Брой 04, 2010

Тема: СПОМЕНИ

Жажда за живот


Спомените на Самуел ФАРХИ, събрани от Лальо ЦВЯТКОВ

/Продължение от брой 3/2010 г./

Причини за моето покръстване

Ганка беше вярваща. Тя имаше голямо желание да се покръстя. Още преди да се оженим, ме попита:
- Слушай да ти кажа, Сами. Ти би ли се покръстил, би ли приел християнството? Защото ние ще имаме деца, те трябва да се кръстят.
Аз отговорих:
- Нека да се оженим, а за другото да помислим после. Нашите са още тука, как да ги огорчавам!
Отначало не ми се щеше да се покръствам, но после приех. Приех, защото, както казах по-горе, на мене много ми се живееше, исках на всяка цена да имам семейство. Освен това нашите вече щяха да бъдат далеч от мене. Пък и детето идеше.
Имахме граждански брак, но Ганка искаше да имаме и църковен. Затова трябваше най-напред аз да бъда покръстен, а след това да се венчеем.

Покръстване

Как се случи по това време да се срещнем с господин (вече другаря) Загоров и той уреди бързо работата. Понеже беше пенсионер и свободен, постоянно се навираше из черкви, между попове и по-висши духовни санове, та не му беше трудно да нареди въпроса с моето покръстване. Като ходехме с него нагоре-надолу да вадим необходимите документи, той ми говореше: "Ти трябва да се покръстиш не по принуда, а по убеждение. Трябва да бъдеш убеден християнин.".
На 8 ноември 1951 г. (Архангеловден) ме покръстиха и венчаха. Нарочно избрахме тази дата. Този ден ми остана празник.
В черквата, където щяха да ме покръстват, дойдоха двама свещеници, другарят Загоров, жена ми, кръстникът, кръстницата и няколко жени наши роднини. Свещеникът каза на жените да излязат от ритуалната зала, защото това е мъжка работа.
Облякоха ми една голяма бяла риза, стигаща до петите ми чак – такава риза! И обредът започна.
Свещеникът ме пита:
- Отказваш ли се от юдаизма (еврейската религия)?
- Отказвам се.
- Отказваш ли се от юдаизма?
- Отказвам се.
- Отказваш ли се от юдаизма?
- Отказвам се.
- Изплюй юдаизма.
И аз плюх.
- Потъпчи го с крак.
И аз го потъпках на килима.
Сега вече аз не бях нито юдаист, нито православен християнин – заробил ме е дяволът. За да приема християнската вяра, трябва да се отрека три пъти и от него.
Свещеникът ме пита:
- Отричаш ли се от дявола?
И аз отговарям:
- Отричам се.
- Отричаш ли се от дявола?
- Отричам се.
- Отричаш ли се от дявола?
- Отричам се.
И накрая:
- Отрече ли се от дявола?
- Отрекох се.
- Отрече ли се от дявола?
- Отрекох се.
- Отрече ли се от дявола?
- Отрекох се.
Сетне свещеникът три пъти ме запита:
- Приемаш ли християнството?
- Приемам го.
- Приемаш ли християнството?
- Приемам го.
- Приемаш ли християнството?
- Приемам го.
И накрая:
- Прие ли християнството?
- Приех го.
- Прие ли християнството?
- Приех го.
- Прие ли християнството?
- Приех го.
След това свещеникът прочете символът на вярата.

Символът на вярата

Вярвам в един Бог, Отец и Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.
И в духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В една света, вселенска и апостолска Църква. Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!
След като свещеникът прочете Символа на вярата, поповете запяха молитва на първи и втори глас. Заедно с тях пя трети глас и бившият учител в Института за слепи деца Константин Загоров.
Сетне ме съблякоха, накараха ме да стъпя в нещо като голям леген и започнаха да ме обливат с топла вода. Срам ме беше, ама нямаше как. Трябваше да изиграя докрай хорото, на което неохотно се бях хванал.
Избърсаха ме и облякоха. Свещеникът мазна нещо благовонно на челото ми и кръц-кръц отряза с ножичка малко от косата ми. После ме посъветва: "Раб божи, ти стана вече източноправославен християнин. Отсега ще изповядваш християнската религия. Пази се от лоши мисли и дела. Прави добро и се моли на Господа Иисуса Христа да прощава греховете ти, да те закриля и помага в живота...".
Всичко това ставаше някак като насън. Макар да не съм религиозен, все пак почувствах някакво угризение на съвестта, че се отрекох от бащината си вяра. Но щом отидох при Ганка и тръгнахме да се венчаем, в душата ми настъпи просветление.

Венчавка

Ганка застана от лявата ми страна. Уловихме левите си ръце, като се пресегнах през гърба й. Кумът сложи на главите ни позлатени корони, извади от кутийката венчалните халки, които беше купил, и ги сложи на средните ни пръсти. Сетне ги размени. Нейната халка сложи на моя пръст, а моята на нейния. Макар че кумът не виждаше, те му обясниха това и той го направи. Дадоха ни запалени свещи и свещеникът зачете молитва: "Венчават се раби Божи Самуил и Ганка...".  След молитвата – напътствия: "Ганке, слушай Самуила, той е глава на семейството. А ти, Самуиле, уважавай Ганка. Отсега вие сте едно тяло и една душа. Обичайте се един друг, за да понасяте по-леко житейските несгоди. Бог да ви благослови! Амин!". Ние се прекръстихме и отронихме по една щастлива сълза. Дадоха ни бонбони, пихме вино.

Сбъдната мечта

С каква радост и щастие посрещнахме появата на първородния ни син Аврам, кръстен на моя баща. След като на 21 ноември (Архангеловден) 1951 г. ме кръстиха и венчаха, дойде ред да кръстят и Аврама. Той беше на 10 месеца.
За Аврам отговаряше пред Бога големият син на моя кръстник. Той го кръсти.
Свещеникът каза Символа на вярата, чете молитви, топна три пъти детето в свещения купел, отряза кичур от косицата му и го мироса.
Когато си отидохме вкъщи, кръстникът подаде детето на Ганка и й каза: "Некръстено го взех, кръстено ти го давам!". А някои по-невежествени кумове казват: "Еврейче го вземах, християнче ти го давам.".
Някои ненавистници не обичат много евреите. Не си ли чувал, като запалят клечка кибрит, хвърлят я и казват: "А да умре едно еврейче!". С това изразяват омразата си към евреите.
С кръщавката на Аврам се свърши. После отидохме вкъщи на обредна гощавка. Моят кръстник прочете молитва, обядвахме. Там беше и г-н Загоров със семейството на кръстницата ми. А то не беше малко - кръстника и кръстницата, двете им деца, майката на кръстницата баба Стойка, кръстника на Аврам Стоян Станов и кръстницата Ванда. Името й Вангелица, а мъжът й вика Ванда. Г-н Загоров, понеже помагаше на кръщенето, се смяташе малко като кум. Искаше да се почувстваме задължени да го викаме на обяд. Дойде четири-пет пъти и повече не дойде.
След няколко години бяхме ощастливени с още една рожба - Петко, кръстен на Ганкиния баща.
О, как се радваме, че и двете ни дечица виждат напълно, че няма да се блъскат като слепи в тъмнината. За мен и за Ганка те са нашето слънце и нашите очи. Като чуваме техните звънливи гласчета и весел смях, изпитваме безкрайно задоволство от това, че мечтата ни да имаме зрящи деца се осъществи, че не напразно живеем на този свят.

/следва/


Назад

Всички статии на Брой 04, 2010

* СЪОБЩЕНИЕ *
Общо събрание на пълномощниците на ССБ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
ДАРЕНИЕ
от италианската енергийна компания "Enel"
ДЕТСКА СТРАНИЧКА
Игра на думи
ЗАПОЗНАНСТВА
Казвам се Георг Ранчев
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Гастрономически глезотии - бели ягоди с вкус на ананас
ИСТОРИЯ
На 2-и май се чества паметта на княз Борис І
ЛЕТНИ ПОЧИВКИ В БАЗИТЕ НА ССБ
Цени за почивка в базите на ССБ
График
Правила
ПРАЗНИЧНО
Гергьовден
ПЪРВОАПРИЛСКИ ИЗЦЕПКИ
Епиграми
СПОМЕНИ
Жажда за живот
СРЕЩА – РАЗГОВОР
С Румен ЛЕОНИДОВ
СТАНОВИЩЕ НА КС НА ССБ
Златните капачки са златни пари за едни и кьорфишеци за други




Архив на изданието
1 2 3