Брой 04, 2010

Тема: ПРАЗНИЧНО

Гергьовден


Гергьовден е най-веселият и тачен пролетен празник с точно определена дата – 6 май.
Честит имен ден на Георги, Гергана, Гинка, Галя, Галина. Ганка, Ганчо!
Празникът е известен още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден и се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на император Диоклетиан (284 - 305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията - лика на светеца Змееборец и Драконоборец.

В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца - за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите.
Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. На осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, "за да стават високи конопите". После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своята нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце. На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер. Според народните вярвания Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба. На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Гергьовденско Агне (Гергьовденски курбан)

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Западна България го занасят в църква на свещеника "да го молитви", а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава "осветена" в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, "за да не ги ловят уроки". Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври се смята, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, "за да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката "да тече млякото като вода". Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде, пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина, се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.
За Гергьовден агнешкото можете да приготвите и като пълнена агнешка плешка или цяло пълнено агне.

Гергьовденски хляб

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. Приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче, млада булка или стопанката) е облечено в нови дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите. Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, "за да е чисто житото". Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза, за да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.


Назад

Всички статии на Брой 04, 2010

* СЪОБЩЕНИЕ *
Общо събрание на пълномощниците на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДАРЕНИЕ
от италианската енергийна компания "Enel"
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Игра на думи
ЗАПОЗНАНСТВА
Казвам се Георг Ранчев
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Гастрономически глезотии - бели ягоди с вкус на ананас
ИСТОРИЯ
На 2-и май се чества паметта на княз Борис І
ЛЕТНИ ПОЧИВКИ В БАЗИТЕ НА ССБ
Цени за почивка в базите на ССБ
График
Правила
ПРАЗНИЧНО
Гергьовден
ПЪРВОАПРИЛСКИ ИЗЦЕПКИ
Епиграми
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СРЕЩА – РАЗГОВОР
С Румен ЛЕОНИДОВ
СТАНОВИЩЕ НА КС НА ССБ
Златните капачки са златни пари за едни и кьорфишеци за други




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017