
Защо ме будиш?
И ако попита Лазар:
Защо ме викаш?

И ако Лазар каже:
Не съм те молил!
И ако Лазар каже:
Не си ме питал!
И ако Лазар каже:
Не те познавам!

И ако Лазар не иска
да стане,
и ако Лазар не иска
да диша,
и ако Лазар не иска
нищо,
тогава Ти, Боже, наричай ме
Лазар…

Предлагаме на вашето внимание и едно от най-новите стихотворения на Румен ЛЕОНИДОВ, посветено на прадядо му – войводата Леонид ЯНКОВ

ПЕСЕН ЗА ЛЕОНИД ВОЙВОДА

Тръба тръби в Гевгелия,
Леонида чета сбира.
Гледа го свети Илия
и му дума два-три сбора.
Де си тръгнал Леониде,
де си тръгнал, капитане,
срещу тебе войски идат,
люта брана ке настане.
Първа войска Гевгелийска,
втора войска е Дойранска,
трета войска е Струмишка,
се аскери, баш душмански.
Сам ги води падишаха,
сам си, сине, с малка свита,
три илядо са с Аллаха,
а с Христос сте три комита…
Немаш ли си майка, татко,
немаш ли си две дечиня…
Та си тръгнал да си патиш
за народ и за Родина…
Сам отвръща Леонида,
сам си мръщи гъсти вежди:
Аз съм български комита,
и пред фес не се навеждам.
Тая глава що я имам,
дека още права стои,
ке я пратам, дар да сторим,
чак в султанските покои.
Мойта вера, стара вера,
мойта мъка – македонска.
Турците от страх треперат,
ке се бием с трите войски.
Мен такъв ми е оброка,
со читаци да се стрелям…
Мойто око – точно око.
Ястреб в полет го уцелвам.
Три илядо спроти трима…
Ме предаде гръцки шпионин…
Мойто сърце – динамит е.
Мойта душа – кървав огин.
Бой се бием, бой от пладне,
ей, бре, турци, черни гърци,
душа давам, в плен не падам.
жив не падам в чужди ръци,
Загинал е юнак Томе,
Таушанов на баира…
Бери китки, бела моме,
и душите им прибирай.
Слънце зайде, рано зайде,
месечина е огрела…
Що огрея толкоз рано,
черна ли дойде неделя…
Мойто либе – манлихера,
мойто ложе е дъбрава.
С два куршума в револвера
аз на турчин се не давам.
Ей, ти тебе, юзбашийо,
баш джандарин, гевгелийо,
ке ти кажам две-три думи -
имам само два куршума.
Ей, ти тебе, баш серсеме,
по един за теб, и мене.
Триста души съм споминал,
три илядо срещу трима.
Ела, вака, по-навака,
да ти велим два-три лафа.
Срам да му е на султанот,
срам за царство агарянско,
срам за царските джамии,
дето прати толкоз войска,
две момчета да убие…
Мойта песен – недопята,
два патрона в револвера…
Вардар варди ми децата.
А душата – стара вера.
Тръба тръби в Гевгелия,
лежи Леонид убиен…
Гледа го Свети Илия
и лице си в облак крие.
И лице си в облак крие,
ой, войводо, ти, юначе.
млад комита, харамия,
цела Гевгелия плаче,
плаче тейко, вие мама,
плаче мало и големо,
лежи кървав на мегдана,
лежи мъртъв, капитана,
плюят го мухи зелени,
глава му на кол набиват,
храчат го мангали черни,
и кълнат го баш серсеми.
Семка гнила, семка малка…
Семка наша, семка жалка.
Сбрала се е Гевгелия,
мъртъв лежи Леонида.
Пита го Свети Илия,
думи му отгоре идат,
що требва ти, Леониде,
бой да водиш со поганец,
бой да водиш, да загинеш
млад, напети, капитане…
Отговаря Леонида,
с мъртва си уста отвръща:
Пак готов съм да умирам,
ако в живите ме върнеш!
Нас у родната утроба
род на гибел ни орисва.
Нас заченват ни бунтовни,
Истанбул да го бастишем…
Те си бранят падишаха,
ние браним Македония.
Те загиват за Аллаха,
ние мреме за свобода…
Нас ни раждат и обричат
да умрем по своя воля.
Други ористта си сричат,
Ние пишеме история.
…Гроб му копат в Гевгелия,
гроб му копат, пеят песен…
Жив е харен харамия,
не е Леонид убиен…
Леонид не е убиен…